"Донасяха при Него и младенци, за да се докосне до тях; а учениците, като видяха това, забраниха им. Но Иисус, като повика младенците, рече: оставете децата да дохождат при Мене и не им пречете..." (Лука 18:15,16)продължение от Писмо до отец (...) за трапезите
Скъпи и в Христа Бога обични отче, в момента моите приятели и читатели, четейки това, вероятно умират от смях, пиша ти и изглеждам като ювелир някакъв на словесната грация и последен стожер на добрия тон и смиреномъдрието, апотеоз на кротостта, по-благ от мед смесен с мляко и... шипков мармалад... Марто Д. от Аспарухово даже вчера се обади по телефона, след като прочел първото ми писмо и в първите две минути от разговора само се кикоти като изтърван, толкова му беше смешно, че даже не успя да обясни защо се смее... Да, зная що се смее той, щото аз умея и другояче да пиша, но към тебе няма да го направя, защото в случая е по-важно туй, което във въпросния град, където отскоро служиш, се случва - да не престане да се случва, отколкото да си подостря остроумието и за твоя сметка, както, вярвай ми, мога... Защото, отче мили, там се "случва Църквата".
Пък и вярвам в тебе.
Опитвам се поне да ти вярвам - заради заповяданата от Христос любов, от която доверието е част, според Блажения Павел. Любовта не е нито просто чувство, нито е принцип само, любовта е най-вече подвиг. Да, именно подвиг е нужен, за да обичаш когото и да било сред нас човеците, с цялата ни душевна незрялост, умствена и духовна нищета, себичността ни, страстите, пороците, налудностите... И за Самия Христос беше подвиг толкова много да ни обича всичките, записано е в Евангелието как веднъж възкликнал с огорчение: "О, роде невярващ, докога ще ви търпя?!"
Ако си прочел вече първото ми писмо, което се погрижих по мои приятели да ти изпратя и "на ръка", на хартия написано, значи вече си имам съмишленик поне наполовина, ако ли не изцяло, както искам да вярвам.
Отче, трапезата в град (...), която искаш да разтуриш, защото ти се струва смутителна за хората от града, е единственият засега траен плод от дълга работа на варненски православни бизнесмени, хора църковни, по проект, в който и аз участвах за определено време. Тези хора много, много, много месеци наред обикаляха селата и градовете край Варна, с благословията на митрополита ни и съдействието на мнозина свещеници и раздаваха храна. Просто я раздаваха на влезлите в храма по случай празници - в торби, пликове, чанти. В никой двор не седнаха "да ядат или пият", участваха, някои заедно с целите си семейства, дошли с тях от града, в светата литургия, интересуваха се за свещениците от какво имат нужда - богослужебни дрехи, църковна утвар, средства, подаряваха, а на посещаващите храма раздаваха храни и продукти, понякога и пари. Те не са хора безимотни и можеха дълго да си позволят да раздават, но искаха друго, искаха да събудят у хората там солидарност, да започнат сами един другиму да си дават и да споделят своето.
А свещеникът и неговите приятели (наши с него общи), които те смущават с провокативните си методи, чрез които щели да отблъснат хората, именно събраха тия хората от твоя град в храма. Ти си обичал, казват ми, да разказваш за престоите си в Русия, значи си русофил като мене и би трябвало да си гледал сравнително новия сериал за Мишка Япончик. Помниш ли как съветската власт задържа Одеса пред хитлеристите - не изпратиха войска или чекисти, ами ополковиха одеските бандитски "малини", защото бандитите, за разлика от военните и милиционерите, много по-често знаят и умеят "да свършат работата". Не ме разбирай грешно, моите приятели не са бандюги, просто са хора достатъчно нестандартни, за да се справят всячески, когато пожелаят нещо.
