Ние... Възвращенците в Православната Църква... Хвани единия да обесиш другия. Третия е най-добре да го удавиш. С мене като почнеш - бившият протестант, па минеш през двете "бивши" мутри и каратисти поп Георги Фотакиев от Варна и поп Силвестър Янакиев от Сливен, та и през "уолстрийтския" аферист Христо Мишков, маскирал се сега като "игумен Никанор" и свършиш с бившия хеви-метъл текстописец поп Божидар Главев. Има и един Клаус Кенет, бивш окултист и хомосексуалист, ама него го оставете, той е американец с баба калвинистка като лелята на Том Сойер.
Приеха ни с възторг, ако се изразим "по евангелски", сложиха ни златен пръстен и заклаха, за да празнуват заради нас, "угоеното теле". А ние си показахме цялата магария, като по стихче за магарето на Чудомир: "Тук, ако не покажа, аз какво умея, / то защо съм майстор, то защо живея!?" А някои, като Главев, сраха даже срещу включения вентилатор, клекнали "отгоре", за да "хвърчи" по-хубаво.
Аз като се изповядах в източна ортодоксия в цяла Варна и половината БПЦ реагираха, сякаш се е разкаял за ереста си, ако не сам римският папа, то най-малкото Архиепископът на Кентърбъри, заедно с "жена" си - граф Marllboro... Ай, стига глупости бе! Я по-сериозно!!
А бях нищо и никакъв "стажант-проповедник" между 20 и 25-годишен, който учеше във "ведомствено" висше богословско училище на протестантска църква от маргинална за самия протестантизъм сфера. Отвратителен момък бях. По-гаден нехранимайко и от семинаристите на Джефри Чосър от "Кентърбърийски разкази". На изпити ходех по-рядко, отколкото на лекции. Крадях, мамех и скришом пушех цигари. Поне не пиянствах все още.
Търпяха ме дълго, щото бяха добри хора, а аз доста симпатичен. Освен това ги манипулирах да се чувстват виновни. Натиснат ли ме да поема някаква отговорност, разсърдвах се, прибирах се в софийската квартира, която те плащаха - от наема до сметките, а аз за пет години и лев не дадох, затварях се и спях по 48 часа "дълбоко оскърбен". Опитваха се някак да ме засрамят или поне замислят, чак по вестниците си ме пишеха (например ТУК), но... Къде ти?!
По амвоните им правих "циркове". След почти всяка проповед получавах забрана да стъпвам на софийски амвон официална, която после отменяха, защото успявах да ги убедя, че всъщност не се ме разбрали правилно.
В "почивките" поемах на автостоп към Югоизтока или Северозапада, където прекарвах по няколко денонощия в кревата на сестрата, лелята или даже някой път жената на някой "църковен брат". После мнозина от посетения район ме издирваха, за да ме пребият. Аз обаче се криех успешно в квартал "Люлин" 10 на четиринадесетия етаж в петнадесететажен жилищен блок, от чиято тераса, доскучае ли ми, хвърлях цели дини по бездомните кучета на поляната пред блока.
Търпяха ме дълго, щото бяха добри хора, а аз доста симпатичен. Освен това ги манипулирах да се чувстват виновни. Натиснат ли ме да поема някаква отговорност, разсърдвах се, прибирах се в софийската квартира, която те плащаха - от наема до сметките, а аз за пет години и лев не дадох, затварях се и спях по 48 часа "дълбоко оскърбен". Опитваха се някак да ме засрамят или поне замислят, чак по вестниците си ме пишеха (например ТУК), но... Къде ти?!
По амвоните им правих "циркове". След почти всяка проповед получавах забрана да стъпвам на софийски амвон официална, която после отменяха, защото успявах да ги убедя, че всъщност не се ме разбрали правилно.
В "почивките" поемах на автостоп към Югоизтока или Северозапада, където прекарвах по няколко денонощия в кревата на сестрата, лелята или даже някой път жената на някой "църковен брат". После мнозина от посетения район ме издирваха, за да ме пребият. Аз обаче се криех успешно в квартал "Люлин" 10 на четиринадесетия етаж в петнадесететажен жилищен блок, от чиято тераса, доскучае ли ми, хвърлях цели дини по бездомните кучета на поляната пред блока.
