Сделки, сметки и равносметки

снимката е от в-к 168 часа в публикацията "Батко и Братко в ефория "Зограф"

"..а сандъкът с онази ръка/ бурмайлията пръстен не носи...Струма вече е просто река/ и умира със смърт на откоси..." (автоцитат от стихосбирка "Женски песни", из "Пръстен бурмайлия" по песента "Моли се на Бога, Севде")

по повод текста в Двери бг. "Епископи на борсата"

В последния си текст в Двери бг. почитаемият професор Иван, нине зван от мене просто вуйчо или Вуйчо Ваньо, ни внушава, че овакантените служби за викарийни епископи в София ще се използват като възможност от Пловдивския митрополит да "продаде" на Софийска епархия викарийните си епископи, които са трима и са освен добри негови лични приятели, но и "верни нему докрай".

Аз не знам как така се купуват епископи, зная само как да отстъпвам приятелки, на което се дължи и фактът, че в момента вуйчо е пак женен, но оставете това. Ами ми се доверете, че Ванката е съвсем наясно как се търгува с постове, влияние, имоти, защото фирмите, които собственият му син успя да фалира, са създадени с пари от баща му, говорим за строително предприемачество, проект за закупуване и на язовири даже, като мой личен приятел замалко щял да стане директор на язовир, ако Желев Младши не бил  профукал и за този семеен проект парите. Последното се случило (по-точно не успяло да се случи) с Марто Д., когато се запознал с Младшия на една екскурзия до Атон... Та купил си вероятно гумени ботуши Мартин и рибарски принадлежности, но едничкото, което го огряло, освен зарибяващата първоначална сума, били две чаши ракия на масата на Желеви по обед в дома им до Руската църква в София... Пари от професора с 600 лв. месечна заплата в БФ София? О, не, най-вече пари от ръководещия тогава заедно с брат си ефория "Зограф" Иван Желев, секретар на патриаршеския кабинет при Патриарх Максим, шеф на Дирекция при Министерски съвет, архонт на Истанбулската патрика Вартоломей... И ако Вуйчо ви сега уверява, че мирише на сделка с постове за пари, вярвайте ми, че тоя има нос за такива неща.

Сделката обаче е малко по-друга, според мене... С овакантилите се преди четири-пет години постове за митрополити Иван Желев и кликата му в тандема Желев-Натанаил получиха много. За духовните чада на покойния Натанаил - епископите Григорий Браницки, Даниил и Серафим се сбъдна "пророчеството" на Вуйчо от недействащия вече форум на Двери бг. - "те ще управляват БПЦ", те станаха митрополити съответно на Враца, по всяка вероятност на Видин (защото Даниил ще спечели почти със сигурност във финалната двойка срещу компроментирания и в медиите Герасим Мелнишки, който е с повдигнато срещу себе си гражданско дело за хомосексуален тормоз от синоден служител и който, според общи познати е "едно мушкато") и на Неврокоп. А да не забравяме и че Варненският митрополит Йоан е близък приятел с Иван Желев, че за него се говори, че е спечелил Варна след смъртта на дядо Кирил, защото е платил в София за разлика от еп. Сионий и еп. Борис (Васко Зила), плащали в самата Варна, да не забравяме, че този човек продължава да вдига телефона на Желев даже по време на литургийна проскомидия по свидетелство на отец Димитър Амбарев пред мен, споделено ми от смъртния му одър буквално, тъй че несъмнено вярно. По всяка вероятност Вуйчата е добър приятел и с Наум Русенски.

След поставянето на един неутрален (и номинален) "патриарх", двете клики (на Желев и на Николайчо) започнаха подялбата на наследството от убитата на Траката край Варна БПЦ. И ако видим тримата викарии на Николай в Софийска епархия, вместо в Пловдив, това ще е не, защото Николай ги е продал в София, а ще е сериозно стъпване на митрополит Кольо Мутрата в Софийска епархия, затягане обръча около на и без това зависимия от него Неофит, комуто даже вече е и крещял: "Аз те направих Патриарх!" и най-важното - ще е добра подготовка за бъдещи патриаршески избори... Николай ще разчита на свои викарийни епископи там.

* * *

Яд ме е само, че Васко Зила - Борис не успя за Варна. Не, че нещо това щеше да промени нещата в дългосрочен план, но поне щях да имам кефа да видя търгувалите край трупа на дядо Кирил варненски топ-попове с жезъла му, изпратени из Шабленски, Каварненски, Търговищки и Провадийски села да служат "Богу и народу" из гингирлици и вукоебини, дето им е мястото.