по повод "изхвърлянията" (чекии по пясъка) на поп Божидар Главев като "историк" ТУК
Зачетох се в текста на поп Божидар в сайта му budiveren.com, в който коментира българо-гръцките спорове между Екзархията на българите и Цариградската Патриаршия, защото по темата почти нищо не знам като фактология, само клишето, че българите искали повече, отколкото било възможно да вземат и повтаряната мантра от гръкоманите до днес, че така "сами си станали виновни".
Като типичен сектант, Главев жонглира с фактите и съвсем по обичайния си начин, връща дебата в тема "русофилия-русофобия", която му е съвсем периферна на дебата, като всичко подчинява на предвзетата си сектантска теза, че България во веки ще е неблагодарна и ще смята за всичко виновна Благодетелката си Русия, която даже в оня момент е подтиквала към полезна благоразумност към гърците, но от горделивост и глупост за пореден път не сме ги били послушали.
* * *
И така, сега аз чак научавам какво са давали (по византийски) и какво искали (по римски) гърците във Фенер и защо е тоя лют български отговор и отпор. Гърците са давали македоно-българските околовардарски епархии (които впоследствие продават на Сръбската Патриаршия съвсем буквално), както "подарявали" и тия в Източна Сърбия (Западно-български покрайнини) - Около Ниш и Пирот.
Но факт е, че по онова време край Ниш тече усилен и успешен процес на сърбизация, планиращ да обхване чак Трънско и Брезнишко до Пернишко. Факт е, че по Вардар пък българите в тия епархии са почти затворени и притиснати от преобладаваща другородна маса - сърби, власи, гърци, че тези групички ще са първи и естествени противници на българската екзархийска власт. И това, според мене, гърците добре са сметнали предварително, че даже насърчили и дирижирали.
Доколко сърбизацията в региона на Вардарско и Скопско е успешна към оня момент, ние не можем да твърдим възоснова на исторически извори и познания, щото ги нямаме и не ги познаваме (лично аз), но сме чели романи и слушали автентични фолклорни песни, третиращи темата. Но по-важното е, че можем да се доверим и на Ботев в публицистиката му, според който сръбската "стефан-душанова" и "караджорджевичева", както я нарича той, пропаганда, не само е усилна, но и успешно опасна до необратимост за Вардарско, ако не спре. А и сам Гоце Делчев по-сетне посочва, че в тоя регион етническият състав вече е същинска амалгама, с което обосновава и мнението си за автономия за Вардарска Македония срещу исканията на революция и директно присъединяване към България на Вардарско от Софийските централисти - върховистите във ВМРО.
Но факт е, че по онова време край Ниш тече усилен и успешен процес на сърбизация, планиращ да обхване чак Трънско и Брезнишко до Пернишко. Факт е, че по Вардар пък българите в тия епархии са почти затворени и притиснати от преобладаваща другородна маса - сърби, власи, гърци, че тези групички ще са първи и естествени противници на българската екзархийска власт. И това, според мене, гърците добре са сметнали предварително, че даже насърчили и дирижирали.
Доколко сърбизацията в региона на Вардарско и Скопско е успешна към оня момент, ние не можем да твърдим възоснова на исторически извори и познания, щото ги нямаме и не ги познаваме (лично аз), но сме чели романи и слушали автентични фолклорни песни, третиращи темата. Но по-важното е, че можем да се доверим и на Ботев в публицистиката му, според който сръбската "стефан-душанова" и "караджорджевичева", както я нарича той, пропаганда, не само е усилна, но и успешно опасна до необратимост за Вардарско, ако не спре. А и сам Гоце Делчев по-сетне посочва, че в тоя регион етническият състав вече е същинска амалгама, с което обосновава и мнението си за автономия за Вардарска Македония срещу исканията на революция и директно присъединяване към България на Вардарско от Софийските централисти - върховистите във ВМРО.
А Нишка епархия пък впоследствие е буквално продадена на Сръбската Патриаршия и този път не от гърците, ами от собствения й български екзархийски митрополит Виктор, който отчита факта на силната сърбизация в самия Ниш и с цялата си епархия минава към Белградската Патриаршия, запазвайки и сана си, и епархията лично, получавайки и солидна сума пари от сърбите. А Виктор не е сърбин, нито даже кореняк нишлия или пиротчанец. Виктор е родом от... Калофер. Последното като поведение и психология на клира ни може да обясни доста от неприязънта към клира, особено българския, на Ботев, формирана още в родния и нему Калофер, но то е друга тема.
В Скопско и край Вардар се случва пък с българите точно това (и то най-вероятно е предвидено и планирано отдавна от гърците), което във Варна например се случва доста по-късно със самите тях, с гърците.