Енориашите ти сегашни там ги събра отец (...) като... забрани да се бие камбаната "на умряло". Каза по-точно, че ще се бие само за опело, да събере опечалените в храма, ако такива има, щото функциите й са богослужебни, а не социални. Поп Божидар Главев впрочем също е забранил биенето на камбаната в с. Горица, където служи, обаче разликата е, че за да я удари, не му трябва друго, освен 20 лева на ръка, както зная от негови събратя в Сливенска епархия... Но да се върнем в твоя град... Тогава гражданите възмутени налетяха да спорят и да се карат с отец (...), а той извади обезоръжаващата си 24 каратова усмивка, като у циганче преяло с баклава, която всички ние добре знаем и обожаваме и повтаряйки им, че много ги обича, им обясни защо ги "вика" по тоя начин в храма. И те останаха в храма.
Тези хора, отче, са млади или най-много на средна възраст, с каквито тоя град е пълен, защото е предпочитано място за живеене на хора, работещи във Варна, образовани и заможни. Христа ради, не бива, е моето смирено частно мнение, да ги натиряш от храма като овце с думи като "По едно кафе и айде-е!" или пък "Докато пием кафетата си на масата на двора, ще говоря само аз и евентуално друг свещеник, ако присъства!", както се чува, че правиш. Аз вярвам, че така ти искаш да възпиташ респект и благоговейно отношение към свещенството и това е безспорно добро, душеспасително и Богоугодно дело, мнозина от тях обаче са неофити - новоначални християни и е твърде възможно да сбъркат добрите ти подбуди с обикновена арогантност и простащина, на каквато, честно казано и прилича, по светскому погледното, но аз пак вярвам, че всъщност не е. Та и самите ние, въцърковените православни християни във Варна, от десетилетия не сме възпитавани и не сме свикнали с такова отношение от духовниците си, които и владици, и протосингели учиха, понякога и чрез наказания дисциплинарни по причина на някоя, често неволна грубиянщина към миряни, да бъдат с нас вежливи, тактични, толерантни, деликатни. Там където в други митрополии виси в цял ръст портретът на действащия митрополит, в нашата висеше надпис "Животът на свещеника е евангелието за народа". Па какво остава за новите души, които в обществото се радват на много по-добра реализация социална и образование от моите със сигурност, а не е невероятно и даже от твоите?! Как те да претърпят нещо, което и ние не сме свикнали да търпим?!
Преди хората, от които се възмущаваш, да приложат "неприемливите си методи", ти би заварил храм с точно две престарели бабички, вероятно и двете "на щат"... Но ние с тебе имаме и общи приятели, една група т. нар. "зилотстващи", които лягат и стават, четейки сайта "Бъди верен" на споменатия поп Божидар Главев. Някои от тях съвсем условно ще опрякоря, за да се познаят, четейки тук, да видят че наистина съм им приятел, те са Бисер Бокото и Тишо Бибитката. Аз съм им приятел на тая групичка от чисто благородство - щото няма кой друг да им бъде приятел на такива, а ти вероятно с чисто пастирски и душепопечителни мотиви си им другар. Те биха казали: "Не е важно да сме много, важното е да сме качествени", биха цитирали и Иисуса: "Не бой се малко стадо!" Аз мисля, а дълбоко съм уверен, че и ти мислиш тъй - това е сектантски подход, същите неща ще чуеш в оправдание на странни религиозни практики и социална неадекватност от съботяни, йеховисти, мормони... Защото Христос остави за миг "качествените", за да потърси и спаси "некачествените", за което говорят много притчи в Евангелието - за изгубената овца, за изгубената драхма и т.н. Нещо повече, за да достигне до "некачествените", Той използваше методи не по-малко смущаващи за "качествените" и това е отразено в Евангелията. Колкото до "количеството" пък, канейки св. Петър да бъде "ловец не на риба, ами на човеци", Христос илюстрира поканата Си чрез чудото на един наистина огромен улов на риба с Петровите мрежи в езерото.