Когато станах православен, въпреки обичая им инак, никой от сектата не ме потърси, за да ме завръща. Даже мисля, че са организирали неформално тържество с тридневни илюминации. Особено в София. Тържествуваха и варненските православни, че един "проповедник" се е отказал от протестантизма. Пет години безумия и простотии, авантюри и премеждия "на ръба на мислимото", а накрая "два празника". Кажете сетне, че съм безполезен! Ако бях живял прилично пък, не ми се мисли направо какви биха били ползите! Сигурно Планетата щеше тройно да се разшири.
* * *
"Вина няма..." Това беше само първата част от страдана, но непреживяна докрай сърдечно и цялостно, останала само "ментален конструкт" и "теологично творчество", моя теологична концепция в интерпретация по Мартин Лютер. Свободата от вината за греховете, до която се стига като свободен дар от Бога, усвоим чрез покаянието, води до естествено и непринудено благочестие на личността, което е също свободен радостен дар-отговор на Божия дар на опрощението - абсолютно и безусловно. Дар-отговор на Дара от любов и възторг пред Бога, не от страх или интерес. Това имах предвид с моето "Вината я няма, не съществува, с вина Православната вяра не оперира".
Един мой приятел, бивш приятел, един от изброените "бивши" в началото на текста, го чу от мене около 2006-а година. Че като го заповтаря! Чак по телевизията го слушах да го заявява с мъдра физиономия.
Въоръжен с моето "вина няма", се разведе с попадията си, живя с една-две жени на семейни начала, ожени се пак, опита се да шантажира тогавашния ни Владика, сетне участва в няколко престъпни схеми, също и в симония с друг от споменатите най-горе. Превърна един прицърковен център в личен и семеен бизнес... И няколко пъти игра... карате. Бога ми, като правя резюмето на годините, имам чувството, че с моето "вина няма" съм въоръжил дете с боен автоматичен пистолет!
* * *
А вина има. Защо инак, ако нямаше, с възрастта все по-отчетливо ще звучат в душата ми думите от римо-католишката меса: "O, моя вина, моя преголяма вина!"
* * *
Самозабравихме се. Не помним вече що за лекета сме били.
Главев... Гениален хеви-метъл текстописец, сега гениален Богоозарен поп, едва ли не, Ритор и Ментор. Огнен пророк.
Идиот.
Единствената му песен, която си струва да си припомняме, е "Черната овца". А и тя е с дълбочина на вдъхновено тийнейджерско философско есе. Песента му "Александър Велики" е бледа и недоизкусурена реплика на съименната песен на Iron Maiden. Оная за Дървото е лош отзвук от песен на Васко Кръпката.
Спал съм впрочем с роднина на Васко. От женски пол, разбира се, с мъжките сте спали вие... Както и да е.
Идиот.
Единствената му песен, която си струва да си припомняме, е "Черната овца". А и тя е с дълбочина на вдъхновено тийнейджерско философско есе. Песента му "Александър Велики" е бледа и недоизкусурена реплика на съименната песен на Iron Maiden. Оная за Дървото е лош отзвук от песен на Васко Кръпката.
Спал съм впрочем с роднина на Васко. От женски пол, разбира се, с мъжките сте спали вие... Както и да е.
Но както варненци вдигнаха на ръце в мое лице "бившия сектант", така в софийския кръг Двери.бг изповядаха любовта си към автора на "Черната овца". И сетне това им излезе през носа. Нормално...
Знам даже как е станало, как е започнала едностранната им любов. Сънувах го. Косьо Спиров и Никола Антонов са били в десети клас съученици. Срещнал ги е един хулиган осмокласник, набил ги е и им е взел джобните пари. Те са се прибрали у Кольови оскърбени и посрамени. Понеже Кольо още е бил малък да се ожени за "леля" си Цветомира, родната му леля им е направила на двамата мляко с какао и е отишла на сбирка в Пенсионерския клуб, оставяйки ги. Пуснали са си песента на Главев за "Черната овца", за да излеят навън пасивната агресия. Толкова са се развълнували на припева, че са започнали да се прегръщат и изведнъж неусетно, почти несъзнателно, да се мастурбират взаимно с "ръце на хикс".