Притиснатото от сърби и гърци общество във Вардарска Македония с ясно българско самосъзнание, отстъпва. В самия град Варна нещата са с обратен знак пък - там турците, гърците и арменците преобладават над българите. След Освобождението на Варна като последен град от турците, турците са или прогонени в Турция, или изтласкани по селата край Варна от преминалите от същите тези села във Варна българи. Във Варна впрочем гърците се опитват да играят срещу българите чрез малцинствени етнически групи с неясен произход и това е документирано, но и е подобно на романизирания разказ на Димитър Талев в "Преспанските камбани", когато гърците играят срещу българите чрез власите. На първото православно богослужение на славянски език в гр. Варна се противопоставят... гагаузите (група с неясни етнически корени и много легенди около себе си) с демонстрация, докато гърците пък хвърлят камъни по българските свещеници и миряни.
Гагаузите впрочем след Освобождението на Варна, според историческите сведения, опитват да се преселят с турците в Турско, но след като турците им поставят условие да приемат и ислям, освен турския език, се връщат, като започват да се представят за турско-говорящи българи и християни впоследствие, които подобно на помаците дали нещо от бълагарщината си на турците - те съхранили вярата си православна, но сменили с турски българския език, докато помаците обратно: дали вярата, а запазили езика. Това е интересно впрочем като версия, щото според Хайтов "гагаузите ни в Иисус, ни в аллаха вярват, ами в земята само, от която се страхуват", но това са други дълги теми...
Притиснатото от сърби и гърци общество във Вардарска Македония с ясно българско самосъзнание, отстъпва. В самия град Варна нещата са с обратен знак пък - там турците, гърците и арменците преобладават над българите. След Освобождението на Варна като последен град от турците, турците са или прогонени в Турция, или изтласкани по селата край Варна от преминалите от същите тези села във Варна българи. Във Варна впрочем гърците се опитват да играят срещу българите чрез малцинствени етнически групи с неясен произход и това е документирано, но и е подобно на романизирания разказ на Димитър Талев в "Преспанските камбани", когато гърците играят срещу българите чрез власите. На първото православно богослужение на славянски език в гр. Варна се противопоставят... гагаузите (група с неясни етнически корени и много легенди около себе си) с демонстрация, докато гърците пък хвърлят камъни по българските свещеници и миряни.
Гагаузите впрочем след Освобождението на Варна, според историческите сведения, опитват да се преселят с турците в Турско, но след като турците им поставят условие да приемат и ислям, освен турския език, се връщат, като започват да се представят за турско-говорящи българи и християни впоследствие, които подобно на помаците дали нещо от бълагарщината си на турците - те съхранили вярата си православна, но сменили с турски българския език, докато помаците обратно: дали вярата, а запазили езика. Това е интересно впрочем като версия, щото според Хайтов "гагаузите ни в Иисус, ни в аллаха вярват, ами в земята само, от която се страхуват", но това са други дълги теми...
Гърците сиреч добре са си направили сметките и за подаръците, и за исканията си. "Подарявайки" Нишко и Вардарско, те отдавна вече там са сговорили със сърбите и сърбоманите и организирали пусиите срещу Екзархията ни, а искайки градовете Пловдив и Варна, те планират точно това - задържайки централния град, постепенно да гърцизират цялата съответна епархия, ако могат или поне да задържат под себе си обикалящото го българско население. Последната "хватка" и до днес е работеща в полза на сръбската държавна политика в Нишко впрочем: от Бела Паланка през Пирот до Цариброд населението ясно и рядко полуясно се осъзнава като етнически българско. Ниш е обаче "категорично сръбски". А главен град във всяко отношение е Ниш в региона, като сърбите и до днес се стараят да засилят значението му, пренебрегвайки пред Ниш даже Нови Сад във Войводина, където също имат някои, макар и по-малки проблеми, с унгарското етническо присъствие или старата си столица Крагуевац, защото съзнават, че държейки Ниш и засилвайки Ниш, държат региона, който регион не е съвсем сръбски в съзнанието си.
Да обобщим за тъпаци като поп Божидар - във великите си "отстъпки" за българите, "добрият" Истамбулски патрика Антим IV-ти не дава всъщност нищо, което не е предварително добре планирал и подготвил как да отнеме от българите сетне, а в "скромните" си, според Главев, искания, той умно и дългосрочно планира как да вземе и още - Варна и Пловдив с епархиите заедно.
Ако тоя селски тиквеник Главев поне за миг преглътне омразата си към своите (дето уж им помага, идолизирайки руснаците), която омраза неясно отде е тъй дълбинна, но отдавна я наблюдаваме, още с хулите му срещу Възрожденските ни светци като Софроний и Паисий, може и да види по-далеко от носа си или от на жена си хилавите (само предполагам, че са такива) цицки - да прогледа и в богословието, и в историята даже, въпреки сектантщината си.
* * *
Вече имам свое мнение за екзархийската политика и Българския Великден. Българският клир е бил далновиден и прозорлив "на полза Роду". Това го показва и възходът на Екзархията сетне въпреки схизмата, а може би и благодарение на нея - културен, политически, социален, богословски и мисионерски, без чатала на руски царизъм или истамбулска фанариотщина на врата, небивал допреди Търновската Патриаршия и неповторен до днес.
Няма коментари:
Публикуване на коментар