Двете от Жечсполита и проф. Кубат (Чужденките III-та част)

следва от Чисто голият Мартин Лютер

Името й не запомних. Помня само, че беше чуждестранен гост от Полша по линия на клуб "А." преди около 15 години, че беше тука по съвместна дейност между Варненска митрополия, църковния наркоцентър във Варна и въпросния клуб. След като всички почти, освен мене, скочиха с бънджи въже от Аспарухов мост (аз такива глупости не правя даже и насън), отидохме на пикник в гората колективно, за да печем скара, да се веселим и да играем футбол. Тя, буквално двойница физическа на актрисата, играеща Тринити в The Matrix, беше вратар на противниковия отбор. Всички от нападателите на нашия отбор много леко и елегантно ритаха срещу нея топката, стигнат ли пред вратата. А аз не просто ритах, ами се "хамалих", казано по варненски, сякаш сме на финал на любителско първенство по футбол на Чобанския синдикат. Така е, братя недъгави и сестри рунтави, с жените трябва да си себе си. Ако си луд, бъди луд, ако си животно, бъди животно. Вземеш ли да им се подмазваш, те долавят неискреността и започват да те подозират в какво ли не, което даже през ум не би ти минало. А като си себе си, ясно е какво искаш. Примерно да ги... ебеш. И пускат с радост!... A на тази футболна среща аз не бях просто животно, не просто даже лудо животно, ами бях лудо и леко пияно животно. Сам себе си сиреч без грам преструвка. Уцелих я с топката веднъж в корема и два пъти, спомням си, в лявата цомба.

Кулминацията настъпи, когато изпълних дузпа. Всички възразяваха да я изпълня точно аз, но се наложих, защото в двата отбора пълни с наркомани, шефът бях аз, а от клуб "А." играеше само тя на игрището. Засилих се и изпълних онзи удар, който във филма "Реджеп Иведик 4" нарекоха "мръсен боц". Отдалечих се поне на два метра зад топката, засилих се и миг преди да шутирам "на балшой пръст", я мернах как се прекръсти - от ляво на дясно с пет пръста. Уцелих я с топката точно в челото, а тя падна назад буквално като талпа. Сетне в хотела ми сподели, че за миг й се сторило, че вижда ангелите небесни! Ама корава кучка излезе, по-корава от самия даже Нео в The Matrix. Пет секунди по-късно се изправи, олюлявайки се и ми се усмихна мило. Тогава осъзнах, че съм я свалил и щe я eбa!

На следващия ден в хотелската си стая при втория оргазъм изпищя, като че жива я дерат. Уплаших се, скочих от леглото на крака и извиках:

- Какво става, пани?!

А тя задъхана още:

- Мисля че, видях Бог!

Много са набожни тия поляци. Не случайно Хенрих Сенкевич е поляк. Обаче с цялото ми уважение към всичките му достойнства на бестселъра за всички времена "Куо Вадис", този роман е бая любовчийски, да не речем дори курвенски. Може затова и нашият Вазов, тоя знаменит любовчия, според жълтите историци с огромен хуй, така дa е възтрогнат от него, че му посвещава кратко стихотворение. А друг един дълбоко курвенски роман, макар пак гениален - "Майстора и Маргарита" на Булгаков е огледална, но обърната образно и смислово реплика на "Куо Вадис".

Знаеше руски, можеше да чете сиреч на кирилица. Попита ме дали имам някоя полска книга, преведена на български, за да видела полска мисъл как звучи на южно-славянски език. Тъкмо си бях купил от един антиквар три книги на полския евреин Зенон Косидовски - "Библейски сказания", "Евангелски сказания" и "Когато Слънцето беше Бог". Бях ги чел още 17-годишен, а после някъде изчезнаха, ама друг път ще ви разкажа как и къде. Обеща да ми ги върне след три дни, преди да си иде за Полша. Не видях повече нито нея, нито книгите си.

А щяха да ми свършат прекрасна работа, преписвайки ги една след друга от свое име и представяйки ги из библеистичните катедри на българските богословски факултети, щях да съм вече с поне пет доктората. Понеже българските богослови книгите ги четат по странна метода, тъй че може би някой би ме уловил, че съм преписвал, чак на опелото ми, ако барем тогава полската курва се появи най-сетне поне да ми върне книгите... Но хайде сега за методата им на четене. Ако вие и аз (по-малко вие, по-скоро аз) сме чели Косидовски да речем (че даже и Джеймс Фрейзър или Давид Щраус, които са от същия калибър библеисти - висша библейска критика) преди двадесетата си година (или когато сме се заинтересували повече от феномена религия), та сме посегнали към семейната библиотека, то българските богослови са го сторили чак, когато (и ако някой въобще) от преподавателите им, докато са учили, им ги е дал в списъка с литература за някой изпит. Поради две причини - българските богослови не са родени в мнозинството си в семейства, имащи семейна библиотека и сетне - мнозинството от българските богослови са се заинтересували от религия истински, чак като са разбрали, че заради капацитета си умствен, никоя друга специалност, освен богословие, не са в състояние да изучават. 

Но даже и тогава, попадайки в научна среда, те пак прекарват живота си и често възходящата си научна кариера, без дори да научат кои са Фрейзър и Косидовски, Давид Щраус, камоли основоположникът на школата им Велхаузен. Затова тия недоразумения умствени впоследствие се обособяват в две противостоящи си течения - ако са послушни на преподавателите си, които са либерално и проикуменически настроени, обикалят по разни програми семинарите и факултетите в целия свят, откъдето носят чули-недочули разни идеи и размисли като свраки шарени найлончета, или стават "реакционери" - въоръжават се с "тъй ми е казал дядо владика, че е най-православно" и започват да громят предходните по тая линия, като либерали и отстъпленци... А на Косидовски да му бием дузпата и да го... духа хуя, като... полякиня във варненски хотел, но моя, а не техния, щото техният и за пикане не им служи истински, наперен и изтръскван гордо и мъжката, щото... пикаят седнали.

