Мила мамо, ти си Мартин Лютер! (Чужденките II-pа част)

"Мадам, ще паса два часа ливадата ви, преди да забия в нeя дебелия си и як кол!" (Сан Антонио)

следва от "Едно японско приключение"

Покажете ми, казано на жаргон, най-бруталния и бездънен женски карабатак и ми гледайте сеира. Тя обезателно трябва да е моя завинаги. В болка и удоволствие, в живот и смърт за цяла Вечност, без значение в Рай или в ад. А най-добре ще е, ако постоянно ме лъже. Ама да лъже прекрасно, сама вярвайки си, даже ако може да чете мислите ми, за да ме лъже точно тъй, както аз очаквам да ме лъже...

- О, Живот мой и Съдба моя, о, Слънце на дните ми, Месечинка в нощите и Зорница пред Изгрева! - пея аз в екстаз.

- Светльо, - плахо ми шепнат моите приятели - тя няма как да е всичко това за тебе, разбери, ние до един спахме вече с нея.

- О, мръсници лъжливи, - виквам аз - дори и да не лъжете, не е тя тази, която е виновна, Чистата ми! Подвели сте я, тя любов е търсила, а вие сте я съблазнили и употребили! Душа широка имам аз като Гранд Каньон и Руската тайга, като сръбска плескавица и унгарска пуста, като шопски калпак и родопска песен! - "Като слонски гъз си дълбок всъщност" ми нашепва вътрешен един гласец, но аз го пренебрегвам - Сега ще й дам пълна и истинска безусловна любов и нейната истинна, недокосната от вашето зло същност, ще разцъфне!

- Светльо бе, - опитват още веднъж милите ми приятели - не се гневи, ние за твое добро...

- Тъй ли, да ви еба майките??!! - виквам тогава с всичка сила, затова и всичките ми приятели почти вече са бивши.

Накрая се е случвало, съвсем буквално, самата тя да ме погледне с нежно състрадание и слагайки ръчица на гърдите ми, да рече с блага горест:

- Светльо, приятелите ти са прави за мене, не обвинявай себе си, обичам те, макар всичко, не мога да гледам как се самоунищожаваш, а аз просто съм си... такава.

- О, нищо, нищо, даже тъй да е, аз пак те обожавам, Богиньо!!

- Светльо, - в гласа й зазвучават нервни нотки - аз исках с тебе хубави прекарвания, а не да съм героиня в Троянската война.

- О! - хлъцвам и се разплаквам.

А тя:

- Моля ти се, просто ме остави на мира...

Това ми се получава регулярно почти всяка година.

* * *

Обух си гащите и отидох до супермаркета до нас. За водка и солена риба. Пред касата съм, а зад нея златокоса хлапачка с теменужени очи, която се усмихва. Потънах сякаш в теменужено море. Усмивката ми се стори приказна, детска, чиста. Усмихнах се и аз... После много пъти имах възможността да се взирам в тази усмивка и с времето осъзнах, че не е нито чиста, нито детска, но извъртащият се постоянно надолу ту към лявото рамо, ту към дясното поглед, говори за огромни проблеми, ако не с психиката, то най-вече с комуникацията. Но в такива моменти как се мисли, според вас, като точно тогава сякаш ти се привижда как чисто голи самодиви пред тебе с език се целуват една друга в устата, а сетне ти се надвесват над... Айде да не довършвам.

- Познаваме ли се?

- Не, но що да не се запознаем, - звънна смехът й - казвам се (...) и съм половин рускиня!

- Аз съм Светльо, - рекох и за да остана на коня, попитах - търсят ли се при вас работници?

- Мисля че да, - рече - питай при управителя.

Така станах зарзаватчия.

И о, целувки, о, изпращания и посрещания, о, медени часове преди работа и подир нея у тях. Наченахме да се опознаваме.

- Харесва ли ти нещо по-специално в секса? - попитах.

- О, да - отвърна бързо, но заеквайки, а луничавото й личице така се изчерви, та си рекох "Господи, колко е чиста!" и се просълзих от възторг - искам да ме вържеш за кревата и да ме изнасилиш, а сетне да ме наказваш с плесници по... "котето".

"Ах, колко това е... art!" рекох си, а наглас попитах:

- Ще ми позволиш ли да те наричам Маргарита? - а сам се почувствах като Майстора.

Уволниха я малко по-късно. Съвсем основателно, както след години разбрах, но тогава не можех да го допусна. Твърдо и фанатично вярвах, че е задето е хубава, млада, истинска и чиста. Така че, малко след нея напуснах със скандал. Не напуснах веднага, щото я чаках да се появи. Не се появи. 

