"Казвам ви: Между родените от жена няма по-голям от Иоана..." (Лука 7:28); "...и, ако искате да го приемете, тоя е Илия, който имаше да дойде." (Матей 11:14)
Йоан не остави "богословие", Йоан не остави след себе си и ученици. Неговото богословие е в "две-три реплики", както впрочем и у св. прор. Илия. а както впрочем и у Иисус, от Когото знаем само няколко изречения, няколко проповеди и няколко притчи... И един въпрос знаем: "Къде си, Господи? Ти ли си, Господи?!" зададен от Йоан в Тъмницата (Матей 11:2,3), подобно въпроса на Илия, подгонен от царицата на цар Ахав Йезавел в Пустинята, подобно Иисусовия въпрос към Отца-Бога на Кръста...
"Покайте се, защото Царството Божие наближи" (Матей 3:1,2) казва Йоан Кръстителят, започвайки проповедта си като Самия Господ по-сетне (Марко 1:14,15), а учениците си завещава на Христос, казвайки им за Него тъй: "Той трябва да расте, а аз да се смалявам" (Йоан 3:30), което започна да се изпълнява още тогава в лицето на неколцина от Христовите Първоапостоли, дето допреди това били Йоанови ученици и се изпълнило до края на I-ви в. изцяло, като общините от Йоанити се присъединили безостатъчно към Христовата Църква. Йоан остави богословието на Иисус, а Иисус остави своето на Светия Дух (Йоан 16:13), но тъй както Духът Светаго "говореше и наставляваше" нищо по-различно от това, което Му "каза Иисус", тъй и Иисусовата проповед след Йоана бе Йоанова проповед, но по нов начин, затова и неслучайно започна с едни и същи думи. И тъй както Дух Светий прославя през цялата Новозаветна история Иисус (Йоан 16:14), така и Христос непрестанно славеше Своя втори братовчед и Кръстител - Предтечата си Йоан.
"Покайте се, защото Царството Божие наближи" (Матей 3:1,2) казва Йоан Кръстителят, започвайки проповедта си като Самия Господ по-сетне (Марко 1:14,15), а учениците си завещава на Христос, казвайки им за Него тъй: "Той трябва да расте, а аз да се смалявам" (Йоан 3:30), което започна да се изпълнява още тогава в лицето на неколцина от Христовите Първоапостоли, дето допреди това били Йоанови ученици и се изпълнило до края на I-ви в. изцяло, като общините от Йоанити се присъединили безостатъчно към Христовата Църква. Йоан остави богословието на Иисус, а Иисус остави своето на Светия Дух (Йоан 16:13), но тъй както Духът Светаго "говореше и наставляваше" нищо по-различно от това, което Му "каза Иисус", тъй и Иисусовата проповед след Йоана бе Йоанова проповед, но по нов начин, затова и неслучайно започна с едни и същи думи. И тъй както Дух Светий прославя през цялата Новозаветна история Иисус (Йоан 16:14), така и Христос непрестанно славеше Своя втори братовчед и Кръстител - Предтечата си Йоан.
Христовата Църква няколко пъти чества името му на Йоан в продължение на Църковната богослужебна година. А заедно с Пресвета Богородица, Ангелските чинове и Първоапостолите само на него още е отредено място в седмичното молитвено правило (във вторника).
* * *
Веднъж Йоан, пустинникът, молитвеник и постник, пълният аскет и първовдъхновител на православното монашество, танцува в утробата на майка си св. Елисавета, когато бременната с него Елисавета срещна непразната своя първа братовчедка Мария. При звука на благодатния и човечен Мариин поздрав, поздрав от Истинната Давидова Потомка, плодът се "разигра в Елисаветината утроба", а Елисавета се "изпълни със Светия Дух" (Лука 1:41)
Втори път Йоан танцува в ръцете на жена, чувайки женски глас, когато поискалата главата му на поднос, по съвета от озверялата си майка Иродиада, Саломе беснееше танцувайки пред мутрата-националист (великоюдейски) от цигански (идумеянски, самарянски) произход Ирод Антипа.
* * *
Йоан беше много популярен приживе, щото "не цепеше никому басма". Затова и потомъкът на Ирод Велики - Ирод Антипа го повика при себе си лично. Въздигна го в ролята на свой дворцов проповедник и духовен наставник. Ирод имаше зад себе си подкрепата на Рим, безусловната, даже лично на Цезаря Калигула - негов добър приятел, както ни разказва Историята. Бидейки "втори в Рим", на Ирод Антипа едно му липсваше - да е "пръв на село". А в селото си "Израил", в Юдея, "архонтът" Ирод беше презиран заради нечистия си еврейски произход.
И на Ирод Йоан му трябваше, за да се "конфирмира в юдаизъм" поне привидно...
И Йоан отиде...
