Български черковни портрети (Мирянинът 1 част: Примитив)

Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна и неволна!

Беше дебел, сравнително нисък на ръст, възмургав и с къси крака. Главата му бе голяма, ръцете му къси, с дебели китки и пръсти, а огромният му корем, объл и твърд (без гънки), отдавна не стърчеше напред, ами "стърчеше" някак към земята. Движеше краката си от двете страни на корема, ходейки, почти без да ги прегъва и затова звукът от стъпките му, когато минаваше по улицата, наподобяваше думкане на тъпан. 

Всичко това не му пречеше да се смята за хубав и привлекателен мъж, почти неустоим за жените, затова и трудно оставаше обясним за него фактът, че сексуалните му контакти се свеждаха до веднъж на по две-три години, при това главно с отпуснати и занемарени, непривлекателни жени, често много по-възрастни от него. 

Често им искаше и парична помощ при първа възможност, понеже финансовото му положение беше постоянно критично (а те пък нивга не му я даваха) - непрекъснато изплащаше високолихвени "бързи кредити" от небанкови институции, които взимаше и с направо нечовешка скорост изхарчваше главно за храна. А беше ужасно страхлив, за да изостави плащанията по тях, защото се страхуваше и от физическа разправа с него отстрана на кредиторите си. А взимаше такъв род кредити, защото не можеше да тегли банкови, тъй като за всичките му четири десетилетия живот му се събираше около година и осем месеца трудов стаж, като година от него се побираше в прекараната казарма. Това обаче не му пречеше да се подиграва на хора, които не харесва, за това какво се работили в миналото си, наричайки работата им като бояджии или във фабрика някоя "плебейска".

Ядеше в огромни количества. Ако не успееше да изяде всичкото ядене, намиращо се у дома му вечер, преди да си легне, се събуждаше в ранни зори и го дояждаше. И все пак се чувстваше фин и културен човек, високо ерудиран, макар без висше образование и макар че, въпреки около четиридесетте си години, не беше все още успял да свикне, когато се храни, да дъвче със затворена уста и да не мляска, и да не ръмжи със задоволство, сумтейки, когато храната му харесва. 

Същевременно беше ужасно гнуслив. Случи ли се човек да пръдне в негово присъствие, изпадаше в потрес и искрено възмущение, бягаше от стаята право на терасата. Но от изпражненията из жилището си на около десетте котки, които гледаше (и наричаше свои деца - собствени нямаше, защото нито се беше женил, нито съжителствал истински с жена) ни най-малко не се гнусеше, те често се откриваха и в неизмитите съдове в умивалника му, които той нерядко взимаше и използваше за собственото си хранене само след приплакване с вода, без да ползва препарати за измиването им.

Твърдеше, че обожава котките си, макар понякога да ги оставяше гладни и жадни с дни, а като ги хранеше, купуваше за по-лесно сравнително голяма консерва с котешка храна - една за всичките десетина. Заключени в къщата, за да не избягат, докато го няма, човек понякога ги заварваше скупчени в мивката да врещят и да се бият за прокапващата от кранчето вода.

Когато усетеше охота за храна, пари, имане или блудство, не изпитваше никакви скрупули да измами, подведе, понякога и направо да открадне или да излъже и да създаде интрига, без да зачита ни приятелски, ни даже роднински връзки, за което всякога имаше добро оправдание в "принципната низост" на хората, които беше подмамил или подвел, а след това разказваше по техен адрес всякакви гнусни истории, основани на слухове или на собствени предположения. Същевременно се считаше не просто за морален и честен човек, но гледаше на себе си като на дълбоко вярващ и духовен, като на нравствен и религиозен коректив на всички останали. Разказваше охотно за свои екстраординарни религиозни преживявания - как например икона на светец в къщата му станала за малко чудодейна или как след целонощна молитва измолил от Бога да не умре любимата му котка, когато боледувала.

С жените чувстваше вътрешна неувереност, която в общуването наяве компенсираше с фамилиарно поведение и говорене с високопарна интонация и изкуствен речник, които намираше за очарователно шармантни. Неуспехите си наяве "наваксваше" в интернет. Откритието на фейсбука отвори нова ера във виртуалната му самоизява на мъжественост, защото във фейсбук тази комуникация е безплатна, за разлика от сайтовете, които преди това посещаваше и вестниците, които си купуваше, така че, тая активност неведнъж му беше излизала катастрофално солено от финансова гледна точка. Не се свенеше да обхожда листите с приятелки и познати на своите приятели във Фейсбук, за да се свързва с тях и да им прави директни неприлични предложения, без да се съобразява ни с образованието, ни с възпитанието, ни с общественото им положение, нито със социалния им или семеен статус, особено когато бе преценил приятелите си за социално несъстоятелни да реагират. Където не срещнеше открито възмущение и съпротива, а иронична готовност присторена и уж одобрение, в които не разчиташе тънката подигравка и желанието отсреща за тънък майтап за негова сметка, там намираше потвърждение за автопредставите си. От създалите се конфузни ситуации се измъкваше с лъжи и интриги и срещу приятелите си, и срещу жертвите на своето безобразие от женски пол. Всичко вървеше добре за виртуално изграденото му самочувствие и самопредстава, докато веднъж не се обърка жестоко в "хитрите" си преценки. Но това ще бъде разказано друг път. 

Оставяше всички с впечатлението, че е "майстор-женкар" с огромен брой последователки. Но веднъж писа във фейсбук лична молба до свой приятел да се обади и да му поръча по телефона проститутка (неговите телефони до един бяха блокирани за неплатени сметки, а за интернет се беше закачил с телефона си за комшийски рутер)

Същевременно изпадаше в ужас от мисълта да се разболее от нещо сериозно и да умре. Но това не му пречеше с десетилетия да немари за здравноосигурителния си статус... Веднъж се простуди и му се възпали гърлото. Половината нощ трепери от страх, слуша и гледа в интернет религиозно-нравствени беседи, а през втората половина на нощта, като болката го поотпусна, търси координати в интернет на украинки проститутки във Варна. Това беше проследимо в интернет-хронологията на устройството, с което единият от мнoгoто му квартиранти и приятел му беше услужил за нощта. Но нашият човек нито знаеше как да я почисти, нито май имаше и представа, че някъде се съхранява. А услужливият му приятел провери хронологията от вродената си недоверчивост, провокиран, когато на сутринта той му заяви, че е прекарал нощта в духови размисли и молитвено настроение.

От сърце мразеше местните свещеници, защото смяташе, че бидейки не по-добри от него (за което имаше основание), притежават и разполагат с неща, които принадлежат главно нему. Но тъй като беше изключително страхлив, както казахме, не смееше да се конфронтира с тях - пред лицето им се държеше сервилно и угоднически, а зад гърба им разпространяваше всякакви истини, полуистини, а често и собствени клевети... 

* * *

А инак не сме съвсем най-лошите хора (или поне в началото не бяхме) - нито ние, нито свещениците ни, включително и описаният тука герой, който уви, явява се повече събирателен образ на определен тип, отколкото конкретна личност. Последният в доста други отношения е и даже добър човек. Просто тая липса на църковност в истинския смисъл или по-точно нейните гротескови прояви, способстват да открояваме най-неприятните си черти. Няма пастири, има политикани и алчни интриганти. Сребролюбиви, сластолюбиви и горделиви. Поповете ни, ако не се изживяват като мутри, правят се на шамани, а владиците ни не са архиереи, ами деспоти. 

Каквито "овчарите", таквиз и... козлите...

Следва Мирянинът 2-ра част - Училищният мухльо, намерил пак крилото на съученика хулиган