Знам даже как е станало, как е започнала едностранната им любов. Сънувах го. Косьо Спиров и Никола Антонов са били в десети клас съученици. Срещнал ги е един хулиган осмокласник, набил ги е и им е взел джобните пари. Те са се прибрали у Кольови оскърбени и посрамени. Понеже Кольо още е бил малък да се ожени за "леля" си Цветомира, родната му леля им е направила на двамата мляко с какао и е отишла на сбирка в Пенсионерския клуб, оставяйки ги. Пуснали са си песента на Главев за "Черната овца", за да излеят навън пасивната агресия. Толкова са се развълнували на припева, че са започнали да се прегръщат и изведнъж неусетно, почти несъзнателно, да се мастурбират взаимно с "ръце на хикс".
Пораснаха, станаха черковни, а Главев стана православен. Зарадваха се много, но радостта им беше кратка, защото Главев пак ги "нашамари". Пред жените им.
* * *
Готиният протестантски проповедник с хулигански чар, дето станал православен. Сиреч аз. От група, която самите традиционни протестанти трудно и с много уговорки определят като част от автентичното си движение, при това отскоро. Дето като ги напусна, хора и ръченици играха хоратa, като парижани-революционери пред превзетата Бастилия, макар да са традиционно и принципно против танците. Сетне "знаменитият" рокер на рок-групата "Ахат" и автор на "Черната овца" Главев, пред която предпочитаме да слушаме "Весело беше на моето погребение" на "Монолит" или "Ебал Тодорчо баба си", за която не помня на коя рок-банда българска от началото на 90-те беше. Попът "бивша" мутра велика, когото работниците от варненския завод помнят като бояджия, ама за когото истинските варненски мутри дума не са чували... Авве, Легион Нехранимайковци!
И да не забравим за големия финансист и брокер, преуспелият на "Уослтрийт" Христо Мишков - Никанор, захвърлил всичко това, за да се покaлугери, когото Двери бг. също вдигаха в началото на ръце! Помните ли задочния му разговор-спор с архим. Евгений при Беновска?
- Отец Евгений, все пак той е бил брокер, на "Уолстрийт" е работил! - подема Беновска.
- Не е работил на "Уолстрийт" брокер!
- Ами какво е правил?
- Кози е пасъл!
...
- Не съм работил на "Уолстрийт", - изплюва сам Никанор камъчето най-накрая, развенчавайки дълъг мит за себе си - а от София за "Уослтрийт". В САЩ изобщо не съм бил.
А според мои източници от Пловдивска епархия, е бил. Бил е в Далас.
Историята, според тях, започва в Австралия. Група български емигранти участват в проект на Австралийското правителство за земеделско развитие. Печелят и получават по десетки хиляди долара субсидия. Нищо не влагат, нищо не връщат. Бягат в Канада. Австралийците решават да не ги търсят и да не се занимават с тях, щастливи достатъчно от факта, че вече ги няма в Австралия. Установяват се в Канада, а от там се свързват с Мишков в Далас. Впоследствие Мишков е погнат от властите в Далас за данъчни спекулации... Дали е така, не знам, не съм светил. Ама като го познавам и като се сетя как бурно отричаше тая версия преди време, май е тъй.
В Е-ския манастир, където бях, се "появи" впрочем "богат български канадец", представляван от един Бончо, препоръчан ми от Никанор. Не знам има ли връзка с историята, не знам... Друг път ще ви разкажа защо отхвърлих "офертата" им.
В Е-ския манастир, където бях, се "появи" впрочем "богат български канадец", представляван от един Бончо, препоръчан ми от Никанор. Не знам има ли връзка с историята, не знам... Друг път ще ви разкажа защо отхвърлих "офертата" им.
* * *
Само допреди няколко години се пазеше в Църквата усещането за семейност, за търпение, за среда, която благо омекотява и успява, ако не да преобрази, то да даде по-пастелни тонове на нашите вътрешни чудовища, да ги посмири, да ги успи. Сега вече не е така. Мутрите са в храма. Бият, влачат, деребействат, дори убиват. Продажни попове и новопоставени от престъпната олигархия владици са забравили какво е и вяра, и черква, и срам, и достойнство, че и страх Божий. Миряните мълчим и съучастваме, като "къпано псе, радостно върнало се на бунището".
Стегнете се бе! Ако и да живяхме като свине, да умрем поне като Православни!!
cледва
Няма коментари:
Публикуване на коментар