Ecce Homo (против религията, градежите и басните й)

Първия "град" го направил Каин, след като убил брат си и побягнал (прокуден) "от Божието лице".

- Ти ме гониш, - казал Каин на Бога - и сега аз се страхувам за живота си, понеже всеки, който ме срещне, би ме убил.

И Господ му "поставил белег /знак/", така че, който го срещне, да не го убива, виждайки тоя знак. С такъв "знак" обаче не се живее лесно, защото тоя знак "казва", че си достатъчно презрян и наказан, та няма ни нужда да ти сторят повече зло. Затова Каин се "скрил в града си" и така, според Библията, станал "родоначалник на живеещите в градове", на "градящите стени". Каин иззидал собствения си ад и се зазидал в него доброволно, от страх, но и от срам. Това е пътят и психологията на проклетата религия - да те означат, отделят, без значение колко е срамен знакът и така, ставайки "специален", да се предпазиш, да оживееш, сетне да се оградиш, да си създадеш правила (ритуали, норми и табута), чрез които допълнително да се подсигуриш.

Но тая "система" от нищо не пази. В Каиновия град се родил Ламех, който "първи си взел две жени" и някого убил неизвестно по каква причина, макар да подозираме, щото за убития се казва в Библията, че бил "млад и хубав мъж". Та ако Каин посегнал на Авел тоест, заради огорчение, че "Бог не приел жертвата му, за разлика от Авеловата", Ламех убил от обикновено честолюбие, затова и самичък се проклел, като не случайно се сравнил с Каин, казвайки, че "ако на Каин е отмъстено седмократно, то нему ще се отмъсти седемдесет и седмократно". Ето, това е плодът на всяка религиозност - затъване в злото, та чак до дъното на ада - след оскотяването на човека следва побесняването му. 

Туй и Блаженият Павел ясно го описва в Посланието до Галатяните - заповедите "не пипай, не вкусвай" - цялата система от свещени табута сиреч - само имат вид на благочествивост (произволна я нарича той), но в борбата с греха не струват абсолютно нищичко, ами сами по себе си са част от "стихиите световни"... Къде точно го е написал ли?... Няма да ви кажа. Четете бе, да ви еба мамата, Свещената Книга, нали сте религиозни!

* * *

Но ако в Каиновия град се разразил в цялата си сила грехът, осенила го и благодатта. Енох, друг Каинов потомък, бил взет жив в Небесата. Нищо друго за Енох не ни се казва - нямало ни знаци, ни ритуали, ни градежи, ами само, че "ходил подир Бога". Господ "очистил" града на Каин, като си прибрал единственото чисто нещо там - Енох. Това "наказание" е по-тежко от наказанието на Содом и Гомор, затова и Содом и Гомора се появяват в Евангелието с добра дума от Христос - Господ казва, че Содом и Гомор щели да съдят Йерусалим и Капернаум (защото ако биха им се дали "шансовете" на Йерусалимци и Капернаумци, биха се променили и разкаяли), а за Каиновия градеж нищо не знаем, само името, което му е дал - на Енох. Така впрочем религиозната отрепка се опитва да се предпази - спекулирайки и със светостта.

* * *

Евреите поискали от Христа "знамение", чудо. Поискали го край Храма в Йерусалим. Защо там? Защото вероятно там чудеса нивга не се били случвали от стотици години. Плащали на храма, работили за храма, кланяли се в храма. А чудо нямало. Само ги ослепявал храмът с претруфения си блясък и помпозния си ритуал.

Тогава Христос казал:

- Разрушете тоя Храм, а аз за три дена ще го вдигна отново.

- Че как тъй в три дена ще вдигнеш сграда, градена десетки години?! - попитали шокирани те.

За тях нямало нищо чудно в туй, че нещо лесно може да се разруши, чудили се на твърдението, че само за миг може пак да се вдигне. Защото религията се примирява с разрушението, даже го използва, включвайки го в притчите си, религията обаче не познава съзиданието, защото тя не крепне от живота, ами живее чрез смъртта и разрушението, чрез страха от тях и манипулацията чрез тях.

Христос обаче имал предвид, обясняват ни апостолите, не сградата на Храма, ами Себе Си, Тялото Си и с това им казвал: "Убийте ме и ще възкръсна", така показвал, че човекът е и преди Храма, и преди Града, съвсем като Енох.