И така, аз установих каква златна мина за блестяща академична кариера съм изпуснал, чак в Белградския Православен Богословски Факултет, където се бях "маскирал като студент", подобно сетне в Гигинския манастир като "монах".

В началото слушах лекциите по старозаветно богословие на проф. Родолюб Кубат в захлас. Звучеше им иновативно, близко, логично, някак познато. И в един момент осъзнах, че това, дето ми разказва, аз вече съм го чел. При това не в строго научна, ами в научно-популярна литература. Именно в "Библейски сказания", осъзнах, че Кубат преразказва основно Зенон Косидовски, като се подкрепя с обилни препратки към Талмуда. Кипнах. Последната му лекция, която посетих, завърши с въпрос без отговор:

- Професоре, искам да попитам, след като така "демитологизираме и рационализираме" Стария Завет, отричайки му почти всякаква историчност, кое ни пречи да се усъмним в историческата стойност и на събитията, описани в Новия Завет, включително в Христовото Възкресение?

- Разкошен въпрос! - рече - Но нямам отговор!

Излязох си, намирайки благовиден предлог и на негова лекция повече не влязох. Нито заръчания ми от него превод на книгата му довърших.... Що да превеждаме Кубат на български, след като се чете горе-долу нормално и на сръбски, а вече на български отдавна си имаме Косидовски?!

* * *

Тя беше млада латвийска туристка от Москва на КК "Златни пясъци", а аз охраната на хотела, в който за около пет дни беше отседнала. Разговаряхме се на паркинга пред хотела. Твърдях че е хубава (и беше си хубава), рецитирах и Пушкин, Есенин, Ботев и... себе си.

- Ах, Светик, почти нищо не разбирам от Ботев и от тебе, но неговите стихове са като планинска буря и горски пожар, а твоите звучат като музика, ама една такава, като за омагьосване...

"Звучат ами, колко български змии съм обърнал по гръб с тях, ако знаеш", казвам си на акъла, а наглас друго:

- Ах, как проникновено се изказваш!

В предпоследния ден, преди да си тръгне, чака ме пред бара привечер в началото на смяната ми нощна, а аз "левент Петко" - униформата ми стои отлично, ниско подстриган и обръснат, а тъй съм се напердашил с ракия предварително, че името си не помня. А на мене, че съм пиян не ми проличава ни в говор, ни в походка, докато не... припадна. Всички си ме знаеха, но ме търпяха първо, щото не припадах и после, щото аз бях от малкото охранители там, които не се криеха в тоалетната под предлог, че имат диария, когато пиян гост на съседен хотел налита на наши гости. Хващах го просто за врата съвсем буквално и го "завеждах" до улицата. Ръководството на хотела явно бе схванало древния принцип на хомеопатията, че подобното се лекува с подобно, цитиран и в грузинския филм "Не тъгувай".

- Утре си тръгвам за Москва, Светик... Тъжна съм, но не страдам. Ще си пишем писма, ще се доопознаем и ще се видим пак... Знаеш ли, предпочитам писмата в плик и по пощата, писани на ръка.

И тогава в пиянското ми съзнание изгря просветление: "Май всички откачени за мене се лепят!"

- Да идем на покрива, Настенка?

- Но защо?

- Чай да пием.

- Чай?

- Чай.

А на покрив вие чай пили ли сте? Ами идете пийте, ако намерите Карлсон.

- Къде е чаят, Светик?

- Е, погледни морето - подканвам я към парапета, гледащ не към алеята.

- Ах, че е красиво! - възкликва тя.

А аз я прихванах с дясната ръка отзад през циците не, защото съм перверзник, ами за да не падне, а с лявата й свалих до коленете шортите заедно с прашките под тях и й го вкарах. Влезе съвсем лесно. Явно я беше възбудила предварително мисълта за... чай. Ех, можеш ли разбра... рускоговорящата женска душа?!

На следващия ден сутринта, тръгвайки си, не се сбогува, нито ми продума... Писа ми чак след шест месеца.

Смутил я тоя мой мачизъм, оскърбил я бил, не знаела как да съвмести в представата си за мен галантността преди това и нежните стихове със случката на покрива. Но дълго мислила. Гледала филми български, музика наша слушала, чела книги и статии и накрая разбрала, че не съм никак лош, че просто съм... българин. Да дойдела ли? "Ела, - писах аз - и работа лесно ще ти намерим тук, има глад за работници по морето рускоговорящи"... Но тя сгреши, продължавайки, че е една на мама, татко и на баба. Била приятелка с родителите си, даже за всичко се съветвали с нея. Веднъж не се посъветвали и за известно време отношенията им се развалили. Искала да има куче, но апартаментът им бил малък, затова татко през ден-два след работа я водил в близкото село при баба, за да си играе с кучето, а сутринта преди работа я взимал обратно...

"Светославчо, - предупреди ме малката здрава част от болния ми мозък - имаше една такава ти, с нищо руско в нея, чистокръвна шопкиня! От момента, в който дойде за пръв път в Белград, ти се качи на главата и подскача върху нея година и нещо..."

Послушах тоя глас и не й писах повече. Мисля, че не сбърках.

А освен това, сестри мустакати и братя слабоумни, отмъстих и на шляхтата от полско-литовския Жечсполит за тормоза над казаците и на Косидовски, задето ни е отровил православната библеистиката.

"Вера стара, вера славна, наша вера Православна" както пеят сърбите по стихове на светия Владика Николай Велимирович!

следва: Любопитната хърватка