"Седим и с вяра в туй скотско племе, / чакаме и ний ред за свобода" (Христо Ботйов)
продължава от "Дерибействата на Софийската педерастка шайка в Самоков"
Няма нищо по-опасно за обшество, държавност (и църковност) от българския Общественик (държавник и църковник). Отличава се с широтата на простотията си, теснината на интелектуалния си светоглед и отсъствието на нравствен гръбнак. Тоя наш "нотабил", описван още от Ботьова, е готов във всяка минута да тръгне подир всеки роден или чуждестранен шмекер и авантюрист, който му свирне и развее "за поздрав" пет лева (или цивилизационна брошура от пет страници, както го описва пък Войников). По-прост, но и по-опасен, щото е по-хитър, е българският милиционер, а и на Общественика всякога можеш да му обършеш два шамара, та да се насере в движение, докато на милиционера не можеш, щото има пистолет, а знае и карате (или поне така твърди)
Значи, гледай схемата - Общественикът взима от "престъпния благодетел" пет лева, а милиционерът взима от Общественика четири от петте, оставяйки му един лев за семки, заедно с брошурата, след като я е прегледал, за да има с какво нашият герой да си бърше гъзa като му плеснеш споменатите два шамара, срещайки го в кръчмата или на жена му в спалнята, а милиционерът му ги взема, успявайки да го убеди, че той му ги е издействал. Така вървят нещата в нашата българска вселена (и ойкумена), всичко се продава и купува по схемата "пет за четири" - от жена през кон до черква.
Значи, гледай схемата - Общественикът взима от "престъпния благодетел" пет лева, а милиционерът взима от Общественика четири от петте, оставяйки му един лев за семки, заедно с брошурата, след като я е прегледал, за да има с какво нашият герой да си бърше гъзa като му плеснеш споменатите два шамара, срещайки го в кръчмата или на жена му в спалнята, а милиционерът му ги взема, успявайки да го убеди, че той му ги е издействал. Така вървят нещата в нашата българска вселена (и ойкумена), всичко се продава и купува по схемата "пет за четири" - от жена през кон до черква.
Селската мутра и селският каубой (премиер-министърът и съответно главният прокурор на Доматената Република с доматите внос от Северна Македония) подготвят от месеци въвеждането на явна Диктатура в държавата, подклаждайки умело страха сред населението, стигащ вече до истерия. Първо беше шпионският скандал с уж-руските шпиони в България, представяни като заплаха за националната сигурност. За малко развяха пак и картата с бежанците от Сирия, а сега с коронавируса им дойде направо дюшеш... Ние знаем, че нашият социален елит винаги е предпочитал таблата пред шаха, пърцуцата пред коняка и баклавата с боза пред виенските сладкиши, затова и неслучайно ползваме именно това сравнение от играта на табла.
Затварят се градове (до вчера Банско, а от днес е забранено и движението между всички останали български градове), Бойко Тиквата до оня ден говореше за извънредно положение, а от вчера Малоумникът с Каскета пък говори къде по-плахо, къде не чак толкова, за "военно положение". Затварят се магазинчета, заведения за хранене, кафенета, ресторанти. Унищожава се малкия и среден български бизнес. Големите чуждестранни вериги супермаркети и хипермаркети обаче не, макар там да е истинското стълпотворение на хора. Това е логиката на всяка диктатура, каквато познаваме от Латинска Америка - намира международна подкрепа с цената на национално предателство, обслужвайки чуждестранни фирми и монополи...
Българският мъж аха-аха да тропне по масата и възмутен от всичките невъобразими скандали - от Барселонския, та през тоя с язовир "Студена" и тръбите от Белмекен, да хване сопата и... жена му го строявa да ходи вместо това с маска и да си мие по двадесет секунди с вряла вода и сапун ръцете, щото Бойко и Гешев тъй казали, че в това е спасението. А българският мъж мило и драго дава, за да се спаси, да остане край фустата на жена си и тенджерата й със сланина и боб, ако ще не честта му да газят, а ако ще и жена му, и децата му пред очите му, та и сам него пред техните очи, в гъза да ебат.
Затварят се градове (до вчера Банско, а от днес е забранено и движението между всички останали български градове), Бойко Тиквата до оня ден говореше за извънредно положение, а от вчера Малоумникът с Каскета пък говори къде по-плахо, къде не чак толкова, за "военно положение". Затварят се магазинчета, заведения за хранене, кафенета, ресторанти. Унищожава се малкия и среден български бизнес. Големите чуждестранни вериги супермаркети и хипермаркети обаче не, макар там да е истинското стълпотворение на хора. Това е логиката на всяка диктатура, каквато познаваме от Латинска Америка - намира международна подкрепа с цената на национално предателство, обслужвайки чуждестранни фирми и монополи...
