За даването и отдаването

"По-блажено е човек да дава, отколкото да получава" (Иисус Христос" (Деяния Апостолски 20:35)

по молба на приятел, който не успява да обясни на свой познат смисъла и нуждата от смирението

продължава от "За смирението (Със Света Божий или с Мира Сего)"

Във всяка една по-сериозно развита религия, а и във всяка чисто философска или просто етическа система, смирението е една от най-важните добродетели. Дори бихме могли да кажем, че е основа и задължително предусловие за развиването на всички останали добродетели.

Смирението ни не ни е необходимо само и единствено, когато се опитваме да общуваме с Бога, Който, ако вярваме в Него, е несравнено превъзхождащ ни всякак и във всичко, така че, за истински вярващия човек да подхожда към Бога без смирение е пълен абсурд, един истински нон-сенс. Но смирението е база във всяко общуване и в личните ни взаимоотношения. 

С пълно смирение започва детето своя биологичен личен живот, то вярва безусловно в майката (и на бащата), дори от наша гледна точка на възрастни вече хора не всяка майка (и баща) да заслужават доверие. Но детето все пак вярва безрезервно, защото така е родено, това е част от неговото психическо и душевно устройство и това не се изменя, даже да причини непреодолими и ужасни травми в неговия живот на вече възрастен човек сетне. Защото злоупотребата с нещо никога не може да оправдае избягването на неговата правилна употреба заради риска от злоупотреба. 

А целият наш личен и социален живот е свързан с непрестанни рискове. Ние се влюбваме в някого (или го приемаме за най-близък приятел) първоначално на емоционално ниво и този "наркотик" от емоцията действа като опиум за нашия разсъдък - влюбим ли се, трогне ли се сърцето ни от някого, ставаме абсолютно небрежни и безразсъдни по отношение на риска от това да бъдем наранени или предадени. Но това е и своего рода смирение, в което сме приели, поне в началото, някого за несравнимо по-важен и по-ценен от нас.

Но ако на това първоначално ниво смирението ни е задължително нужно, то сетне в общуването и съвместния живот с човека, заради когото сме рискували толкова много, включително самите себе си и не само като личен комфорт, но често и здраве, и живот, смирението е не по-малко нужно, защото, както гласи хумористичната поговорка: "По-лесно е да умреш за една жена, отколкото да живееш с нея". А какво да кажем пък за децата си, които отглеждаме с пълна всеотдайност и себеотречение, без дори да се замисляме върху факта, че отраснат ли, могат да станат престъпници, наркомани, че могат да посегнат даже физически върху самите нас? Но ние и тогава пак продължаваме със самоотречението. Както мъжът, който обича дълбоко и истински, може да прости всяка слабост и немощ на жена си, даже предателство, даже изневяра, така и родителят, който истински обича, се опитва да измъкне детето си от всяко блато на порок и нещастие, в което то доброволно е затънало. И дори понякога за чуждите пороци сме склонни да обвиняваме себе си в такива случаи, да търсим вината у нас, за да продължим със самоотречението, което е всъщност смирение.

Някой може би ще каже - "Но ти даваш примери за отношения с хора, които са ни близки, даже интимно, които дори са всъщност наша плът и кръв! А защо аз да се смирявам и да търпя немощите на хора, които съвършено не познавам или поне не по тоя начин?". Но познавал ли си ти всъщност жената, за която си се оженил наистина? А нима си познавал детето си, когато си го взел в ръце още с раждането му? Ти дори не знаеш каква е всъщност жена ти в своята цялост, а какво остава да знаеш, да познаваш в дълбокия смисъл, детето си в неговото бъдеще, развитие и перспектива?! И все пак жертваш за тях всичко, себе си дори би пожертвал и заедно с това ми обясняваш, че смирението към твоите приятели, познати, бизнес-партньори, служители е абсурдно. Това, че в единия случай имаш мотив за него личен, да не кажем даже егоистичен, а в другия случай изглежда, че нямаш такъв, не го прави по-абсурдно във втория, отколкото в първия случай.

Ние обаче знаем добре, че без доверие, изглеждащо в началото абсурдно и без реално основание, не мога да се изградят истински взаимоотношения - ни в семейство, ни с приятели, ни в бизнес, ни в общество. Сядаш в автобуса, вярвайки сляпо, че шофьорът има нужните документи и умения да го управлява, че в момента не е мъртво-пиян или психически сринат. Сядаш на трапезата, поканен от свои приятели или просто познати, без да умираш от страх, че някой от тях може да е сложил в чинията или чашата ти смъртоносна отрова. И казваш, че това не е смирение, че от гледна точка на разсъдъка не е безумие?! И даже се хвалиш, че си човек, нямащ нужда от никакво смирение?! Но ние не наричаме ли разсъдъка, обсебен от най-различни подозрения и съмнения параноичен, луд? От това излиза, че липсата на нещото, с която ти се хвалиш, не е знак за лично и психическо здраве, ами то всъщност е лудост, защото смирението и произтичащото от него доверие са всъщност нормалните, приетите, практикуваните неща в общуването между човеците.

* * *

Ако си ти наистина богат и имащ, не само в материален, но и в душевен и в духовен план, с какво може да те ограби някой, злоупотребил със смирението и доверието ти? С какво може човек да ограби Бога, притежаващ по силата на това, че Сам ги е създал - звезди, планети и Галактики, цялата невъобразимо огромна Вселена? С това ли, че ще превърне подарената му за живот Земя в кочина, която в мащабите на Вселената съотнесена направо сякаш не съществува? Или обществото си, или семейството си?? С какво ограбва истинската любов предалият те приятел или изневерилата съпруга, или провалилото се личностно дете? Ако ти си обичал само своята представа за тях, изградена на въображение и очаквания, значи просто никога не си обичал тях самите в тяхната цялост - минала, настояща и бъдеща. Ако ли пък си обичал с вярата, че можеш винаги да ги управляваш и контролираш, за да ги задържиш да са такива, каквито отговарят най-добре на твоите представи и желания, значи си психопат, а психопатът не умее да обича, защото за истинската любов трябва подарена пълна взаимна свобода, основана на доверие.

За доверието пък в Другия, което е задължително за Любовта, трябва Смирение.