Българските шадраванни воеводи "по чичовски"

продължава от "Патриоти, мафиоти и идиоти"

Седнали сме снощи в кафенето на Варчев при МОЛ "Варна" аз, Емо А., отец Г. и още десетина души. Ние с поп Г. се черпим с... плодов чай, а останалите, не ги е срам, пият шотове.

- Опитай, мили ми отче, липовия ми чай с ето тази сламка!

- Не, драги ми Светльо, опитай ти моя ментов чай с ето тази сламка!

По едно време на Емо А. му писна да ни слуша, па хвана собствената си сламка и с едно вдишване ни изсмука чайовете, щото е двеста и петнадесет кила и е в състояние цял дирижабъл да обезвъздуши, без и за секунда да издиша. Ние не му се разсърдихме, щото на всички ни беше ясно, че в крайна сметка той ще плаща, пък и ни поръча нови. В 23.45 ч. точно ми звъни чичо Атанас, по-точно "клика", арменски sms праща. Връщам му обаждането, а той:

- Сега за онези ли пишеш!? Те ли ти плащат да ме плюеш?! Някакъв от тях е сложил линк към оная простотия в блога ти на собствената ми страница "Белия Лъв", дето ми се подиграваш там! Веднага да я изтриеш от блога си, не те е срам, че и чичо си Доньо си замесил! Изтрий, че ако те видя, ще те ошамаря!

* * *

Интересно нещо е българинът, сестри и братя, откакто съм прописал, само това чувам, защитавам ли кауза или човек - че непременно ми се плаща... Да, той българинът, знаете ли, никога никого не защитава, че даже и пари ако му дават, пак наполовина го върши, че и на една трета. Първо нивга не ще вземе всичките пари - предложат ли му 100 лева, ще вземе 20, но добра дума за "благодетеля" си не ще каже нейде, където може да бъде чута, освен евентуално на жена си вкъщи или под юргана на хуя си, щото си пази "реномето". Той "не може да бъде купен", нито благоразположен истински и ангажиран. па дори и да му даваш не, за да го купуваш, а за да му помогнеш чисто човешки, важното е за него, че тъй се чувства купен и унизен. Имал си бол пари - дал си му, па и сам фактът, че си ги имал ти, а той не е несправедливост канска, затова и е своеобразно възмездие смяната на притежателя само по себе си.

Ще вземе с огромна вътрешна съпротива - ще вземе, щото е некадърен сам да спечели, нито му стиска да се орепчи истински на работодателите си, дето му изсмукват труда и кръвта за смешни пари, а пък му трябват. А и дълбоко в себе си е уверен, че целият свят му дължи, тъй като е талантлив и способен до божественост, способен е без даже нищо да прави, ами просто тъй, "по само себе си". Ще те намрази и завоюва с тебе, щото заедно с вярата в божествеността си, гризе го и съмнението, че не е точно тъй, че е нищожен. Това е причината българинът да мъсти на чуждото благородство даже. 

Да, неговите "похвали" са безценни, не ще купиш на никаква цена добра дума от него, па ако ще и милион да му дадеш, от който той разбира се ще вземе има-няма 1000 лева, за да се чувства "неподкупен и независим". Хвали само тия, дето са живели преди минимум 1000 години. Защо? Защото не са му конкуренция, нямат шанс да го затъмнят, да го засенчат. Заедно с това ще намрази купилия го, тъй че рано или късно ще му отмъсти и ще му отмъсти пак така - на дребно, със захапка, с интрижка, точно както и на дребно е бил "купен". Затова и българинът ще хвали османлиите всеки път, колчем се сети, че са го освободили от тях русите, а на руснаците ще изнамира и измисля кусур след кусур, изпод вола теле ще измъкне, за да убеди себе си и останалите, че нищо не им дължи, задето са му подарили свобода и държава, а симпатиите му все ще клонят към турците, които са ебали и него, и жена му, и децата му. Защо? Защото нареди ли се до анадолския изрод, от само себе си блести, докато край руснака "изгряват" само комплексите му. 

А не знаете ли, че всеки българин е обществено значим, политически следен и е обезателно интелектуалец, па дори да е от село Константиново?! Нищо конкретно нямам предвид с това село Константиново, тъй просто ми дойде, ако ви дразни, сменете го със село Чернево, повече ли ви се нрави! Макар че и един константиновец познавам още, освен чичо Атанас, който в много отношения е баш такъв, само че в църквната общност. 

Затова и тука вечно ще виреят и владеят мутрите - и в обществото, и в църквата. Българинът ги люби и предпочита, щото на мутрата му стига пред него да стоиш насран и да мълчиш, слушайки го с "дистанцирано достойнство", намиращо се, разбира се, "достойнството" ти нейде много дълбоко вътре в теб, чак в... дванайстопръстника след втория анален свинктер, за което "достойнство" знаеш само ти, че притежаваш и жена ти, която се прави, че ти вярва. Пък мутрата ще ти даде пет лева, нему не пречи да го псуваш затворен в душната си задимена соба под юргана пред котката или пред оная си работа, както те е описал да правиш Христо Ботйов още. Затова ще предадеш Левски, понеже той "пет лева" за такива като тебе няма, а по-скоро шамар ще ти зашлеви пред всички и то така, че за никого не ще остане и съмнение, че го заслужаваш...

* * *

Но хайде да спрем за малко да сме сериозни, а да се посмеем пак за сметка на чичо Атанас, щото като си тръгна, предпочитам смях да отнеса, лайната ви си ги задръжте за вази си, намирисал съм им се. Не са златни, колкото и да ви се струва обратното.

