"Надежда всяка тука оставете" (Данте Алигиери, "Ад")
След разговора преди няколко дни с Велико Тодоров Димитров в автобус номер 39 реших да намина през кв. "Аспарухово" вчера да видя какво става... Съмненията ми, че не съвсем всичко там е наред, се породиха от думите на самия Велико...
- Какво става с Д.? - попитах го.
- У нас е.
- Има ли какво да яде?
- Да, нали доскоро поработваше, та си е събрал пари.
- Пие ли?
- Само бира.
- Това е добре...
Но дойде съмнението и така се разбра, че Д. отдавна не е в къщата на благодетеля си, както и че на Д. са му изчезнали там събрани от работене пари.
Преди няколко месеца съпругата на Д. пак така беше питала Велико:
- Как е Д., къде е?
- Не знам, някъде из Джанавара спи по улиците... Идва у нас само, за да се наяде и пак си тръгва - излъгал пак тоя остроумно.
Благодетел... Разбра се и кой какво яде там. Бяхме седнали тримата преди месеци в "Гюрлата" на по шкембе-чорба.
- Защо ме хокаш, че не храня Д.? - попита ме Велико.
- Защото с години той всячески ти помагаше, та сметнах за праведно пред Бога да те напсувам, задето ти сега не го правиш за него поне малко.
- Д., нали ти дадох две консерви с риба, не помниш ли?! - обърна се Велико към "публиката", щото той много обича публика.
- Помня, помня - потвърди Д.
А Велико тия консерви ги взема два пъти годишно от акциите за социално подпомагане в квартала. Нарежда се с клошарите и взима - макарони, боб, леща, консервирана копърка. И стоят в шкафа му, докато някой не ги сготви и изяде или не гръмнат, щото тоя риба не яде. а макарони съвсем рядко, освен ако някой не му ги свари с месо, с много месо.
Разказаха ми вчера и друго разни минувачи в "Аспарухово" - срещнали вървящ отнякъде Велико с две пълни найлонови торби с нещо-си.
- Какво е това? - попитали го.
- Храна за котките ми.
- Цели две торби?!
- Събрах ги от контейнерите пред аспаруховските заведения за хранене...
...Да и това сме го виждали. Донесе нещо такова от някого подарено му - риба някаква, агнешка глава варена, черва от нещо-си, па ги остави на терасата, дорде се усмърди квартала на два километра околовръст, щото него го мързи да им гo надроби и даде на котките си. Виждали сме лично и цяла агнешка главичка оглозгана до кост насред къщата му от изгладнелите му котки.
* * *
На 27.06.2021, след като касирал изборите за църковно настоятелство, митр. Йоан Варненски отишъл, за да ги организира и проведе отново лично сам там. Носил списък с имена на хора, на които забранявал въобще да се кандидатират. Записаните се разкрещели от възмущение, а той им рекъл:
- Братя християни, дето сте се събрали тука, но за които въобще не е ясно дали сте християни, ако сега вие на свой ред касирате изборите, трети избори въобще няма да има, защото ще назнача настоятелство сам по служебен ред.
Всички се крещели. Най-високо крещял кандидатът за резервен настоятел Велико, чак размахвал юмруци... А всъщност Велико може да посегне и да удари само този, който вече сам не може да се защити или няма кой да го защити... Таман като събратята си цигани, дето дерибействат из къщите на изоставени пенсионери из опустелите български села. Или пък както поп Гошо бие... наркомани.
* * *
Преди време срещнах колошаря-майстор Петър.
- Какво прави Велико? - попитах го.
- Не ща да го зная!
- Защо?
- Удари ме с юмрук през лицето пред хората посред бял ден на улицата и паднах!
Петър от Кантарджиево минава 60 години. Всеки ден пие по кило ракия, едва се държи на болните си крака. Понявга прекалява, та "прави за шамар"... Но за юмрук през лицето?!? И то през лицето на едва ходещ болящ старец?!? Мангалска работа, баш като тая на поп Силвестър в Троянския манастир през 2016-та впрочем!!
Няма коментари:
Публикуване на коментар