* * *
Смущавало те също чувам, дето дечицата помагали в богослужението като иподякони, по време на раздаването на нафората пък песнички пеели, стихчета рецитирали пред Събранието. Шумели, пречили, били неуместни, а родителите им ги снимали с фотоапарати и камери в храма как участват в случващото се, как се причастяват, редом с тях и тебе снимали, това те дразнило... Наистина те моля да останеш поне веднъж-дваж на сбирките след литургия, които се опитваш да забраниш и ще видиш, че това, което се случва в литургията, е част от тяхното въвеждане в православната вяра на тия деца, продължаващо и след нея. След литургията, докато възрастните са на братската трапеза, на децата са осигурени от енориашите ти закуски и сетне уроци в неделното училище, където са заедно големи и малки, момченца и момиченца, циганчета и българчета...
* * *
Наистина се радвам, че имаме възможността да си "поговорим", макар задочно и епистоларно, защото множество неразбории и недоразумения се случват поради липса на диалог, на разговор, какъвто и на живо с тебе, един толкова уважаван и ерудиран духовник, какъвто чувам, че си, би бил духовен празник вярвам и истинско интелектуално удоволствие.
Porthos
Отче, трапезата в град (...), която искаш да разтуриш, защото ти се струва смутителна за хората от града, е единственият засега траен плод от дълга работа на варненски православни бизнесмени, хора църковни, по проект, в който и аз участвах за определено време. Тези хора много, много, много месеци наред обикаляха селата и градовете край Варна, с благословията на митрополита ни и съдействието на мнозина свещеници и раздаваха храна. Просто я раздаваха на влезлите в храма по случай празници - в торби, пликове, чанти. В никой двор не седнаха "да ядат или пият", участваха, някои заедно с целите си семейства, дошли с тях от града, в светата литургия, интересуваха се за свещениците от какво имат нужда - богослужебни дрехи, църковна утвар, средства, подаряваха, а на посещаващите храма раздаваха храни и продукти, понякога и пари. Те не са хора безимотни и можеха дълго да си позволят да раздават, но искаха друго, искаха да събудят у хората там солидарност, да започнат сами един другиму да си дават и да споделят своето.
А свещеникът и неговите приятели (наши с него общи), които те смущават с провокативните си методи, чрез които щели да отблъснат хората, именно събраха тия хората от твоя град в храма. Ти си обичал, казват ми, да разказваш за престоите си в Русия, значи си русофил като мене и би трябвало да си гледал сравнително новия сериал за Мишка Япончик. Помниш ли как съветската власт задържа Одеса пред хитлеристите - не изпратиха войска или чекисти, ами ополковиха одеските бандитски "малини", защото бандитите, за разлика от военните и милиционерите, много по-често знаят и умеят "да свършат работата". Не ме разбирай грешно, моите приятели не са бандюги, просто са хора достатъчно нестандартни, за да се справят всячески, когато пожелаят нещо.
Енориашите ти сегашни там ги събра отец (...) като... забрани да се бие камбаната "на умряло". Каза по-точно, че ще се бие само за опело, да събере опечалените в храма, ако такива има, щото функциите й са богослужебни, а не социални. Поп Божидар Главев впрочем също е забранил биенето на камбаната в с. Горица, където служи, обаче разликата е, че за да я удари, не му трябва друго, освен 20 лева на ръка, както зная от негови събратя в Сливенска епархия... Но да се върнем в твоя град... Тогава гражданите възмутени налетяха да спорят и да се карат с отец (...), а той извади обезоръжаващата си 24 каратова усмивка, като у циганче преяло с баклава, която всички ние добре знаем и обожаваме и повтаряйки им, че много ги обича, им обясни защо ги "вика" по тоя начин в храма. И те останаха в храма.