Българският мъж аха-аха да тропне по масата и възмутен от всичките невъобразими скандали - от Барселонския, та през тоя с язовир "Студена" и тръбите от Белмекен, да хване сопата и... жена му го строявa да ходи вместо това с маска и да си мие по двадесет секунди с вряла вода и сапун ръцете, щото Бойко и Гешев тъй казали, че в това е спасението. А българският мъж мило и драго дава, за да се спаси, да остане край фустата на жена си и тенджерата й със сланина и боб, ако ще не честта му да газят, а ако ще и жена му, и децата му пред очите му, та и сам него пред техните очи, в гъза да ебат.
Да се върнем при Църквата, щото, извинете, България ни е много легнала на сърце, ама Църквата ни е двеста пъти повече на сърце.
Нашите клирици, богослови и църковни активисти пак вият към Месечината, подобно бесни вълци, опитвайки се да разберат и осмислят неща, които не разбират, за да не видят лайната и мършата под собствената си муцуна, които не искат да разберат. Пак се упражняват в концептуализъм и визионерство на тема "свят, вселена и личност", спорове Константинопол и Москва и космично-църковни проблеми, защото конкретно църковните не са им по вкуса, а и по-топките, извинете, не са им, за да се занимаят с тях или поне да изразят позиция, барем възмущение някакво, ако не да реагират...
Писмото до българските църковни сайтове на Майка Пелагия от Самоковския манастир... Това писмо на 19.03.2020 с Двери бг. публикувахме почти едновременно. Аз имах това писмо, заедно с документите, още на 18.03.2020 следобед. Обаче бях пиян и "в мъглата", затова изчаках да се изпари ракията от главата ми на другия ден, за да го осмисля по-добре...
Чета сега внимателно написаното от Двери бг. и установявам, че най-важното не е споменато. Защотo Пелагия директно нaзовава пред моите информатори авторите на акцията срещу манастира, а не просто методите им и бандитските намерения. В публикацията на Двери бг. не е назован поименно и изрично и архиерейският наместник в Самоков, изпълнителят на плана за грабеж на светата обител, нито тия, които, според Пелагия, стоят зад него - Поликарп епископът и секретарят на митрополията Ангел Младенов. И има защо - Поликарп е приятел на Ангел, а Ангел е дългогодишният гей-партньор на "патриката" в София Неофит.... От тая шайка, която преди време аз нарекох "Педерастки триумвират" в Софийска епархия, Двери бг. споменават мимоходом само архим. Никанор, игумен на Гигинския манастир. А никаква тайна не е, че тези действат заедно, в съгласие с почти всички архиерейски наместници в Софийско, из градовете на духовните околии.
Верен на принципа си да казва "само колкото и както му отърва", Иван Желев споменава само Никанор. Желев не може да прости на Никанор удара, който тоя успя да му нанесе за интересите му с имотите и парите на Атонската ефория на Славянобългарския Зографски манастир и това, че доячите на манастира започнаха да се отчитат при Никанор от един момент насетне, вместо при него и хората му, което през 2018-та година стана почти пред очите ми. Но Желев, както винаги, просто "намеква", защото има още доста за губене дъртият пергиш и не ще да си разваля достлука с епископата, камоли с патриката, с жена му Ангел и с по-влиятелните приятели на жена му Ангел...
Писмото до българските църковни сайтове на Майка Пелагия от Самоковския манастир... Това писмо на 19.03.2020 с Двери бг. публикувахме почти едновременно. Аз имах това писмо, заедно с документите, още на 18.03.2020 следобед. Обаче бях пиян и "в мъглата", затова изчаках да се изпари ракията от главата ми на другия ден, за да го осмисля по-добре...
Чета сега внимателно написаното от Двери бг. и установявам, че най-важното не е споменато. Защотo Пелагия директно нaзовава пред моите информатори авторите на акцията срещу манастира, а не просто методите им и бандитските намерения. В публикацията на Двери бг. не е назован поименно и изрично и архиерейският наместник в Самоков, изпълнителят на плана за грабеж на светата обител, нито тия, които, според Пелагия, стоят зад него - Поликарп епископът и секретарят на митрополията Ангел Младенов. И има защо - Поликарп е приятел на Ангел, а Ангел е дългогодишният гей-партньор на "патриката" в София Неофит.... От тая шайка, която преди време аз нарекох "Педерастки триумвират" в Софийска епархия, Двери бг. споменават мимоходом само архим. Никанор, игумен на Гигинския манастир. А никаква тайна не е, че тези действат заедно, в съгласие с почти всички архиерейски наместници в Софийско, из градовете на духовните околии.
