За нашия Религиозен цирк

Никой не е по-загрижен за авторитета на БПЦ и нейния клир от червените и оранжеви червари и предприемачи в нея сред политическия и икономически елит. Авторитет се гради днес с пари, а с пари се купува внимание, пък вниманието добавя на авторитета още пари... Затворен кръг и... медии. Затова те знаят да целуват ръце (пред камери), знаят даже да говорят за Господ-Бог пред микрофоните, а понякога, макар не много често и за Иисус Христос, за историческата роля на Православието и за днешното му значение във формирането на духовни, културни и общосоциални ценности... Брр!

За канони, за догмати, за светоглед няма да ги чуете да разговарят. Защото това си е работа "тясно специална" на поповете. за която са "учили", без да има какво нас за тях да научат (освен че всичко е относително), за които неща, според тях, също е още по-добре да не разговарят и спорят помежду си поповете, понеже имат по-добри и полезни неща за осмисляне - кого да рекламират предизборно, кому да целуват гъза, докато той им целува ръка...  

На тоя "нов църковен народ" тия работи са му непотребни. Нему трябват чисти и красиви храмове, големи и въздействащи, да се говори за ролята в благоукрасяването и изграждането им на Бойко Б. Този нов цар-батюшка Бойко Б.. А Цар-батюшка се вълнува само от едно - от реклама. Който поп му осигури по-добра реклама, той е най-надежден, той е най-заслужаващ доверие да се работи с него. Ще му доградим църквата, ще му разкрасим манастира, ще му отпуснем едни пари, за да си ги върти, както намери за добре и за каквото сметне за нужно. А и ще пратим антуража си и слугинажа си да се моли там, втренчен в... свещта си, защото дори престъпниците имат религиозни потребности. Много е важно за тях, за престъпниците, да знаят, че Господ ги приема такива, каквито са. С кръв по ръцете, с вдовишки и сиромашки пари в джобовете, но ги приема. Не ги приема според мене, гнуси се и от тях, и от молитвите им, ама това си е мое лично мнение. Важно е какво мислят поклонниците. Заслепени от благолепието на храма, прелъстени от думите на Царя и поповете му, важното е, че те вярват. А с тях вярва и народът. Или поне се прави, че вярва.

Мерзост, мисля аз. А вие какво мислите, както и въобще дали мислите, не ме интересува изобщо.

* * *

Много е важен за тях въпросът за авторитета. Дали ще срещнат това, което са изпратени да "видят". Това, което някой им е казал, че ще видят. Духовност. Да ги посрещаш и да им говориш благо. Да им разказваш как се правят неща, за които на тебе и през ум не ти е минало да правиш. Да изглеждате заедно за десет минути различно.... А сетне да вършите нещата, заради които всъщност сте се срещнали, заради които тези са "изпратени".

Къде е Господ в това? Къде е Бог в целия ви Религиозен цирк?!