За вечната дрога, наречена религия и нравствеността

"...не ти, боже на лъжците, / на безчестните тирани, / не ти, идол на глупците,/ на човешките душмани!" (Христо Ботйов)

Човекът, който поради религиозен страх е променил поведението си, не е станал нравствен, ако нравствеността не му е изначално вътрешно близка и търсена сама по себе си, при все да има отклонения и падания, които по ред причини се случват на всеки човек. Такъв човек Апостолът го сравнява с "къпана свиня", която и да не се върне обратно при бълвотината в кочината си напълно, все ще намери начин скришом или поне замалко да се отъркаля. А в страха пък има и бунт, и омраза. Той никога няма да се разбунтува открито срещу Бога, защото е страхлив, но и защото е горделив по един или друг начин - неосъзнато или полусъзнато, ще мрази Бога, ще търси начин, ако ли не да го отстрани, то да запази поне достатъчна дистанция. У религията е коренът на истинското богоборство, затова и именно религиозни хора (някои дълбоко и искрено) разпънаха Христа.

Той никога няма да открадне на своя глава и сам, защото поема лична и пряка отговорност или ако го направи, ще е плахо, полвинчато. Той е като "кучето на Мартин Хайдегер", на което сложиш ли му намордник, лае с гъза си. Сиреч винаги ще намериш начин да изразиш онова, което имаш в себе си и колкото по-плахо, толкова по-грозно. Затова у Мефистофел, за разлика от Каин и с него сравнен, има някакво очарование, точно както безбожният чудовищен Калигула е по-симпатичен от религиозния и лицемерен фукльо Ирод Велики - за дявола и до днес се правят филми, включително симпатично комедийни, а за Каин никога не е разказвано в литературата нещо, като за личност. И като кажем, че у Ботев например има нещо "мефистофелско", имаме предвид, че е дръзко, затова увлекателно и очарователно, а когато мислим за озъртащия се и онемял от страх след убийството от завист на брат си Каин, чувстваме само срам и презрение. Хората кръщават заведения на Калигула, защото това, че направил сенатор коня си или се оженил за сестра си, това че, принудил богатите матрони да проституират в полза на държавната хазна предизвиква потрес, но и усмивка, заради невероятно откровената си провокация. Но няма човек, който да е нарекъл на Ирод даже котарака си, макар че, аз бих, ако преди се бях сетил.

Сатана сам почва бунта си, на своя пълна отговорност, религиозната отрепка обаче чака някой да го поведе, някой да го оправдае. И понеже се бои да вдигне ръка срещу Бога, прави го връз неговия образ - ближния си, но всякога му трябва "добра религиозна причина". Затова и ще видите с очите си тоя парадокс, особено у православни сектанти около православно някое гуру в расо - заедно въртят схеми и шмекерии, заедно участват и в по-тежки грехове, ако го налага взаимният им интерес, а накрая заедно се опрощават в Божието име един друг - същият, който малко преди това е предоставал юмруците или връзките си в услуга на попа и често по негово настояване и молба за солидарно престъпление, коленичи под епатрихила му и - о, чудо, не само вярва, че е пречистен и опростен, ами и го чувства - изправя се с олекнала душа и светнало лице, баш като оная дама, която е описана у Чарлз Буковски след множествен оргазъм да крещи в луд възторг: "Видях Бога!" Ама в храма го няма Буковски да им каже на таквиз, подобно на нея: "Майката ти да еба, откачена!"... 

Виждал съм го с очите си, не се правете и вие, че не разбирате за какво говоря - едното и другото - и успокоените под епатрихила мръсници в храма с грейнали лица, и включително една подобна на описаната от Буковски, която ми съобщи в кревата, че май току-що е видяла "нетварната Таворска светлина".

Но хайде пак по-сериозно.... Това как няма да не е тъй, след като ти априори вярваш, че си лош и мръсен?! И често с огромно основание. Може в началото на своята религиозна опитност да си се чувствал променен, но постепенно разбираш, че туй са "шменти-капели", затова сетне чрез религията почваш да търсиш изход не от нечистоплътността си вътрешна, ами от нейните последици - чистота сиреч не чрез вода и сапун, ами чрез парфюм. Миналият "под 'патрихил" лъжец, крадец, убиец и развратник си остава такъв и ще го прояви при пръв удобен случай, особено, ако в това гуруто или "подкрепящата го религиозна общност" го насърчи, било в името на някоя по-голяма и обща, свещена полза, било от обикновена солидарност в стил - почеши ми гърба, за да почеша твоя. А нашите "духовници" често и анусите си разчесват взаимно и то най-много (Я, пак сходен парадокс!) тия, дето най-гръмко крещят и съдят педерастията, ама туй е друга тема сега.