* * *
Нашите днешни духовни водачи в БПЦ също отиват при князете на мира сего... Носят имотите на Църквата, като митр. Николай или чисто и просто гъза или хуя си (според случая и желанията), като митр. Антоний. Но Ирод Антипа беше един обикновен "циганин". който искаше да бъде разпознат за "автентичен юдеин" и нищо повече. А нашите иродовци са "абсолютни българи", затова и амбициите им са с цяла идея по-големи от иродовите - да бъдат национални спасители. И така, предали Родината и народа си всякак и навсякъде - и в Брюксел, и в Москва, и във Ващингтон, а ако се наложи и в Пекин, че даже и на Месечината, те сега ще ни върнат обратно... Македония благодарение на такива като ебания и отпред, и отзад +Живко Манекена - нине здравствующий митрополит на "нещо-си там" Антоний и с(В)инода на БПЦ...
* * *
Йоан седна на софрата на Ирод и първото, което му каза, беше да изгони оттам любовницата си - жената, която бе взел от брат си Филип приживе, без да има право на това според Закона на Моисей, ако наистина иска да "стане юдеин". Ирод се смути, защото знаеше, че Йоан има право, а Филиповата жена Иродиада побесня, защото смяташе, че правото се намира на дъното на путката й...
И главата Йоанова затанцува още веднъж в женски ръце, тоя път отсечена.
* * *
А тази Честна Глава Църквата цяла година търси и я възпява, намирайки я постоянно. Главата на този, който не остави "и ред богословие", докато на тези български богослови, дето днес в БПЦ не пропускат случай да "запишат умните си мисли" във всеки възможен сайт, след десет години максимум няма да им знаем и имената.
* * *
Честит Ивановден.
* * *
Веднъж Йоан, пустинникът, молитвеник и постник, пълният аскет и първовдъхновител на православното монашество, танцува в утробата на майка си св. Елисавета, когато бременната с него Елисавета срещна непразната своя първа братовчедка Мария. При звука на благодатния и човечен Мариин поздрав, поздрав от Истинната Давидова Потомка, плодът се "разигра в Елисаветината утроба", а Елисавета се "изпълни със Светия Дух" (Лука 1:41)
Втори път Йоан танцува в ръцете на жена, чувайки женски глас, когато поискалата главата му на поднос, по съвета от озверялата си майка Иродиада, Саломе беснееше танцувайки пред мутрата-националист (великоюдейски) от цигански (идумеянски, самарянски) произход Ирод Антипа.
* * *
Йоан беше много популярен приживе, щото "не цепеше никому басма". Затова и потомъкът на Ирод Велики - Ирод Антипа го повика при себе си лично. Въздигна го в ролята на свой дворцов проповедник и духовен наставник. Ирод имаше зад себе си подкрепата на Рим, безусловната, даже лично на Цезаря Калигула - негов добър приятел, както ни разказва Историята. Бидейки "втори в Рим", на Ирод Антипа едно му липсваше - да е "пръв на село". А в селото си "Израил", в Юдея, "архонтът" Ирод беше презиран заради нечистия си еврейски произход.
И на Ирод Йоан му трябваше, за да се "конфирмира в юдаизъм" поне привидно...
И Йоан отиде...
* * *
Нашите днешни духовни водачи в БПЦ също отиват при князете на мира сего... Носят имотите на Църквата, като митр. Николай или чисто и просто гъза или хуя си (според случая и желанията), като митр. Антоний. Но Ирод Антипа беше един обикновен "циганин". който искаше да бъде разпознат за "автентичен юдеин" и нищо повече. А нашите иродовци са "абсолютни българи", затова и амбициите им са с цяла идея по-големи от иродовите - да бъдат национални спасители. И така, предали Родината и народа си всякак и навсякъде - и в Брюксел, и в Москва, и във Ващингтон, а ако се наложи и в Пекин, че даже и на Месечината, те сега ще ни върнат обратно... Македония благодарение на такива като ебания и отпред, и отзад +Живко Манекена - нине здравствующий митрополит на "нещо-си там" Антоний и с(В)инода на БПЦ...
* * *
Йоан седна на софрата на Ирод и първото, което му каза, беше да изгони оттам любовницата си - жената, която бе взел от брат си Филип приживе, без да има право на това според Закона на Моисей, ако наистина иска да "стане юдеин". Ирод се смути, защото знаеше, че Йоан има право, а Филиповата жена Иродиада побесня, защото смяташе, че правото се намира на дъното на путката й...
И главата Йоанова затанцува още веднъж в женски ръце, тоя път отсечена.
* * *
А тази Честна Глава Църквата цяла година търси и я възпява, намирайки я постоянно. Главата на този, който не остави "и ред богословие", докато на тези български богослови, дето днес в БПЦ не пропускат случай да "запишат умните си мисли" във всеки възможен сайт, след десет години максимум няма да им знаем и имената.
* * *
Честит Ивановден.
Няма коментари:
Публикуване на коментар