Верен на принципа си да казва "само колкото и както му отърва", Иван Желев споменава само Никанор. Желев не може да прости на Никанор удара, който тоя успя да му нанесе за интересите му с имотите и парите на Атонската ефория на Славянобългарския Зографски манастир и това, че доячите на манастира започнаха да се отчитат при Никанор от един момент насетне, вместо при него и хората му, което през 2018-та година стана почти пред очите ми. Но Желев, както винаги, просто "намеква", защото има още доста за губене дъртият пергиш и не ще да си разваля достлука с епископата, камоли с патриката, с жена му Ангел и с по-влиятелните приятели на жена му Ангел...
* * *
Както сподели с мене в личен разговор откровеният до циничност Никанор през 2018-а година в игуменарната си, повечето социални и други дейности в БПЦ функционират на принципа на частни и лични попски фирми, под тънкия и формален воал на църковност и църковен контрол. Това той каза по повод Православния център за духовно обгрижване на наркозависими във Варна след смъртта на дядо Кирил. Но в Трънско и от трънчани, които се оказаха не просто хитри, но и извънредно будни хора, разбрах и още нещо любопитно. Сензационният и обявен почти за светец дарител на Синода и на Патриаршеската Катедрала дядо Добри (покоен вече) е бил дългогодишен управител в приюта на отец Иван от Нови Хан. Тъй че, под сериозен въпрос е дали дарените от него стотици хиляди левове, за които старецът твърдеше, че са събирани с просия, не са "отчета на отец Иван" пред големите вълци в синода, за да продължи и да е спокоен в дейността си, а във Варна сетне, на маса, разбрах от средна ръка варненски "играч", че масоните на Слави Трифонов, които в началото активно са подпомагали отец Иван, са прекратили помощта си, като се разбрали за злоупотреби с дарените от тях пари за ограда.
Дейностите на Никанор също не правят изключение, функционират по аналогичен начин, макар за разлика от ортаците и приятелчетата си, той да оставя подире си манастири, а те да оставят "дармадан". Фирмите, които държат ресурса и собствеността на канаскията и стопанството са на частни лица, без връзка институционална с БПЦ - и самите фирми, и самите лица - по онова време едната беше на Иво Златков, другата на един Пепи, който също като мене се разкарваше полулегално с подрасник, но без брада - бяхме и двамата полулегални "послушници" - без да сме записани в митрополията. Разликата беше, че аз подрасника почти не го свалях, щото се бях "филмирал духовно" здраво, а оня даже не си беше пуснал и брада. И постоянно се оплакваше, че го третират като жена. Бога ми, не знам кой и в какъв смисъл! И не ща да зная всъщност, като се замисля! Тези фирми с техните активи и собственост (която всъщност е манастирска де факто, но не и де юре), миналата година чух, че Никанор е ипотекирал, заради някоя явно от неспирните си схеми и машинации.
А аз полека-лека се изправих пред собствения си "звезден миг"! Един ден Никанор ми съобщи тържествено, че Ангел Младенов и Поликарп ми били "простили" и че животът ми започвал отначало... Тц! А аз не помня да съм очаквал или искал от тях прошка.
- Ангел Младенов те е видял в манастира! - бе рекъл притеснен преди това - Какво да му кажа!?
- Кажи му, - рекох, естествено пиян - някое от двете: или че го чакам да му предложа брак, защото стига е бил метреса на Неофит, или че чакам... рейса за Варна.
Постепенно Никанор, когото заварих в добро здраве и нервно разположение, разви подагра и започна да се изнервя. Последното не е чудно, защото, според софийските клюкари, е бил изпратен от баща си в манастир, за да стабилизира нервите си навремето. Няма какво да си кривя инак душата, той просто е "герой на нашето време", не и най-лошият. В тая шайкаджийска БПЦ, при тая безконтролност и по-точно централно контролирана далавера, трябва да си светец, за да си различен. А светците живеят, както знаем, в Библията и в Житията.
- Ех, свърших парите, ех! - въздишам, намерил го в Смировдол.