* * *

Сега ще ви разкажа един чудесен виц. Той няма на пръв поглед много връзка с темите ни, но си струва да го чуете, а след това ще ви кажа и каква е връзката.

Един каубой яздил из прерията и по едно време на един плосък камък гледа чисто гол индианец по гръб - легнал с навирен хуй.

- Какво правиш, червенокожи безсрамнико?! - изкрещял възмутен, защото бил... съботянин.

- О, нищо лошо, гледам по сянката на оная си работа колко е часът.

- Така ли?! - усъмнил се - И колко е часът?!

Втренчил се индианецът в хуя си (като Велико-търновски неоисихаст и старши асистент по християнска етика в пъпа си) и след секунда-две рекъл уверено:

- 15:15!

Погледнал си каубоят джобния часовник и - О, чудо! Действително било точно 15:15. След около час срещнал друг индианец в същото положение. Тоя път се оказало 16:25... Още час минал и - гледай ти: трети индианец, който обаче не просто мастурбирал, ами направо, да си кажем истината - въртял си зверска чекия.

- О! - кипнал бледоликият - Само не ми обяснявай и ти, че часът гледаш!

- Не бе, - рекъл му съвсем спокойно - навивам си часовника.

Та и наш'те тука тъй - какво правят през ден в черквата ли? Ходят да си бият по една молитва, Боже прости, ама и Ти добре знаеш, че е точно така.

* * *

И с друго религиозният човек е много опасен - с изнасянето на нравствения коректив извън себе си, с прехвърлянето му като отговорност или върху общността, както е по католишки, или върху Бога, както е по протестантски, или върху т. нар. "духовен наставник", както е в нашата сектантска интерпретация

Много е това лукаво точно, щото изглежда смирено. Ти казваш някому:

- Виж сега, аз не те мразя, защото Бог в Евангелието ми е забранил да мразя, затова съм сигурен, че ако ти тупна един между очите, Той ще ме претрепе, тъй сме се разбрали, че ще е мил с мене само, ако аз не правя определени работи - въпросното неправене обикновено е свързано с ограничаване на естествени човешки нужди - а други правя - тук "правенето" най-често е свързано само с ритуали - затова, заповядай тоя сандвич, вместо моя юмрук, но да знаеш, че заради туй, което мислиш, правиш или говориш, че ще се озовеш съвсем скоро завинаги в ада. 

Това е много по-страшно от директната саморазправа с юмруци, даже от физическо убийство в състояние на гняв и афект, това са думи и проповед на вроден убиец и психопат, които на по-лабилен човек могат да причинят страшни травми. Разбирате ли - той си остава невинен, няма да ви убие той? Вместо него обаче, ще ви убие Господ. И с това няма никакъв вътрешен конфликт в съзнанието му, понеже и "бога" на психопата е психопат, това не е Бог, а неговият идол, който е скроил по своя мярка. На такива бих отговорил и съм им отвръщал в очите и пред хората: 

- Даже и да се озова в ада, което ще се случи по съвсем други причини най-вероятно, ако се случи, нямащи нищо общо с твоите и оттам ще ви кажа на тебе и на твоя "бог" да го духате.

По същината си туй е същото, като парадоксът на Инквизицията в името на Един Бог на любовта, който "обича", но само "по принцип и на книга", а реално никого и нищичко конкретно, защото е "сътворен" от съзнанието на мръсници и убийци. Просто е сменено нивото, поради промяната на обществените представи за право и хуманност, щото към добро се променят по-скоро атеистите и агностиците, отколкото религиозната отрепка, получила уверение и гаранции от "бога" си, че може безпроблемно и цял живот само да имитира промяна. 

* * *

Ако искате богословие, ето ви богословие (нали едно време си бяхте плюли в устите, че съм голям самороден богослов): Ако не дириш Бога у сходствата ви в доброто, ами чрез пълните ви различия поради злото, ще намериш дявола, като сам ти ще станеш за ближните си жив дявол.