Писмо в бутилка /пътепис на една разходка/

Седя си аз, Госпожо, пред хр. "Света Неделя" в София или както предпочитам да го наричам хр. "Свети Крал Стефан". Отдясно ми е Богословският Факултет, където всички ме презират, а насреща точно прозорците на Софийска митрополия, където поголовно мен ме ненавиждат... Ти недей да се съмняваш в това последното, все пак сериозен човек онзи ден го каза, спомняш си.... В Богословския Факултет може би ме мразят, защото с някои от жените им преспах преди години на нашите немски "професорчета", както Шмеман ги нарича в "Дневниците", натурализирани като немци, произхождащи инак от Волуяк, Казичане, Ботунец и Горна Баня... От Ботунец например се очаква да дойде "краят на света". Но да оставвим сега настрана произхода им, важното е, че ако заради това ме мразят, имат пълното право и основание. Защо да обичаш човек, който явно достатъчно мрази, ако не сам себе си, то най-малкото оная си работа, та да легне с жени като техните?! 

А в Софийска митрополия не знам защо ме ненавиждат, но също добре знаеш, че "я на етот наплывать", затова в едната си ръка държа за гърлото шише синделска ракия от праскови, а с другата шамаря кака ти В. през гъза, която там съвсем случайно срещнах, викайки високо и радостно, че искам да й опердаша и циците, докато веселият й смях сериозно озадачава присъстващите й приятели джендъри и богослови.

Ти добре знаеш защо съм дошъл в София и че нямам абослютно никакво намерение да пердаша ни на В., ни на която и да е друга цицките, ама го правя, за да дразня с това Ангел Младенов, секретаря на митрополията, за когото В. е почти убедена, че наблюдава всичко през прозореца на кабинета си, гледащ към площад "Света Неделя"... Значи аз я пердаша през задника, тя пищи в еуфорична превъзбуда, а Ачо Младенов гледа през прозорчето червисан, иззад розови завески и съска от яд: "Ваш'та мама, хетеросексуални изчадия! Нерези и... абортаджийки"... Не знам дали знаеш, но вас жените педалите именно така ви обиждат, казват примерно: "Абе я я остави тая... абортаджийка!"

...А В. предаде ли ти впрочем във facebook това, което я помолих да ти каже, докато ти не ми говореше? Защото ако не е, да й опердаша другия път наистина циците, но не в преносен смисъл и с ръце, ами съвсем буквално с каиша си?!

* * *

Прасковената ракия ми я даде някакъв чичо Лъчезар, който ме качи на автостоп от Варна до Провадия, като разбра защо ида в София - пътьом минахме през село Синдел, през къщата на старата му майка, където ми наточи два литра от нея. Почти я изпихме обаче с един сърбин от Враня, тираджия, който ме взе от Провадия и вози до София с едно преспиване в тира му на бензиностанцията край Ябланица, защото времето му за каране "по часовник" свърши там. Дълбоко го впечатли и него причината да тръгна за София по тоя начин, затова след като почти изпихме синделската ракия при Ябланица, той лично купи от бензиностанцията мастика, която напълно изпихме, слушайки Бане Кръстич и вранянски хора... Каза ми, че ако се изгубя в любовта и ме натирят отвсякъде, ще ме ожени за сестра си и ще ни даде за зестра къщата си край вранянското село, което през войните българите два пъти опожарявали, но аз съм бил... различен. Аз обаче няма да се възползвам! Загубя ли се в любовта, ще си остана напук изгубен завинаги!

Вечерта отидох в София при едни хора, за да четем стихове... А ти си наясно нали, че аз там не бях заради стихчета?! Знаеш, че чета и слушам търпеливо само своите и на Христо Ботев!... Аз вече бях ужасно пиян, защото ти продължаваше да не ми говориш, а попадията Жужа не дойде, за да ми пази ангелите, за които си чувала, че не са много здрави, от смахнати поетеси. Така се запознах с една от тях от Бургас, доста възрастна впрочем, но парсковената ракия не позволяваше да го преценя докрай. Лепна се за мене от момента, в който ме мерна изтъпанил се насред залата да подвиквам на откриващия събитието представител от министерство: "Какво каза?!" и "Нищо не разбрах!". Типичен Бойков кадър - ниско подстриган, с костюм, който почти се сцепваше от фитнес-упражненията му, дребночел. Пък говори и мънка с тънкия си гласец, изтънял сигурно от хранителните фитнес-добавки... 

С тая после, докато слушахме стихове, се забавлявахме прекрасно. Заливах й коленете с ракията, пиех от тях, тя се кикотеше, а никой не смееше да ни изгони, щото се оказа важна клечка.

- Да мръднем на нейде, - предложи най-сетне тя - да вървим!

Аз обаче се сетих за тебе и й предложих да върви сама на "п-ка си майна". Тя се обиди и си тръгна, а мене не ме изгониха, след като останах без протекциите й, по една-единствена причина - че събитието приключи точно две минути и половина по-късно.

Ето така изгубих пореден приятел, още преди даже да се сприятелим както трябва. И всичко това само, защото Жужа не дойде!... Сетне концентриран, но пиян, пътувах няколко пъти от една кръчма от СУ до Студентски град и обратно с автобус 280. Когато ме изхвърлиха от автобуса, че бил последният курс, се озовах, не знам как, в Красно село, където си намерих един уютно топъл вход в някаква кооперация. През нощта ту спях, ту ставах да рецитирам стихове, ту да марширувам, ту да псувам всички свои познати и приятели, за които се сетя, на майка. Охранителят-портиер в кооперацията, след като ме наблюдавал около два часа през камерата, най-сетне слезе, за да ми донесе сандвич, прибра ме в стаята си с думите, че "такъв идиот за 60 години живот още не бил виждал" и като разбра защо съм в София, отвори шише коняк.

* * *

Та, кажи ми най-сетне, за какво ми са богослови, поетеси, владици и педерасти за приятели, след като се запознах с толкова хубави хора - тираджията-сърбин от Враня и пазача в кооперацията в Красно село?!

* * *

A поетесата-организаторка на четенията би трябвало да ти е изпратила едно стихче мое за тебе, писано пътьом, при това с химикалка и на лист на В. както обеща, затова и го оставих у нея. 

Кажи ми, моля те, прати ли ти го или да спра да говоря и с нея?!