- Ами и аз нямам, дългове плащам, - "Има си хас! - викам си на акъла - Като си прост да плащаш!" - Ето само 60 лева имам! - вади три по двайсет от портфейла си.
Шофьорът на манастира, в който бях тогава, се оклюмва. Обаче аз артистичен докрай! Така ами, трезвен ли да стоя?!
- Ех, - въздишам още по-тежко - а аз ако имах цели 60 лева!
...А тоя взе, че ми ги даде всичките!
* * *
Но да стигнем най-после при историята с Големия Скандал на 2018-та в моя интересен живот, когато ми се наложи да изтрезнея, защото бързо трябваше да тичам. Скандалът в Е-ския манастир, който искам да ви разкажа, за да обясня какво се случва сега в Самоковския и каквото, по недомлъвките на Двери бг., се случва повсеместно в БПЦ.
Това, което сътворих там, под смеха и акомпанимента на половин Трънско, Никанор съвсем не очакваше... Бяха ми отредили ролята на шут, както оняден и отец Вaсилий Шаган ме посъветва загрижен: "Бъди шут! Недей така насериозно да настъпваш! Опасно е!"... Сладур. Шутове много, някои много успешни, без сами да осъзнават, че са шутове, взимайки се адски насериозно - както казваше преди години един мирянин на общ познат свещеник: "Ти си един клоун в расо!". Един е обаче Портос... Да, можеше да предложа на Ангел Младенов брак, което не направих, позволено бе това шуту, можеше да се натреса на софрата на еп. Сионий, който тогава редовно запиваше в Гигинския манастир, което и направих, а там да се скараме, да се сбием, после да се сдобрим и да си зацелуваме ръцете за потрес на присъстващите сърби, пред които аз нарекох Сионий педераст, а той нарече един бивш йеромонах "анална проститутка"... Не можеше друго - да се заям сериозно със спонсора на манастирчето ми и да го изтипосам хубавичко в най-четения местен сайт... Не можеше, ама... го направих... И ако тогава се измъкнах жив и здрав, за пореден път като по чудо (И само Богу слава!), бе защото нямах глупостта да си изтрия блога и заедно с това имах благоразумието да информирам непрекъснато влиятелните си приятели в БПЦ къде съм и какво се случва.
Това, което сътворих там, под смеха и акомпанимента на половин Трънско, Никанор съвсем не очакваше... Бяха ми отредили ролята на шут, както оняден и отец Вaсилий Шаган ме посъветва загрижен: "Бъди шут! Недей така насериозно да настъпваш! Опасно е!"... Сладур. Шутове много, някои много успешни, без сами да осъзнават, че са шутове, взимайки се адски насериозно - както казваше преди години един мирянин на общ познат свещеник: "Ти си един клоун в расо!". Един е обаче Портос... Да, можеше да предложа на Ангел Младенов брак, което не направих, позволено бе това шуту, можеше да се натреса на софрата на еп. Сионий, който тогава редовно запиваше в Гигинския манастир, което и направих, а там да се скараме, да се сбием, после да се сдобрим и да си зацелуваме ръцете за потрес на присъстващите сърби, пред които аз нарекох Сионий педераст, а той нарече един бивш йеромонах "анална проститутка"... Не можеше друго - да се заям сериозно със спонсора на манастирчето ми и да го изтипосам хубавичко в най-четения местен сайт... Не можеше, ама... го направих... И ако тогава се измъкнах жив и здрав, за пореден път като по чудо (И само Богу слава!), бе защото нямах глупостта да си изтрия блога и заедно с това имах благоразумието да информирам непрекъснато влиятелните си приятели в БПЦ къде съм и какво се случва.
Истината беше тази (истина повсеместна в БПЦ) - манастирчето беше на концесия "и под аренда" от една регионална фамилна група "постчервени старци" - миряни под егидата на местния Патрон. И това с дългогодишното знание и негласно одобрение на свети синод и митрополия, а и с активната подкрепа на Дирекция "Вероизповедания" към Министерски съвет. А още по-грозната истина беше, че "свещената война", която си въобразих, че водя "заедно с Никанор отдясно си" за слава Божия и църковно достойнство, е всъщност плах опит на Никаноровата шайка да смени със себе си досегашните концесионери.
P. S. Фейсбук обяви война на блогчето ми, затова моля, ако намирате публикацията за интересна и полезна, разпространявайте я помежду си!
следва
Няма коментари:
Публикуване на коментар