"В тот вечер я не пил, не пел / — Я на неё вовсю глядел,/ Как смотрят дети, как смотрят дети..." (Владимир Высоцкий)
Честно да ви река, докато не свалиха на отец-дякона Андрей Кураев
окончателно (на втора инстанция) расото от Московската Патриаршия, аз
особени притеснения за него нямах, нито следях сериозно какво става...
Наш отец Андрей все се измъкваше с десетилетия. Помня в една епархия
оскърбените от либералния му богословски подход зилоти-ултраконсерватори
го бяха "арестували". Заключили го в канцеларията на митрополията и му
заявили, че няма да го пуснат, ако не се разкае за убежденията си, та се
наложи да го освобождава милицията местната... А той се смееше,
забавляваше се публично с тези приключения... Тоя беше нашата
православна "видра".
Интересни неща вършат в
природата видрите, знаете ли? Зиме видрите си правят ледени пързалки без
никаква очевидна цел, освен забавление. Правят пързалката и се нареждат
една след друга да се пързалят, цопвайки от края й в езерото. Видрата
например понякога поставя храната си на корема и плува дълго по гръб,
преди да я изяде. Сиреч фука се.
Безобидни му бяха
забавленията като цяло. Дошъл в София, за да води беседа в Богословския
Факултет. Трябвало да нощува в дома на сноба епископ Сионий, който и
сноб не е точно даже, ами обикновено софийско еффе, както бихме казали
във Варна. На вечеря почти не разговарял с него, което е разбираемо
точно както Иречек на Алеко няма за какво да говори с Бай Ганьо, питащ
го: "Ти сега либерал ли си или консерва? Чиниш ми се да си консерва".
След вечеря Сионий го завел в една стая да му покаже с гордост
колекцията си от екзотични кактуси и самурайски мечове. Кураев взел в
ръце един меч, подържал, погледал, па срязал с него един кактус през
средата с думите: "Очень интересно!" Сетне направо си легнал.
Човек-видра,
забавляваше се по детски. Не шантава "котка" като мен. Трябва да
познавате котките, за да знаете, че те умират да правят простотии. Имах
една котка, дето при всички лакомства, дето й оставях в паничката, се
катереше по покрива да краде от гларусите сухи кифли и банички. Много
пъти се размина на косъм от смърт от човките им. Връщаше се в стаята
през отворения прозорец. Оставяше кифлата на пода, лягаше с брадичката
си върху й и ей Богу, ако щете вярвайте, мъркаше от кеф, докато се...
подсмихваше и сетне загубваше всякакъв интерес към кифлата! Ей затова
мене накрая ми насиниха окото в храма, ебах ги у тъпите "гларуси", а на
него само му свалиха расото.
Гледам сега
интервютата му. Искам да разбера какво точно и защо е станало. Искам
подробности. А те излизат една по една... Нашата видра вече е тъжна,
много тъжна. Очите му вече не се смеят... Знаете ли я впрочем оная
уникална руска усмивка, широката, която съм виждал още само у циганите?
Когато нещо е истински весело и смешно, грейва буквално цялото лице.
Коментира
с интервюиращия го постъпката на някакъв шаман от Якутия. На шамана му
писнало да слуша как Путин открил поредния "прозорлив духовен старец
православен" в... Москва, с когото да разговаря. Той Путин така правил,
обяснява Кураев, като намерел някой поп или калугер, който да хвали него
и да хули враговете му, обявявал го за прозорлив. Не бил инак, казва
отец Андрей, Путин зъл човек, ама били тия психически странности вероятно
заради хранителния режим - навикът да закусва с паничка варена елда. Та
заявил шамана, че тръгва пеша за Москва да изгони Путин от Кремъл, та
да видел той истински магьосник. Тук Кураев леко се усмихва, но очите си
остават тъжни, безучастни. На изхода от града му в Якутия още руската
ФСБ го задържала и му назначили психиатрична експертиза. И вече отецът
изобщо не се усмихва... В Кремъл все говорели, обяснява Кураев, срещу
западняшкия либерализъм, ама се съмнявал, че там въобще някой знаел
какво е това, щото ако знаели, нямало да се стреснат толкоз от един
якутски шаман...
И изведнъж преминава на друг
разказ. На маса веднъж в патриаршията, докато работил там, обсъждали
двама монаси в някакъв манастир с добродушен смях, дето живеели като щастливо
семейство. Кураев поискал да му го обяснят. Ами живеели си двамата като
"мъж и жена" и накрая "осиновили" някакъв младеж... Ей така, казва Кураев, мерзостта се промъква, за да се яви накрая като
смях и нормалност. Те се смеят на ужасното, сякаш е симпатично... Чакайте бе?! Нали като
Църква публично сме против такова съжителстване, още повече срещу
осиновяването на деца от такива двойки?!
Със следващата история ми става
ясно защо беше тая негова ярост, когато избухна скандалът заради
оплакване на семинаристите от една руска духовна семинария от сексуален
тормоз от местния владика. Преди това е друга история, лична... След
двадесетина години служба в московската му енория, решил да попита за
сина на едно семейство, което познавал от начало още, които той бил
привлякъл в Църквата. Момчето, което израснало пред очите му на
Богослуженията в храма, станало семинарист и сетне изведнъж спряло да се
появява. Отказало се и от Църква, и от вяра изобщо. В семинарията
свещеници се опитали да му посегнат сексуално обяснили на отец Андрей родителите... Кураев тука свежда очи и
дълго гледа в земята.
* * *
Е,
аз пък помня друго... За "владика" Иво от Ямбол - Йоан Варненски,
казват, че заради особена форма на диабет му инжектирали ежемесечно
тестостерон. За по няколко дни буквално пръчлясвал. Налитал много на
секс и налитал "у лево" естествено... Та веднъж преди години седим
заедно с един млад семинарист, дето беше получил еднократна помощ от
Йоан за учебната година. Хлапакът ми смигва и ми вика:
- Гледай сега, Ангелов, какво ще стане!
Пред очите ми набира на телефона си номера на "владиката" и включва високоговорител. Отсреща се чува задъхан глас, почти викащ в слушалката:
- Ох, къде си бе, брат?! Идвай, идвай, веднага идвай!!!
* * *
Ало, мяу, лешоядите, няма да ми натъжавате и разплаквате видрите, мама ви ще еба проскубана!!
Следва
Няма коментари:
Публикуване на коментар