Тези хора, отче, са млади или най-много на средна възраст, с каквито тоя град е пълен, защото е предпочитано място за живеене на хора, работещи във Варна, образовани и заможни. Христа ради, не бива, е моето смирено частно мнение, да ги натиряш от храма като овце с думи като "По едно кафе и айде-е!" или пък "Докато пием кафетата си на масата на двора, ще говоря само аз и евентуално друг свещеник, ако присъства!", както се чува, че правиш. Аз вярвам, че така ти искаш да възпиташ респект и благоговейно отношение към свещенството и това е безспорно добро, душеспасително и Богоугодно дело, мнозина от тях обаче са неофити - новоначални християни и е твърде възможно да сбъркат добрите ти подбуди с обикновена арогантност и простащина, на каквато, честно казано и прилича, по светскому погледното, но аз пак вярвам, че всъщност не е. Та и самите ние, въцърковените православни християни във Варна, от десетилетия не сме възпитавани и не сме свикнали с такова отношение от духовниците си, които и владици, и протосингели учиха, понякога и чрез наказания дисциплинарни по причина на някоя, често неволна грубиянщина към миряни, да бъдат с нас вежливи, тактични, толерантни, деликатни. Там където в други митрополии виси в цял ръст портретът на действащия митрополит, в нашата висеше надпис "Животът на свещеника е евангелието за народа". Па какво остава за новите души, които в обществото се радват на много по-добра реализация социална и образование от моите със сигурност, а не е невероятно и даже от твоите?! Как те да претърпят нещо, което и ние не сме свикнали да търпим?!
Преди хората, от които се възмущаваш, да приложат "неприемливите си методи", ти би заварил храм с точно две престарели бабички, вероятно и двете "на щат"... Но ние с тебе имаме и общи приятели, една група т. нар. "зилотстващи", които лягат и стават, четейки сайта "Бъди верен" на споменатия поп Божидар Главев. Някои от тях съвсем условно ще опрякоря, за да се познаят, четейки тук, да видят че наистина съм им приятел, те са Бисер Бокото и Тишо Бибитката. Аз съм им приятел на тая групичка от чисто благородство - щото няма кой друг да им бъде приятел на такива, а ти вероятно с чисто пастирски и душепопечителни мотиви си им другар. Те биха казали: "Не е важно да сме много, важното е да сме качествени", биха цитирали и Иисуса: "Не бой се малко стадо!" Аз мисля, а дълбоко съм уверен, че и ти мислиш тъй - това е сектантски подход, същите неща ще чуеш в оправдание на странни религиозни практики и социална неадекватност от съботяни, йеховисти, мормони... Защото Христос остави за миг "качествените", за да потърси и спаси "некачествените", за което говорят много притчи в Евангелието - за изгубената овца, за изгубената драхма и т.н. Нещо повече, за да достигне до "некачествените", Той използваше методи не по-малко смущаващи за "качествените" и това е отразено в Евангелията. Колкото до "количеството" пък, канейки св. Петър да бъде "ловец не на риба, ами на човеци", Христос илюстрира поканата Си чрез чудото на един наистина огромен улов на риба с Петровите мрежи в езерото.
* * *
Смущавало те също чувам, дето дечицата помагали в богослужението като иподякони, по време на раздаването на нафората пък песнички пеели, стихчета рецитирали пред Събранието. Шумели, пречили, били неуместни, а родителите им ги снимали с фотоапарати и камери в храма как участват в случващото се, как се причастяват, редом с тях и тебе снимали, това те дразнило... Наистина те моля да останеш поне веднъж-дваж на сбирките след литургия, които се опитваш да забраниш и ще видиш, че това, което се случва в литургията, е част от тяхното въвеждане в православната вяра на тия деца, продължаващо и след нея. След литургията, докато възрастните са на братската трапеза, на децата са осигурени от енориашите ти закуски и сетне уроци в неделното училище, където са заедно големи и малки, момченца и момиченца, циганчета и българчета...
* * *
Наистина се радвам, че имаме възможността да си "поговорим", макар задочно и епистоларно, защото множество неразбории и недоразумения се случват поради липса на диалог, на разговор, какъвто и на живо с тебе, един толкова уважаван и ерудиран духовник, какъвто чувам, че си, би бил духовен празник вярвам и истинско интелектуално удоволствие.
Porthos
Няма коментари:
Публикуване на коментар