Крадливият Фанариот и слабоумните родни визионери

"Щом глупаците не служат на звездите, и звездите не служат на глупаците" (Орхан Памук, "Бялата крепост")

Какво ми ги хвалите гърците?! Чета им "великото богословие". Като почнеш от захаросаното бомбастично говорене и писане на "залязлата комета" монах Михаил Хаджиантониу, та минеш през сълзливите мелодраматични проповеди на Лимасолския митрополит Атанасий, предназначени да разплакват от умиление лелички, та свършиш с последните сълзливи напъни, за да не река изгъзици, на Критския Архиепископ в приветствието му към Вселенския Патриарх. Боза с... мед. Един сърцат и проникновен тълкувател на Евангелието имахa и го анатемосахa. Казва се Никос Казандзакис и дори не е бил клирик... И не говоря за книгата му "Алексис Зорбас", за която със сигурност знаете, но не е сигурно, че сте я чели. За "Последно изкушение на Христос" говоря и най-вече за "Христос отново разпнат".

Отворите ли българските православни сайтове обаче, обезателно ще срещнете през публикация разсъжденията на някой "модерен грък" ту на тема история или културология, ту псевдопоетизирани богословски разсъждения. Гръцката бонбонена фабрика работи, за да продава марципан с подсладители на българската селска сергия, който за "доксолозите" ни Светльо Рибарина, Ренета Попадия и Сашо Педераста от Карнобат е последен писък на автентично богословие с марка "Константинопол".

В тая манафска (и душевна, и телесна) среда какво няма да прочетете ли? Няма да разберете например това, за което тука наскоро писахме - за обирите из манастирите на Вaртоломей Истамбулски и хората на прехваления предишен Атински Архиепископ Христодулос, напълнил клира на Архиепископията с масони, които наследникът му едвам изчисти. Няма да разберете и друго, за което до някое време тук ще публикувам и документи - за делото на Атина срещу Фенер преди години, заради опита на Вартоломей да присвои имоти и пари за около 50 000 000 в евро от завещанието на богат грък, което след години точене, приключва в гръцкия съд с решение против Вaртоломей. Щото у нас, от Провадия до Средорек, всеки по-настойчив мазник вече е отдавна "константинополски архонт" на островния гръцки селянин в Истамбулския квартал Фенер, изживяващ се той пък като събудил се Камелотски крал Aртур и възкръснал Византийски император Константин IV Палеолог... Затова впрочем масонските ложи имат най-сериозен успех сред поиздигнали се люде от "работническо-селски произход", като споменатия Димитриос Архондонис (Вартоломей и Палеолог едновременно) - син на бръснар и брат на бръснар, приемайки ги в ложата с комичния си ритуал, ги оставят с усещане за... сменен произход.

Но да се върнем в Татковината. Много станахме визионерите и концептуалистите. Като почнахме от 2006-та - 7-ма година някъде, така се нароихме, че се изродихме.

Първи беше Пламен Сивов с буламача, който направи от някои мисли на руската подвижница преп. Мария Скобцова и наблюденията й върху специфичната руска околореволюционна среда в нейно време. Сивов - лъскав шарлатанин и масон, потомствено комунистическо ченге от Сливен и женичката му - играч от времето на Българската бандитско-ченгеджийска приватизация, сготвиха споменатия буламач, опаковаха го в думички, пари и техника и го запродаваха като "визии за църковност". В едната визия, "академстващата", се писа бързо-бързо Свилен Тутеков от Горна Оряховица, заедно с бандата си Великотърновски богослови, които много уместно професорът архимандрит Павел Стефанов и мой покоен вече приятел подиграваше, че са направили от исихазма търговска марка и продукт. Хората около изгряващата тогава пък звезда на хамавия митрополит Николайчо се писаха "клерикална визия". Патриотарска визия още нямаше, щото циганите-националисти от Сливен - братята попове Силвестър и Евгений не бяха така популярни, нито зилотска, щото топ-зилотинът визионер поп Божидар Главев още ебеше само жена си в надлежното й от Бога дадено място, но не и нас в очите и ушите, както по-късно захвана да прави в сайта си budiveren.com. Артистична визия, съставена от хора на изкуството и естетиката пък съвсем не се състоя, щото за нея кандитатстваха Явор Дачков и Горан Благоев, а те са двама най-обикновени воайори и травестити.

Тука, да уточним, говорим за визии в Пламеновия смисъл на думата. Такива още нямаше като "визии". Инак идиоти и тогава си имаше и общо взето си бяха същите.

По едно време се появих аз и бях адски популярен с концепцията си, дето беше, казано директно, "мамата си джаса". Църквата била с мисия и призвание да е стожер на консервативни ценности и носител (и пазител) на усещане за общност и това извинявало и оправдавало почти всичко. Пред тази велика мисия греховете на църковниците били безобидни, като напикани детски пелени, недостатък и неудобство, видите ли, на растежа, които са в състояние да пречат само като на заядлива стара мома детски смях и глъчка... Скоро отрезнях. Щото "грешчиците" им се оказаха нагли и брутални престъпления, а в пелените се оказа не детско "пишо", а миризливи и грамадни мъжки старчески фекалии и осъзнах, че със свинари балет става толкова, колкото с лайна мармалад... Но аз имам оправдание частично за заблудата си, щото беше още жив дядо Кирил и край него и в епархията му именно "срещнах Църквата" за пръв път - с всичките си недостатъци човечен и справедлив, затова и поповете край мене бяха мили като котенца. След Кирил си показаха и магарията, и простотията, и цялата оперена некадърност, заедно с наглата си простащина, но то е друга тема сега.

Та, мина се и не мина, па се появи православният рокер и концептуалист поп Божидар Главев с проскубаната си жена и споменатия сайт... Поповете Силвестър и Евгений ще ги пропуснем с патриотарстването им "на православна основа", щото дълбоко се гнусим от тях - на единия от бабаитско-мутренското поведение, а на втория от жалките дълбокоинтонационни, но плитки духовнo и интелектуалнo пози... Главев и той беше с концепция, но за разлика от споменатия Тутеков, който виждаше "спасението" в това да научи владиците да папагалстват като него богословски "по сръбски", за Главев спасението беше във война за чисти догмати и канони. Война на всяка цена, война, заради самата война. И без съборна санкция Главев превърна човешките грешки и недостатъци на бележити богослови и техните теологумени (частни богословски мнения), за които те никога не са търсили пък всецърковното им утвърждаване, в опасни ереси, заради които да бъдат осъдени като "въпрос на живот и смърт".

* * *

А сега вече сме концептуално русофилстващи и концептуално русофобстващи. И работата стана съвсем "си 'бало мамата".

Извинете, но къде във всичко това е Църквата?!