Искам орден за Струмчанина!

по повод участието на Васил Гарванлиев от името на Северна Македония в "Евровизия" и интервюто му сетне

Как ли пък така някои предположиха, че и си повярваха, че след като за 500 години ислямизиране и елинизиране чрез фанариотите Добруджа, Тракия и Загоре (Мизия) не се дебългаризираха, то за около 150 години ще сърбизират или поне разбългарят Вардарско?! Да, да, за около 150, защото за сърбизацията на Вардарско още Ботев предупреждава в публицистиката си, при това като за нещо, което с пълна сила тече по негово време. Ботев даже заявява, че ако това не се спре овреме, до няколко десетилетия щяло да е необратим факт... Е, Ботев подценява или въобще не познава българския инат. Но подред...

Владиката

През първата година от ученето ми в Белград, в самото начало още, "изтъпани се" на една общо-богословска беседа пред целия Факултет професорът по патрология еп. Атанасие Йевтич. Знаеше, че в аудиторията има българин и реши да ми направи подарък, па и да провокира и да подразни останалите "по обичая си".

- Когато Ханствата и Царствата на великите силни Българи са граничили с Унгарското Кралство и то точно ей тука - край Белград, по Дунава и ние, разбира се, сме имали свое "царство": две-три княжества от по две-три села "тамо доле" по Адриатическо море.

Гробна тишина в залата. Неодобрителна безкрайно, но никой не дюдюка и не възразява даже с жест, щото това все пак е Йевтич - личен приятел с Жан-Пол Старт.

Нишлията

Вървим сетне към стаята със съквартиранта ми и състудент Нишлията, дето го раздаваше най-голям и пръв сръбски патриот в цял Белград плюс 300 метра околовръст, усеща подигравателния ми триумфален поглед и мърмори;

- Уф, бре, как може Йевтич така да говори?! Та той не е историк!

Зарови се в интернет в стаята, ходи чак до библиотеката. Върна се с някаква дебела книга и обяви:

- Прав е владиката, ама ще знаеш, че по онова време сърбите, колкото ни е имало, никога не сме били под ваша власт! Въпросните две села през Средновековието са се разбунтували срещу вашия цар и като чули, че иде войска от столицата ви, избягали в планините!

- Избягали?

- Избягали, да, важното е, че не са се предали! Избягали, ама сръбството си запазили!

Втори път го слушах да мърмъросва, докато ме изтегляше от една лекционна зала, за да ме спаси от почти сигурен бой.

Имаше един вранянец, който от самото начало и чистосърдечно ме мразеше, защото съм българин. Не пропускаше повод да се заяде. Влизам в зала с двеста души преди лекция, а онзи в тишината високо и ясно към всички, сочейки ме:

- Слушайте, да ви кажа! Тоя бугарин ви смята всичките тука за неосъзнати българи!

- За тях такова нещо не съм казвал, ама за теб твърдя, че това е съвсем сигурно - рекох му ледено, щото всякога умея най-хладнокръвно да си поръчам боя.

- Аз мога да си изведа родословието от поне двама сръбски войводи! - кипна.

- И всичките от Стара Планина нали?

В тоя миг от нейде изскочи Нишлията и ме задърпа подмишница за вратата, шушнейки:

- Остави ги бе, батко, тия вранянци, всичките са такива проклети!

На раздяла седнахме да се почерпим прощално. Дойде на кеф и ми сподели:

- Знаеш ли, нашата фамилия точно знае кога и защо дядо е добавил към семейното име, което е завършвало само на "-ов" и "-ич", пазим и документа - през 1945 година, след като българите със сигурност изгубили Ниш.

Състудентът ни общ приятел от Шумадия обаче не пропускаше повод да го подразни...

Шумадиецът

Веднъж Нишлията ми пак го бяха прихванали "великосръбските дяволи", което най-често се случваше пред хора.

- Братко, у Србиja турци нема! А сега отивам за плескавица.

И си излезе от стаята като победител. Имаше предвид, че след освобождението си са изгонили всички турци за разлика от нас в България.

- А сега, кажи му на тоя български "циганин" от Ниш, като се върне - зазевзечи се Шумадиецът - че ако искаше да е истински сърбин, трябваше да каже не "У Србиja турци нема", ами "У Србиj нема турака", за да спази падежите ни.... Шегата настрана, ама слушай, ти говориш точно така, както естествено говорят нашите селяни повсеместно, там слагаш ударенията, където и те, тези конструкции даже използваш като тях. Я седни пред компютъра да ти покажа нещо.

И ми показа стари храмове в интернет из цяла Шумадия, където в надписите се кипреше редовно нашето великолепно "Ъ"

Филоложката

При проф. Ксения Кончаревич, ръководител на езиковата катедра, държах изпитите по руски. На единия изпит ми рече пред другите:

- Моля ви, колега, превеждайте гласно от руски не на сръбски, а на български. Искам колегите да послушат.

Запревеждах. Накрая тя се обърна към всички и рече:

- Видяхте ли илюстрацията на това, за което ви говорих за руския език, чухте ли българския? B това отношение е като него. Исках да послушате български, за да сравните, защото ще го разберете и усетите по-добре. Естествен, природен език, богат, но заедно с това логичен и аналитичен, а не като официалната наша езикова норма "по Вук Караджич". 

Зайчарецът

Когато квартирувахме със Зайчареца, събудя ли се, първите пет минути му говорех на чист български, вторите пет на българо-сърбо-руски, докато превключа на сръбски.

- Ало, тате, - обади се на баща си по телефона, като се нанесе при мен - живеем с един българин.

- Е, на какъв език се разбирате?!

- Ами на изворски.

Село Извор е до Зайчар, почти квартал. Разправяли, че не са нито сърби, нито българи, сами не можели да обяснят какви. Ама на кмета си Димитриjе, етнически сърбин, му викали... Митю Гъза.

* * *

Е, колкото и нашите братя, братовчеди и побратими славяни да отричат всичко общо с нас, пак от Варна през Струмица до Охрид и през Ниш и Белград до Нови Сад се употребяват думите "омая", "омайниче" и "замайване". А г-жа Омай е ужасно красивата и обезумяващо пленителна съпруга на г-н Тангра (Тенгри) в прабългарската езическа божествена двойка.