COVID 19 и фалшивата карантина (Jебем ти Сунце жарко!)

"И като заспах, сънувах сън..." (Джон Бънян, из "Пътешественика от този свят до Онзи")

Застанал съм на автобусна спирка "Акациите" и чакам автобус 409 в посока "Златни пясъци". Ще вървя на работа. Булевардът полу-пуст. Задава се господин на около четиридесет години. Висок, кльощав, има тик - през три секунди плюе.

- Не се разхождайте в Морската градина! - предупреждава ме ни в клин, ни в ръкав той - Има полицейска патрулна кола! Когото хванат да се разхожда, глобяват го за нарушаване на карантината! Само днес са глобили 25 души с по 5 000 лева!

"Аз ако имах пет хилядарки, човек - викам си на акъла - в момента нямаше да съм на спирката, а отдавна да съм припаднал от пиене нейде из градинките край нас или до дивана си вкъщи..." Но си замълчавам, послушно поглеждам в посоката, която указва с разтреперан показалец и не виждам никаква "патрулка". Обаче чувам откъм "Зоологическата градина" да реве лъв. Ох, Котьо-о!!... А откъм алеята се задават разхождащи се двойки мъже и жени. Нашият обаче е невъзмутим в убеждението си:

- Гледай ги бе! Разхождат се! Сигурно вече са ги глобили! Много ми се пикае, ама ще стискам! Страхувам се да се изпикая в храсталака, че видео-камерата нa KAT следи! Виж я къде е!

- Сигурно - съгласявам се с всичко, защото с луди имам смелост да споря само, когато съм много пиян.

Пристига автобусът. Претъпкан, малък. Заради празничното разписание и карантината са на близо час и половина интервал помежду си автобусите 409. Вътре от петдесетина души едва ли има и петима с маски. На всеки носът му отстои на две педи от чуждия нос. И всички се каним да пътуваме поне двадесет минути заедно. Карантина?!?!

Карантина. Народът, облъчен от медиите, довчера се насираше от страх да не се зарази с грип. После изтръпна уплашен какво ще яде и пие след карантината и очаквания масов фалит. Към това се прибави и страхът да не го глобят с "на калпак по 5 000 лева". То си е страшно де, щото мнозинството са виждали 5 бона нацяло чак през 1999 г. преди паричната деноминация и приравняването на лева с германската марка, когато билетчето за градския транспорт струваше 500 лева.... Страх, майки! 

"А ний сме тръгнали за свободата им курбан да ставаме?!", както би се удивил отново Христо Ботев от самия себе си, гледайки и слушайки ги.

Пожарникарят - селския бабаит и Прокурорът (махленския каубой) мобилизират полицията, свикват жандармерията, канят се да ангажират и армията. Промениха и законодателството с "подписан празен лист от неработещия Парламент", в който да внесат всички промени, които намерят за уместни. Положението е извънредно. Положението е полувоенно. 

А aз междувременно ще ви разкажа как тия дни влиза в България служебен автобус, натоварен с голяма група българи, пътували близо два месеца из целите Франция и Испания.

Въпросният автобус от КПП "Калотина" го поемат четири полицейски патрулни коли, които го екскортират до София. С влизането в София и четирите полицейски автомобила внезапно изчезват. На пътниците им е обяснено, че в Централна гара София ще им бъдат направени тестове за коронавирус... Нищо от това. Автобусът продължава за Варна. Някъде около Ловеч автобусът е спрян и в него се качва медицинско лице. Лицето е не просто с маска, ами в цялостно защитно облекло. Изнася на прибиращите се кратка лекция как да се предпазват от вируса и си тръгва, тестове пак няма. Всички по живо по здраво се прибират във Варна. Поставени са под домашна карантина. В какво се изразява карантината ли?! На едного от тях два-три дни по-късно звъни кварталният старшина на... мобилния му телефон. Пита го как се чувства. На отговора, че се чувства добре, казва, че много се радва. Пита го дали си е у дома и спазва ли карантината. На отговора, че си е вкъщи и спазва карантината, така че, старшината може да дойде, за да провери, старшината отговаря с: "Няма нужда! Вярвам ти!"

