Велико (Дуньо Простия), Доматито и Вуйчо Ваньо

 

 

"Има разни видове цигани! Има цигани, цигани и... цигани!" (реплика на един циганин из филма "Ивкова слава")

Седяхме си по-завчера с един приятел на брега на канала в "Аспарухово", клатихме си краката и си драпахме ташаците... Не взаимно, глупаци такива, а всеки собствените си, разбира се! Ние сме народни пияници, а не швестерки като владиците ви!... Този мой приятел изрично настоя да не го намесвам, като разказвам тази история, затова няма да му кажа името, ни даже инициал от неговото име ще сложа, а ще го наричам оттук-насетне чисто и просто Лукавия. Защо "Лукавия" ли?! Ами защото в последно време всеки път, като купя две шишета с алкохол - едно за него и едно за мен, за да седнем да пием заедно, той прибира своето шише в торбата си за вкъщи, подобно катерица едър лешник в хралупка и започва да пие от моето шише и даже да ми вика "А, наздраве!"

Та седим си ние с Лукавия и си говорим за Велико (аз го соля, а той го защитава) когото Велико Тодоров Димитров оттук-нататък ще наричам Дуньо Простия, понеже ужасно ми напомня поп Добромир от "Аспарухово" на героя от скечовете на Краси Радков отец Нафърфорий, а приятелят и помощник на поп Добромир в делата и най-вече в интригите Велико ми напомня на клисаря и помощник на Нафърфорий Дуньо, наричан "Простия". 

Обсъждаме и лудия циганин по прякор Доматито... Кой беше Доматито ли? Доматито е човекът, бит един път от ходжата, като мене от попа, обаче за разлика от мен бит два пъти и от шефа на IV-то РПУ Нанев. Част от патилата си Доматът разказа преди време ето ТУК.

 

Първи път Нанев го е набил, когато се обадил по телефона в полицията, за да излъже, че в местното училище е заложена бомба. Нанев го открил и го спукал от бой. Втори път Нанев го набил, когато Доматът позвънил да "съобщи", че под Аспаруховия мост има труп. Както ще чуете от видеото в публикацията, към която преди малко ви препратих, тази си втората постъпка господин-ефенди (защото е турски циганин) Доматито обяснява по следния обезоръжаващо логичен начин:

- За да ходят да търсят бе, го направих, ебал съм им мамата! Защо взимат по 1000 лева заплата, за да дремят по цял ден по столовете и кафета ли да пият!? 

 

Не знам, ако е гледал записа, в който Доматът се закани да го бие и ебе едновременно, дали Нанев го е бил и трети път, но ходжата набил ефенди Доматито, който освен православния храм, посещава и турската джамия в квартала. Ходжата го бил, след като научил как разправя, че бил ебал и него, и жена му ходжовицата. 

 

Та оказва се, сестрици луди и братя смотани, че поповете и ходжите си приличат по ужасно много работи. Не случайно Левски е наричал поповете ни кръстени "турци". Например приличат си в това, че от време оно развалят магии - ходжите с муски и баене над корана, а поповете с молитви-кипрянки или с компилирани, а даже често и съвсем измислени от тях самите формули и заклинания. С една само разлика - ходжата не кълне врачките. По принцип ходжата не кълне никого, докато попът проклина волно и наред, та чак мамата си джаса, само дето на клетвата си й вика "анатема" и черпи с нея не само всеки, дето го дразни, но и често само защото не му върви по гайдата... Но и двамата тия следовници по свой начин всеки на Библейския Патриарх Авраам, дето се молил за милостта Божия даже над безкрайно пропадналия нравствено град Содом (и Гомор), стават ужасно избухливи явно, опре ли работата до собственото им честолюбие или самомнението им на живи светци.

 

* * *

 

Но да се върнем обратно в нашата история... Седим двамата на пейката, а страстното юлско Слънце ни гали с дълбокия си живителен дъх, като ни донася аромата от косите на звездите, които преди Изгрев е приспало, сресвайки ги с лъчите си, носи ни в горещите си устни и целувката на заспалата последна Зора. Разговаряме, докато морският прибой ни шушне тайните на русалките и донася до слуха ни отглас от техните песни и любовни стонове. А ние през това време с Лукавия клечим и си... пощим мъдите.... Току Лукавия се пресегне, па ми отпие от бутилката, отскоро даже и не пита, а само ме гледа с доверчивите очи на дете, иззад дъртите си цайси, като че ли хлапак е срещнал Карибски Пират!... Лошо го научих аз, лошо! Имам чувството, че ми се е родил внезапно син и то не просто с брада и мустаци, при това вече прошарени, ами и с около десетина години по-голям от мене!

И тогаз се появява кой? Е, как кой бе?! Сам Домат-ефенди!

Оглеждам го внимателно и изведнъж осъзнавам! Господи, та те с Велико са почти двойници, само дето Доматито е бял на цвят, а Велико черен като кучи гъз!

Същата обла и топчеста голяма глава, къси крайници, висящо до коленете, но монолитно шкембе, ръстът същия, с къс, дебел, леко чип нос... Майко Индийо!! Сравнете ги сами на снимките им  най-горе в публикацията. 

 

* * *

 

И дорде се дивя вчера на закъснялото си откритие, една приятелка ми изпраща снимка на професора по богословие Иван Димитров Желев, защото направила собственото си закъсняло откритие и тя:

- Гледам му тая скорошна снимка, - обяснява ми - вглеждам се внимателно и... Маймун! Сложих си даже очилата, за да съм сигурна, че не ми се привижда. И през очилата пак Маймун! "Май ще излезе прав Портос, - викам си - че тоя хасковлия не е точно... ариец!"

Случило се е нещо невероятно с годините, давам си сметка чак сега! В Българската Православна Църква ромите са успешно интегрирани, за разлика от присъствието им в останалите части на Обществото. Образовани, понякога с очила, с изгладени костюми, раса, даже митри, чисти, парфюмирани, говорят правилно... Ама и обратният процес се получи, след като напълниха БПЦ, особено по високите етажи - уж няма у тях нищо циганско, освен ако не се вгледаш по-внимателно, чак по-българи от българите уж, а Православната Църква на Българите като цяло неусетно, но осезателно, се циганизира като атмосфера и нрави!