Здравейте, аз съм една доста провокативна и противоречива личност, рядко съм трезвен и почти нямам задръжки в нищо, както сте видяла вече вероятно, ако сте посетила блога ми, за който ви писах във Фейсбук. Ценя ви като журналист и в личен план (виртуално и визуално) ми правите добро впечатление като личност. Начинът, по който съм ви нарекъл в блога си е част от търсена атрактивност с цел читаемост, а не е моето лично и крайно мнение за вас, повече е "литературен похват", нали разбирате, отколкото лична оценка и искрено се надявам да сте над тези неща!
Около 15 години съм работил по рехабилитацията на наркозависими в църковен център във Варна, като превъзпитател и вероучител, самият аз никога не съм опитвал дори ни тежка, ни лека дрога. Просто съм традиционалист и предпочитам алкохола.
Публикувал съм богословски есета, студии и материали на църковна тематика в почти всички църковни сайтове в България, за някои от тях имам и престижни награди.
Любител публицист съм с публикации в много вестници - "Гласове", "Атака", "Новинар", бях сътрудник известно време на БЛИЦ и работихме с г-жа Еми Мариянска, има интервюта за "24 часа" с мен. Участвал съм в телевизионни предавания - при Григорови около казуса със загадъчната смърт на митр. Кирил, както и в "Съдебен спор" във връзка с поведението на сливенски попове около смъртта на отец Августин в Троянския манастир. Последното не ви препоръчвам да гледате, защото не е за хора с добър вкус и слаби нерви, макар че, според мене беше едно от "веселите ми многобройни приключения".
През 2018 г. бях за известно време неофициален послушник (не особено послушен) в Гигинския манастир, имах си даже "подрасник", а сетне в Ерулския в Трънско. Познавам архим. Никанор лично от доста години, но от дистанция, а през 2018 се запознахме и лице в лице. Станахме добри приятели за известно време, а после жестоко се скарахме, което на мене с хората често ми е случва. Имам, знаете ли, такава "дарба" - да се карам с хората. Като гледам как мълниеносно и атрактивно ми се получава, добивам чувство за свръхестественост... Шега... С нашия общ познат с вас Явор Дачков също много хубаво се скарах. Карал съм се и с Горан Благоев, и с половината синод лично, и с целия епископат. Обикновените свещеници и монаси, с които съм се карал, са неизброима чет.
Силно съм възмутен и съвестта ми е скандализирана от постъпката с майка Пелагия, която не е инцидент в БПЦ, а през последните години редовна практика. Затова желая да споделя и публично възмущението си от намесата на отец Никанор не на последно място и от загриженост за неговото възгордяване, граничещо с арогантност. Желая като на мой приятел, макар и бивш, да му помогна да си върне по-трезвата самооценка, та с общи усилия да станем чрез искрено и непринудено общуване по-добри хора, което не отричам, че е малко болезнено, особено когато с това се занимавам аз. Както казва един мой приятел, който също рядко остава трезвен: "Да се напънем един друг, за да изкараме най-доброто от себе си!"
Ако получа трибуна, за да споделя мнението си, с удоволствие ще дебатирам и с Никанор (очи в очи), и с Кентърбърийския Архиепископ, ако пожелаете. Не се страхувам от никого и от нищо. По-точно страхувам се, ама... се стискам.
Ще си позволя да ви подредя удобно за четене от вас в линкове публикациите в блога ми, които касаят пряко или индиректно темата:
За да не решите, че съм обикновен пияница, който от сутрин до вечер се кара с хората, позволявам си да ви се препоръчам със своите стихове, като "необикновен пияница", които може да погледнете тук:
с богословските си есета:
и с преводите си на сръбска градска музика и хард-рок:
Поздрави!
"Ще се обеся веднага, щом изтрезнея!" (Портос)
П. П. Хората го предупреждаваха Никанор за мене, ама он ме прибра от... любопитство... Е, от любопитство умре мачката.
Няма коментари:
Публикуване на коментар