Да повторим и "обогатим" написаното в предходните публикации: Десетки милиони от Републиканския бюджет бяха отпуснати за извънредната ситуация и мерките около нея. От Брюксел искат всяка държава да внесе пари в общ фонд за вазимопомощ за най-силно пострадалите държави. В момента се обсъжда заем от МВФ за справяне с кризата... Милиони потънаха безвъзвратно и безследно за обезпечаване на тия описани карикатурни мерки. Ще потънат милиарди. Но не в икономиката ни, а в ГЕРБ-аджийски джобове... 

А на Запад??... На Запад Ангела Меркел е заснета насред пика на пандемията как влиза в супермаркет, без никаква маска или медицинска защитa и си купува три шишета вино, череши и тоалетна хартия. Ей, това е жена на място! Несъкрушимата баварка! Вярна на Хитлеровия завет от Берлинския бункер: "Германски мъже воювайте, германски жени работете!"

Ясно ли ви е сега колко насериозно взима световният политически елит (включително нашият) собствените си мерки?!

* * *

През това време БПЦ дава своя дял в... паниката. Без, както подчертахме, да пожертва и ден от приходите от посетителите в търговските си туристически обекти, наречени "храмове". Поповете са с маски (освен когато служат), храмът се дезинфекцира през половин час. И всичко това, докато светото причастие се раздава с една и съща лъжица, без междинна дезинфекция на лъжицата, а всеки посетител безпрепятствено целува иконите след предния преди него. 

* * *

През изтеклата седмица присъствам на света литургия на Неделя Кръстопоклонна. Хубава е службата. Двама свещеници в съслужение. И от двамата проповед. Проповедта на единия веднага след Малкия Вход и прочитането на Евангелиието, а на втория след Отпуста.

От първата проповед научих как видял, когато бил малък, кокошката на баба си (Царство й Небесно) да пребледнява и да припада. Баба му обаче можела да "прави чудеса" и излекувала кокошката по бабешки. Емоционално поставеният акцент беше върху естественото благочестие на изгубената селска пасторалност. Никой не разбра обаче как е възможно и как се разбира под перушината, че кокошка пребледнява. В проповедта на втория се появи змия. Научихме как змията си сменя кожата. Като настъпи моментът за това знаменито и пълно с духовна поука събитие, змията намирала някакво много тясно отверстие, през което се провирала и по ръбовете му оставяла подире си старата си кожа... 

Мама му стара, наистина само аз се учудих и забелязах абсурда в това кокошка да пребледнее и май пак само аз усетих фроидисткия сексуален подтекст в образа на въвиращата се в тясна дупка и оголваща се змия!

Затова взех от Павката (бивш протестант) десет лева "назаем" и се прибрах у дома, за да се напия, та да забравя, че да не сънувам сетне кошмари! Защото, ако щете ми вярвайте, обаче се "изпълнява" почти всичко, което сънувам!

Така например миналото лято към края сънувах, че "меся лайна" - правя ръчно от лайна тоест фигурки и склуптури! Това се случи, когато Варненският съд ми запорира банковата сметка, заради дела от кредитори... Няколко дни след това, силно притеснен дали ще си взема последната заплата от хотела на "Златни пясъци", който пазих, сънувах въпросния сън. Споделих го с рецепционистката и тя ме увери, че значението на съня е "на пари". И наистина, ТИМ-аджиите, за които работих, се оказаха пичове (кой каквото ще инак да разправя за тях) и силно развеселени от тогавашните ми приключения - боя с аспаруховския поп, заради който на работното ми място (без връзка) пристигна жандармерия и запора на сметките "изневиделица", "свалиха" заплатата ми за изплащане на ръка, та си я получих цялата. 

Сънят се сбъдна сиреч почти тутак-си.

Една нощ по-късно, след като бях изпил "кило и канче" "Житня" водка в чест на ТИМ, две РПУ-та и едно министерство, сънувах че съм се насрал. Събуждайки се, бях почти сигурен, че това значи, че ще получа някаква допълнителна премия от местоработата си. 

Обаче, като се разсъних хубаво, се оказа, че наистина съм се насрал.

P. S. Фейсбук обяви война на блогчето ми, затова моля, ако намирате публикацията за интересна и полезна, разпространявайте я помежду си в skype и viber!