Появи се обаче клиентката Естер. Всички я мислеха за англичанка, но аз научих, че е швейцарка. Така всички колеги в магазина имаха познавателна полза от... хуя ми, както и вие през тия дълги години, упорити и верни мои читатели, научавате все нови и нови неща между другото. По работа във Варна във връзка с някаква фондация бе хубавата Естер, купуваше от магазина броколи, с които хранеше кучетата си Уран и Плутон. Дъщеря на пасторка в Лютеранска църква... Един ден бяхме в квартирата й чисто голи, когато тя ме помоли да й изпълня сексуална фантазия. Съгласих се, а тя извади от гардероба една шапка като на Мартин Лютер от най-известния му портрет, постави я на главата ми и ме попита може ли да ме нарича "Мамо". Рекох "Добре" и й съобщих, че отивам до магазина за цигари, че ще се появя до пет минути обратно. Повече не се появих.

Работих в онзи магазин близо още месец, чакайки (...), която бе обещала, че непременно ще дойде, щото без мене не й се дишало. Тя имаше телефонния ми номер, точния адрес. А аз не знаех друго, освен пътя за у тях. Гордостта ми обаче не позволяваше да досаждам, хлопайки на вратата на 12 години по-млада от мене жена. Не се появи нийде, нито се обади. Естер бе отмъстена с една дума. Оказа се, че даже за лютеранките има Бог! Така напуснах и се запътих за Гигинския манастир, разочарован "завинаги" от жените. Как и в коя там се влюбих, вече знаете.

* * *

Върнах се от Гигинци гол като празна пушка, накарах поп Гошо да ме набие и се изтърсих в храм "Свети Никола" на вниманието на отец Василий Шаган като завърналия се блуден син от Христовата притча. Но за разлика от онзи, не бях засрамен от себе си и неуверен, ами извънредно щастлив и доволен в стил "Ей, ме пак!" Излъгах го, че спешно ми трябват 50 лева, за да си подготвя документи за работа, човекът ми даде и аз моментално потънах в най-близкия магазин за водка и цигари. А там отново видях... (...)

- Имаш ли си някоя? - попита тя.

- Не - рекох искрено - А ти?

- И аз не - излъга ме, без да й трепне окото.

И всичко почна отначало. Чудно ми беше само защо романсите са в крайпътните храсти, вместо у тях, както преди и накрая разбрах защо.

- Аз те излъгах, - призна ми тя - имам си някого, ама той скоро заминава на гурбет в чужбина. Три месеца ще е там, три месеца сетне тук и така в тоя ритъм. Когато не е тук, ще съм при тебе, когато се връща, ще съм с него. Искаш ли?

- Виж сега, Слънчице Сибирско, - почнах издалече - преди години в един такъв филм играх... Това за малко не ме унищожи... Не съм сигурен, че искам пак. Може би, ако ми обещаеш, че ще е временно, че един ден ще избереш само мене, ще го преглътна до някое време.

- О, - нацупи се - не искаш ли да съм твоята Принцеса, която ще чакаш вечно? - а сетне додаде с лукава усмивка - Бъди глупак, опитай пак!

И това бе един от редките случаи в моя живот, когато oтрезнях напълно.

- Мама ти, курвенска, да еба! - викнах насред варненския център посред бял ден и повече никога не я видях.

* * *

Не, ние не сме ангели. Нито очаква някой нормален човек от нас да бъдем. Макар че, като гледам на някои наши хора статусите и коментарите в социалните мрежи, представят се и сa се помислили за такива. Нито от клириците ни някой очаква сериозно да са "копия на Иисус Христос". Макар че, някои, като онова Хамавото в Пловдив, да са си повярвали, че са. Но все пак, как е възможно това единствено Българската Църква и в целия православен, и в целия християнски свят, за цялата си история, с изключение на краткото време, в което е била схизматична, да няма никаква истинска социална роля и дейност, никаква широкомащабна и реална милосърдна инициатива?!... Че даже руснаците, с които все се успокояваме, че в църковно отношение били зле като нас, освен всички социални дейности, сега развиват програма за помощ и подкрепа на самотни мaйки. А за Сърбия, Гърция, Румъния, Африка какво ли да говорим??... А нашите попове и владици все са комити (всъщност обикновени бандити), все са възрожденци, будители и интелектуалци (а чисто и просто простаци с претенции), все мъченици за вяра и Отечество, а наяве пияници, развратници и дембели...

Вижте, даже заклети пияници и наркомани нерядко сами си правят периоди на въздържание временни, защото се чувстват претоварени и изнемогващи... Стига ядохте, стига пихте!! Че да не си изсерете по Божия казан червата буквално в някой кенеф, както Архиеретика Арий, според преданието, докато не само сте православни номинално, а не еретици, ами даже "защитавате Православната догма"!

следва Как "срещнах" отново погрешната латвийка и за полякинята от The Matrix, която ми открадна една книга.