"Ке се престорам на църна чума и пак при тебе ке дойдам" (из една Пиринска песен)
Много те обичам, Слънчице, Цвете мое Българско, малка слънчева запетайке върху тая голяма Планета, за чиято големина и съществуване даже въобще не съм сигурен. Само на три други места съм бил, два пъти все около Тебе, съвсем до Тебе дори и веднъж в Русия, оттам ти пращах обаче целувки по морето, помниш ли? Написах ти го преди години ТУК, от средата на Хубавата Безкрайна Русия Ти го написах.
Сега съм на крайчеца Ти, за да продължавам да Те гледам. Ако щат да ми вярват, ама на още няколко места можех да ида. Все хубави, но от Тебе не по-хубави, повярвай ми поне Ти, поне за това. Тук ще умра, ако ли не за Тебе, то поне в Тебе...
А защо раздавам всичко ли? Ако се чудиш и Ти, както мнозина се чудят, ще Ти кажа - щото не ми трябва, стигаш ми да Те виждам. Онова, което е откланяло очите ми от Тебе, вече го няма. Не, не говоря само за призраците в живота ми, в които съм се припознавал, в които съм гледал това, което съм искал да видя, а го е нямало. Говоря за тези, които обичах и ме обичах - татко, няколко приятели, които са вече мъртви, а някои убити... А аз не раздавам, защото съм добър. Не, аз не съм добър, раздавам защото мразя. Мразя ги всичките тези неща, но не заради тях самите по себе си, ами ги мразя, защото живите (немъртви) ги обичат. Да, аз мразя хората, Пиле Златно, не просто съм ужасен и уплашен от тях, ами ги мразя. Добър ли съм, не, аз съм страхлив и злобен, нека те да са живи и здрави.
А защо раздавам всичко ли? Ако се чудиш и Ти, както мнозина се чудят, ще Ти кажа - щото не ми трябва, стигаш ми да Те виждам. Онова, което е откланяло очите ми от Тебе, вече го няма. Не, не говоря само за призраците в живота ми, в които съм се припознавал, в които съм гледал това, което съм искал да видя, а го е нямало. Говоря за тези, които обичах и ме обичах - татко, няколко приятели, които са вече мъртви, а някои убити... А аз не раздавам, защото съм добър. Не, аз не съм добър, раздавам защото мразя. Мразя ги всичките тези неща, но не заради тях самите по себе си, ами ги мразя, защото живите (немъртви) ги обичат. Да, аз мразя хората, Пиле Златно, не просто съм ужасен и уплашен от тях, ами ги мразя. Добър ли съм, не, аз съм страхлив и злобен, нека те да са живи и здрави.
Мъже те Ти, Слънце, дето "убиха" моите Мъже, нищо не струват, не струват даже и юмрукът, с който да ги удариш не струват, точно толкова "струват" впрочем и жените ти... За две тикви и пет лева се продават, Мила моя, убиват даже други за това. А като им дадеш тиквите, забравят от радост за петте лева, ами ги тътрят бързо в землянките си двете тикви, за да ги изядат сурови още, даже с корите...
Ех!!
Няма коментари:
Публикуване на коментар