...И захвърчаха кюфтетата!

продължава от "Тони Тинтявата страда"

...Николай прочете sms-a от своя незабравим Живко, който бе истинската му и най-голяма любов в живота, реши, че "тинтявесто сините очи" в съобщението са именно неговите и на мига хукна към залата на пиршеството, като забрави дори да се прекръсти във формата на петолъчка пред портрета на Другаря Тодор Живков, а докато бягаше, натрака бързо съобщението-отговор: "Ида, моя Любов!".

Нахлу развълнувано щастлив в залата, а като го видя така усмихнат и забързан, куфарът му Арсений също скочи на нозе, понеже реши, че Николайчо е така весел, понеже отнейде пак е намерил пари. Но Николай изобщо не го погледна и се засили към Живко. А Живко вече спеше в креслото, с блажена усмивка, първия пиянски сън, който, както знаем, е най-дълбок и най-цветен, докато на мобилния му телефон свиреше песента на Тоше Проески "Сонце во твоите руси коси".

Истината удари Николай като летен гръм в песен-марш на сръбската група "Баяга". Остана като попарен за минута-две, вената на челото му изби и започна да пулсира, както всеки път, като излезе от себе си от гняв.

- Проклети бисексуални! - изрева със страшна ярост Николай - Никога не може да ви се има доверие! Ще напиша жалба срещу вас в ЛГБТ-България!

През това време един митрополит, ама пак няма да ви кажа кой, че съм му съвсем наблизо, дояждаше 10-тото кюфте от подноса с кюфтетата, след като беше изял вече онзи със стоте кебапчета. Погледът на Николай, залутан насам-натам като у див ранен звяр, се спря на тази гледка.

- Ти май никога няма да спреш да ядеш като за последно, а!? - изкрещя на митрополита (дето никога няма да научите, поне не и от мене, кой е) и като грабна с две ръце подноса, изхвърли го през стъклото на прозореца заедно с останалите кебапчета, без да го отваря.

Следва