Добре си я карахме с чичо Гошо и чичо Сашо миналото лято в магазина "Пикадили" като охранители, не просто спяхме, ами направо даже хъркахме в офиса на охраната. Това продължаваше месеци наред, докато не пристигна чичо Атанас и не заяви, че трябвало да работим, за да не ни уволнят. По-късно разбрах защо толкова държеше на това - беше твърдо решил най-накрая, след половин век неуспехи, да се задържи на една определена работа за повече от два месеца и пет дни.

За целта си донесе свирката, с която веднъж цяло лято бил работил на плажа като спасител. Дълго се опитвах да го убедя, че алармената антена на изхода е от половин година повредена и пищи без нужда и причина, че "Пикадили" не я поправят, щото са пред фалит, затова и слабо им пука за антената, че по тая причина и нашето там "пазене" е в голяма степен формално, че по-скоро касиерките и персонала пазим от хулиганстващи, отколкото стоката в магазина. Не ми повярва. Само чакаше да изпищи антената, докато някой клиент случайно минава покрай нея и викваше:

- Дръж го, Светославе!

Надуваше свирката и хукваше подире му. А аз се прибирах и заключвах даже в офиса от срам.

Имахме и три циганета, дето ги обичаше целият магазин "Пикадили - Парк". Идваха, взимаха от изхвърляните продукти с изтекъл или с предизтичащ срок на годност. Чичо Атанас първо ги заподозря, че крадат от магазина, после заподозря управата на магазина, че им дават изхвърляната храна на тях "чернилките", вместо на него "бледоликия", по нареждане на глобалистите от БХК. Буквално рече на единия управител: "Тука виждам дългата ръка на БХК!" и го остави да се чуди ококорен на съждението му. Да не забравя да ви кажа и че Наско е хитлерист. Дълго впрочем вярваше, че расите са четири - бели, черни, жълти и... червенокожи.

- Атанасе, - опитвах се да му обясня - индианците не са червенокожи бе, с кафеникаво-бакърен цвят им е кожата, а ги наричат червенокожи, защото са боядисвали лицата си за война с червена боя.

Не ми повярва, продължи да си вярва в неговото, бил чел у Карл Май, че са червенокожи.

Накрая на циганетата им писна да ги гледа лошо и преследва из целия магазин и май те точно му спукаха гумите на колата. Така Атанас престана да ги следи, расизмът в "Пикадили - Парк" във Варна умря бързо, подобно на Третия Райх и слава Богу крахът му не струваше 20 милиона жертви и разорени държави, ами само 70 лева за нови гуми на Атанас. 

Един следобед ми съобщи, че на следващия ден планира да ходи на протести и ме помоли да го сменя за няколко часа, докато е на смяна със Сашо. Аз обещах, но на следващата сутрин размислих. Обадих му се:

- Атанасе, не мога.

- Защо?!

- Получих... стомашно разтройство.

Какво се чудите на идеята ми - за толкова кратко време това измислих. Другата ми идея беше да да го излъжа, че се е счупил ключът в бравата на външната врата от вътрешната страна в ръцете ми, тъй че да не мога да изляза, но ми се стори твърде тривиално за такъв тържествен повод като протестирането на Атанас.

- Как можа така да го стресираш?! - разправя Сашо на другия ден, смеейки се - Беше дошъл на работа със знаме, високоговорител... Чакаше "на нисък старт" да пристигнеш, като му се обади, че няма да дойдеш, излезе направо извън себе си, добре че намери някакъв приятел от другия магазин да дойде да го смени!

Та мисълта ми е, драги читатели, за въпросния високоговорител, за него всъщност искам да ви разкажа. Заради тоя същия високоговорител чичо Иван веднъж не му продумал и думичка цели две седмици.

Чичо Иван, за когото също стана дума предния път, е половин грък, ползва електронна пишеща машина, вместо компютър, макар да има цели два компютъра у тях, за "всеки случай" ги има, както обяснява, които стоят невключвани никога, за да не би глобалистите и масоните да го "проследят по кабела за интернет и да го хванат". На тази машина Иван пише въззвания и обръщения към институциите за целите на малката им чета, която, съвсем в традициите на българския национализъм, е единствено честна и правилна за разлика от всички останали малки чети, всяка от които мисли съвсем същото за себе си, състояща се от чичо Атанас, чичо Доньо и една полуукраинка на име Диана, църковна иначе жена. която се мъкне с тях, че май няма какво друго да прави, но иначе я харесвам много, щото е симпатяга.

Та чичо Иван им помага, ама скришно, за да не го "хванат масоните за кабела" и никога не излиза на протести заедно с чичо Наско, чичо Доньо и с Диана и с третия чичо, който ходи с тях, дето тъй и не го разбрах кой е, за когото стана дума предния път. За беда обаче, понеже е доста заможен полугрък, къщата му е на самия градски център на Иван, на пътя т.е. към мястото им за протестиране до централните шадравани. Минали единия път край къщата му и Атанас вдигнал високоговорителя към прозорците му, провиквайки се:

- Излез Иване, не се крий, събери кураж и тръгвай с нас!

Чичо Иван после с дни не излизал от дома си, не вдигал на никого телефона, а на Наско не продумал със седмици.

* * *

Всичко това би било мило и забавно, ако на всеки кат в обществения строй и живот събитията и процесите тука не протичаха точно тъй. 

По чичовски.