Велико Т. Димитров, С. и Проклятието на Германката

 

Седим си ние с моя приятел онзи ден на онази същата пейка в кв. "Аспарухово", на която седяхме и предната седмица, когато изключително нетактично и предимно от просташко желание да се посмея на чужд гръб, бях нарекъл в блога си "Лукавия". Той жестоко се разсърди и почти два дни не ми говори. После му мина... почти. Затова сега отменям прякора, дето в неизказуемата си простотия му залепих и го заменям с "Деликатно Интелигентния"... 

 

Вятърът носи аромата на все още зелените, но започващи да се разпукват смокини, синьо-зеленото море разказва стара древна приказка за викингски юнаци, доплавали с остроносите си закривени кораби и чудно хубави тракийски принцеси, от чиито сълзи по тях се е напълнило и Варненското, и Девненското езеро, че и Каналът между морето и тези езера. А красавците-викинги си тръгнали, защото се ужасили, след като се сблъскали с нея, от простотията на пра-пра-прадядото на Велико (Дуньо Простия) и интригантството на пра-пра-прадядовците съответно на на поп Добри Сватята и на поп Георги Фотюто, които по онова време били жреци в таз' Предхристиянска ера (по-точно този на Добромир жрец, а на Георги индиански шаман, защото бил черен циганин като пра-пра-правнука си), а жените им били обикновени вещици... А за бабата на Фотю по име Роза-Съновидка ще разкажем по-нататък нявга.

Жената на жрец пра-пра-прадядото на поп Добри била грозна вещица, също като Добревата жена Красимира сега, а тая на пра-пра-прадядото на Георги Шамана била "симпатяжка", като... самият Георги днес. 

Пра-пра-прадядото на поп Добри се опитал да изяде овцете, които викингите карали с корабите си, за да им точат млякото за попара. Пра-пра-прадядото на Велико се пробвал да изпонаебе тия овце, преди да ги изяде, а този на Гошо се опитал да наебе самите викинги.

Така вигингите си тръгнали от нашите брегове отвратени и ужасени, толкоз се погунусили, че даже не се сбили, та ни останали само циганите и разплаканите Тракийки... Да, така е станало, вярвам си!

* * *

 

Седим си ние двамата с Деликатно Интелигентния и пием бира. И вече не ми вика "Ха, наздраве!", така му викам само аз, а той се мръщи и мърмори:

- Гледай пак да го опишеш това в блога си!

Вятърът, както казахме, носи дъх на разпукващи се смокини и солено море, а също и на запотени авренски путки, а тук-таме и вкиснали, а ние двамата с Деликатно Интелигентния разговаряме, пием бира и пърдим направо върху пейката, без дори да се понадигаме. Като пръдна аз, понеже съм дебел и тежък, краката на пейката затъват всеки път по няколко милиметра в земята от ударната вълна, а Деликатно Интелигентния пръдне ли, сам подскача на няколко милиметра във въздуха от силата на пръднята си, защото е лек почти като перце по причина на факта, че съвсем рядко яде.

Деликатно Интелигентния обаче не яде рядко, както може би си мислите, ваш'та мама проста да еба,  защото няма достатъчно храна. Той просто е на лечебна диета "по д-р Емилова", чрез която се опитва да се отърве от срамни въшки и вирусен папилом, получени съответно от втората и четвъртата любовници на поп Георги Шамана... Това, разбира се, е шега! Но съвсем не е шега, че аз едвам се отървах от вагинални гъбички, с които се сподобих от третата любовница на попа. Окончателно се изцерих от тях, подир антибиотиците, след като една сутрин декоративното куче на попа ми облиза хубаво хуя, както вече ви разказах наскоро. В кучешката слюнка има антибактериални съставки, та затова смятам, че в баладата си "Хаджи Димитър" Гениалният Ботев не е имал наум Хаджията Войвода Димитър, ами е "пророкувал" за мене, пишейки "А вълк (кучето е опитомен вълк, надявам се, че знаете) му кротко раната ближе".

...Седим си ний значи, лекувайки почти деситилетното си другарство, което моята склонност към простотията и искрена любов към нея, прости Боже, накърни и... пърдим. 

Аз пърдя издебело и внушително, буржоазно, да се каже тъй "по Салвадор Дали", забивайки с пръднята си бавно, но методично пейката в земята, а Деликатно Интелигентния пърди звънко и весело "по пролетарски" - сиреч пръдне, па подхвръкне леко над пейката, въздигнат от пръднята си, едва забележимо, подобно "самодивите в бяла премяна" от цитираната Ботева балада, а като падне обратно на пейката, му издрънчат стъклата на очилата.

Впрочем ви препоръчвам горещо да пърдите на чист въздух и сред Природата. Щото вчера например си седях в стаята, гледах "Междузвездни войни" и докато пиех бяло вино, се изпърдях на дивана си около 218 пъти, докато се "аклиматизирах" постепенно в собствената си пръдня. По едно време излязох на двора да изпуша няколко цигари, където заради чистия въздух явно съм се детоксицирал. Върнах се обратно в стаята си в облака на отлежала си пръдня и ми... прилоша!

* * *

И както двамата си пърдим на чист въздух, се появява нашият приятел и местен енориаш С, извел на разходка около десетгодишния си племенник. Моментално ме поздравява:

- Абе Светльо, ти все пак успя да изгониш попа от квартала!

А аз скромно:

- Ами нищо работа, ама ей, на, свърших я!

- То на нищо не приличаше вече! - заобяснява С  - Срещна го преди вечерня служба в храма, слезе от колата, прегърнем се за поздрав, а той... на ракия смърди. Сутрин преди литургия като слезе от мотора, същата работа!

- Вуйчо, - обажда се Малкият, - не съди попа, че и ти чукаш комшийката!

- Ти да мълчиш! Това са на майка ти и откачените й приятелки измислиците!

Поскараха се, сдобриха се и хванати за ръка, си тръгнаха, продължавайки разходката си. Останахме пак двамата с Деликатно Интелигентния.

- Абе, защо и този ми мяза на Велико? - попитах го.

- Вече почваш да си фантазираш и да си  внушаваш! - сряза ме той.

- Да, най-вероятно - съгласих се, но сетне добавих: - А знаеш ли, че над Аспарухово и околността може би тегне проклятието от зимата на 1978 година?

- Какво проклятие бе!? - зяпва нашият.

- На една немкиня.

* * *

По времето на социализма Великовият татко чичо Тодор работил като сервитьор на "Златни Пясъци" и преди да се ожени за леля Димитра, също сервитьорка там, имал летен романс с германска туристка. Около две години по-късно немкинята се върнала в България и го потърсила в м-т "Боровец". Не знаела къде точно живее и заразпитвала комшиите.

- О! Ама той още миналата година се ожени! Тези дни му се роди син - казали й те.

Жената не продумала в отговор. Сринала се на колене и близо час виела буквално като вълчица от скръб, огласяйки цялата Околност чак до Моста за Варна (по пътя за Бургас) От този час насетне всички в Аспарухово замязали на Велико, според немската й страшна клетва, непреводима на славянски, но явно ужасно силна.... Според някои, с които се консултирах, е намесен "бог" Один, но според мене тука има пръст "бог" Локи... Но както и да е - все ми е през хуя и за Двамцата "божествени" да ви река искрено.