Банго Васил и БПЦ циганията

"Граби от народа гладен, / граби подъл чорбаджия, / за злато търговец жаден / и поп с Божа литургия" (Хр. Ботйов)

Този човек, св. Василий Велики, става свещеник след продължително и усърдно изучаване на Свещеното Писание и трудовете на светите отци, което е добавка към светското му образование в Кесария, на която много по-късно става пък епископ, учи също в Константинопол и в Атина светски, заедно с богословски, науки... 

А на нашите клирици днес им стига да "поучат" надве-натри за по два семестъра нещо като библеистика, при това според немска метода от протестантски тип в български университети, в които и козата си да запишеш, ще ги завърши с отличие, както знаем, че ги е завършил митр. Николай... А тази информация за "червената диплома" на Николай е сигурна, щото я зная от години, благодарение на козела поп Еленко в Пловдив. Нашите съвременни "следовници и наследници" на св. Василий веднага стават свещеници и на по 23-24 години, често и само след завършването на училището по развращаване - духаческата семинария, даже са изповедници с огромни групи "духовни чада" отсред миряните по храмовете. Ако ли пък имат някои наклонности особени, няма да уточняваме какви и определени връзки, влизат за по седмица-две в манастир, а някои, като сегашния варненски митрополит, за цели... 28 дни дори, след които излизат "епископи".

Но на Великия Василий даже след едно толкова солидно образование по медицина, астрономия, риторика, математика, включително богословско, през ум не му минавало да става дори поп, ами просто едва тогава приел светото кръщение, станал просто посветен християнин. Вместо това тръгнал на дълго странстване из Палестина, Сирия, Месопотамия, Египет, за да се запознае с живота на монасите подвижници в пустините там, от които да почерпи пример за подражание. И пак повтаряме - не с цел напредък в кариера църковна, ами с цел личното си утвърждаване като Христов последовател и духовно обогатяване. След това, заедно със св. Григорий Кесарийски, с когото се познавали още от училището в Кесария, основали монашеско общежитие само двамата в Неокесария, където се отдали на труд, молитва, изучаване на Свещеното Писание и на светите отци... 

Странно нали? Двама души създават монашеска общност, за да изучават Библията в тишина, пост, молитва и труд... А днес се вдигат запустели манастири, за да станат източник на приходи за оргиите и софрите на митрополити, като манастира край Чепеларе. Игуменосват се конфирмирани в християнство наскоро мюсюлманки, "бивши" врачки, които живеят в манастира с ебачите си, а единственото им качество е, че се справят добре с правенето на пари за митрополита си.

И нека още веднъж се учудим заедно, познавайки процесите и обичаите у нас днес - тези двама учени мъже се уединили, за да изучават лично Преданието, за да са си в помощ. А днешните "познавачи" на Преданието, както казахме, стават свещеници на по двадесет и няколко години, след криво-ляво избутано някакво образование, предимно и само богословско, за да не кажем псевдобогословско, след което правят сайтове в интернет, в които започват да преподават на другите "богословие". Не знам дали знаете, но за времето на "светителстването" като митрополит в Русе на новия български номинален "патрика" Неофит най-популярният сайт, мерилото и компасът по църковни и духовни въпроси, е бил именно сайтът на всецърковния български "просветител" поп Божидар Главев, който едва "просветен", според себе си, едва оставил китарата и рок-сцената, започна да "просвещава" педерастите в Русенска митрополия "по светоотечески". И на неговата "просвета" първа жертва падна отец Стефан Стефанов в Русе и енорията му при храм "Свети Никола" там. Други "просветители" си имаме в лицето на йером. Висарион (Димитрий), известен в предходната си битност на Васко от Петте Кьошета в София, занимавал се с всякакви съмнителни окултни упражнения, оставил въпросните кьошета, за да се замонаши на Атон, но и в Атон незадържащ се, ами настанил се до скоро в Германския манастир в България, където лично "просвещава" и преподава "истинното предание" на разни групи ненормалници, отдали се на духовен туризъм и търсещи такива като Васко Схимника.

* * *

Едва след всичко това Великият Василий се връща в родната Кесария и става поп. Това знаем от житието му, но друго малцина знаят - че приемането на презвитерския сан е след дълги и мъчителни колебания, съмнения в собственото достойнство. Към него именно са отправени "Шест слова за свещенството", с които св. Йоан Златоуст, също негов приятел личен, го насърчава да приеме свещенство, увещава и даже моли... След смъртта на епископа Евсевий в Кесария Кападокийска, християните единодушно го избрали за епископ, заради духовните му качества, проявени като поп... И ти да видиш - на никого не трябвало да плаща, срещу никого компромати да вади, както днес у нас в БПЦ става!

* * *

Василий построява храм, около който създава благотворителен институт, там приютява крайно бедни и бездомни хора, осигурява им покрив, храна, медицински грижи, работилници, училище. И нещо повече - сам той и неговите свещеници живеят с тях. И това няма нужда да го научаваме, ровейки се в истории и жития отпреди хиляди години, щото го имаме и в момента в съседна Сърбия! 

А ние днес в България имаме два такива института с подобни цели и претенции. И двата са изнесени извън храмове и манастири, и двата функционират понастоящем на принципа на частни фирми и предприятия на монаси и свещеници и просешки организации, като единият вече се издържа главно чрез заплащане на предлаганата религиозна услуга с елементи на "медицина". Нуждаещите се плащат на Църквата за... духовно обгрижване и катехизис?! Господи, помилуй! А не спираме да дрънкаме, че сме благодатни инак! В другия сходен институт ходи лично номиналната "патрика" с мъжката си конкубина веднъж на високосна година, за да носят козунаци и терлици, които вероятно двамата са изплели на общата си една "кука".

Свети Василий Велики провежда умна и успешна война с арианската ерес, дава начало на кападокийското богословие заедно с приятелите си св. Григорий и св. Йоан Златоуст. А нашите институти често се превръщат, освен в бизнес за основателите си, но и в котило и хранилка, в продуцентски къщи, за недоучили и слабоумни "богослови" и църковни активисти. Едни преди години в подобен институт във Варна, само че носещ фирмата "духовно-просветен", съсипаха инициативата за задължително религиозно образование в училищата, буквално дни преди въвеждането му от министерството, защото имайки зад гърба си църковния авторитет чрез такива институти, се намесиха на невъобразимо за възможностите им ниво в синода, което в други Поместни Църкви би било немислимо да се случи. Тези с десетилетия не спряха да творят интриги, налудничави схеми и хамщини, разстройвайки всякак плахия църковен живот в България чрез упражненията си в православна апологетика и светоотеческо богословие. 

* * *

А вие ме мразите, дразните се от мен, понякога обиждате отвратително и заплашвате, задето пиша туй, което пиша? Я ме оставете намира! Я вземете да се огледате в св. Василий Велики, а? Или поне в някои сръбски владици. И после изисквайте респект и почит към "църквата" си, какъвто изисквате от външните люде, без да го имате сред собственото си паство, дето ви мълчи от едната гола "кумува срама", а само си знае, че не струвате и две пари нито като църковници, ни даже като хора!

Честит Васильовден!