Качи се в автобус по линия 409 онзиден нейде около сп. "Траката". Млад. С расо, дълга прошарена брада и сиви очи, с колоездачна раница на гърба и с чанта за лаптоп в десницата. Заслушах се - рече на кондукторката, че иска билет за Летището... Явно щеше да лети, затова и още от автобуса се беше вживял (тренираше за) като отлетял. Нищо не виждаше, съзерцаваше някаква невидима точка. Уплаших се. Плюх си три пъти в пазвата. А той това го видя. Явно докато със занесени очи в Отвъдното гледаше Невидимото, всички нас ни съзерцаваше с гъза си, нищо че бе седнал на "окото" му.
Театрално и широко се прекръсти, вторчавайки се в мене... И ме доядя.
Кръстът е интимност. Кръстът е личен път на душата. Той не е за перене и за шарене тук и там с показалци. Сам Христос криеше Кръста за Себе Си докрай. Казваше на Апостолите, че ще бъде убит (и че ще възкръсне), но не и как. Кръстът бе "тайна, скривана от създанието на света" (из Апокалипсиса). Затова и св. Петър "спореше" с откровението на Иисус, че ще Го убият (Матей 16:21-23) И донейде Претър разбра - зачака убийство, за което се беше приготвил с нож (Йоан18:10) Сиреч смири се Петър някак със смъртта на своя Господ, но не и с нейния "безславен" начин, приготвил се беше да загине ведно с Него в битка, но не очакваше Кръста, не очакваше, че Христос ще подаде ръце доброволно, за да бъде вързан и отведен до Кръст. Затова и Петър не бе "под Кръста", защото беше шокиран - приготвил се беше да загине с Христос във възможно най-страшното, но не и в абсолютно неочакваното, немислимото - не просто да Го убият, но да Го убият така унизително - както се убива разбунтувал се роб. Накрая след години Петър проумя и пожела не просто Кръст, но с главата надолу да бъде повесен на такъв Кръст.
Но това хамавото с брада и фуста онзиден в автобуса "махаше безразборно с ръце кръстообразно" (св. Йоан Златоуст) по себе си и наоколо, гаче Кръстът не е сътворен, за да се съразпне с Христос на него (Галатяни 2:20), ами за да се предпази, огради с него от всяка опасност.
- Извинете, вие да не би да сте коминочистач? - попитах, защото реших, че "маховете" му носят късмет и щастие.
- Дръж си шишето с бирата! - кипна видяло ми бирата, па ужким друго не виждаше, освен точката на сакралния си публичен онанизъм.
- Аз не ви заговорих на "ти", - апострофирах - вие защо ми "ти-тикате"?
Тогава се намеси кондукторката, моя стара колежка и позната, дошла до нас, предусещайки какво ще се случи:
- Спри, Светльо, недей!
- Какво да спра, мари?! Не се накрадоха, не се изпонаебаха, а нямат срам пред човеците и страх от Бога с раса по светло да се разхождат!
Винаги ми доставя удоволствие, когато отваря твоя блог, докато съм пиян, и се натъкна на нов пост. Обаче в конкретната описана ситуация дали не издребняваш малко? Свещеник се прекръстил. Можеше да го заговориш, да го изпиташ по богословски въпроси, да разбереш достоен ли е, или не е, а ти реши просто да го питаш глупав въпрос - дали бил коминочистач. Не знам, не знам, уважаеми Портос, щеше да е в пъти по интересно да разкажеш неговата история, как е станал вярващ, как е станал свещеник, къде е учил.
ОтговорИзтриванеМного е нахално и безплодно да се заговорят непознати с недодялани въпроси.
ОтговорИзтриванеПовече мъж ли се чувстваш, когато смучкаш бира в автобусчето? Ами ако ти бе направил граждански арест, защото ближеш бира и възбуждаш агресия? Инфантилно си постъпил, порасни.
Малко политика: г-н Рашков се справя превъзходно на този пост, притежава отлични качества, интелект, професионализъм, възпитание...впечатлението ми е силно.
П.П. Знаеш ли, спорт и възпитание му е цаката- действай!
Може граждански да арестува кура ми Янко и левия ми ташак Станко, щото виси повече от десния ми Драганко... Забраната да се пие на публично място е общинска, не държавна, тука няма сух закон. А и тя не важи, ако двама души пият бира заедно, тъй че всякога мога да приобщя случаен пияници към шишето си...
ОтговорИзтриване