"Не ги слушаj душманите, лоши сборови сборат за мене! Дека сум прв пиjaница, наjголем скитник и бекриjа!" (из една стара скопска чалгия)
продължава от "10 причини да съм най-добрият аз"
Още няколко причини има, за да съм наистина най-добрата брачна партия от всички, които познавам и (надявам се) познаваш ти.
На първо място, защото съм изключително предпазлив, акуратен и отговорен към себе си даже, когато правя умопомрачителни експерименти. Предния път ти разказах как мама и оная плашещо импулсивна жена пиха разреден с чешмяна вода спирт, подведени от мене. При това 95 градусов, макар и разреден едно към три. Сега ще ти разкажа как за пръв и последен път през живота си пък пих такъв "коктейл" самият аз.
Реших да се доверя на един човек, защото минаваше за "морален стожер" и "стълб на благочестието" в тогавашната ми енорийска общност във Варна. Тишо Б. Срещу 20 лева на ръка тоя приготвяше нещо, което твърдеше, че по никой начин не отстъпвало като вкус и качество на водка "Собиески". Излизаше и по-евтино даже, ако само му занесеш съставките, купени предварително, като му дадеш на ръка около 5 лева отгоре. Трябвали ти килограм медицински спирт, три литра дестилирана вода и няколко капки глицерин за... омекотител. Всичко това се смесвало - водата и спирта в съотношение, както казахме, едно към три. Даваш му 20 лева и до ден имаш литър и половина "домашна водка", по нищо не отстъпваща на "Собиески" от магазина. Или купуваш тия неща, излизащи ти около 10 лева, даваш му на него 5 за всеки случай и... пак имаш същия елексир. Всички му вярвахме, защото него някои атонски-зографски монаси в Германския манастир го учеха на "истинско благочестие". Мнозина му дадоха по 20 лева, аз му взех обаче 20 назаем /или даже май 50, не помня вече, отдавна беше/, които никога не му върнах, с които реших да си направя въпросната "водка" сам по рецептата му... Не знам дали сега още "произвежда" първокласна водка на безценица за енориаши вкъщи, особено след като стана църковен настоятел, но като работещ в гранична полиция и данъчен отдел на летище "Варна", чувам сега, че продава на доста сносна цена конфискуваните там контрабандни цигари пак из... енорията. За цигарите не смея да попитам, щото всеки път, видя ли го, все ме пита за ония проклети 50 лева... Отплеснах се! Слушай сега не за него, а за мен!
Та с въпросните 50 лева си направих "домашна водка" "Собиески" ала-Тишо Б. и се напих. Когато на сутринта изтрезнях и си направих сметката какво се е случило, твърдо реших да не пия повече медицински спирт. Никога!
Напия ли се инак, имам си едно златно и нерушимо правило, което само понякога нарушавам. Никога никому не звъня по телефона, писма не пиша и не пиша в блога си текстове. Защото псувам хората. Псувам ги грозно и поименно. До експеримента със спирта обаче това ставаше само виртуално. А тогава се вдигнах, едвам стоящ на краката си, защото се сетих как преди около 10 години един мой бивш приятел, живеещ през два квартала от нашия, люто и отвратително ме е обидил. Прекосих пеша половин Варна и в 00.00 часа му звъннах на вратата.
Той отвори и мама му стара, сякаш се зарадва да ме види, от което мене леко ме досрамя, но само замалко!
- Кажи, Светльо, проблем ли има и с какво мога да ти помогна?!
- Можеш да ми помогнеш, - обясних му аз, поразен от ужасното му лицемерие - като най-сетне разбереш, че си... умрял хуй на салкъм!
- Какво е салкъм?! - попита видимо притеснен, опитвайки се с някакво достойнство да остане в разговора.
Опитах се нещо да му обясня. Хлъцнах. Опитах пак, не успях, след което махнах с ръка и си тръгнах. Защо ти разказах това ли? За да те уверя в моята отговорност към самия себе си и предпазливост - и с дестилирана вода изпълних рецептата, и глицерин накапах... Просто Тишо се оказа едно лъжливо копеле и абсолютно фалшив моралист!
Втората причина да съм най-добрият е, че на жените им действам изграждащо личностно и духовно. Едната така помъдря след близо половин година с мене, че чак, ако щеш вярвай, съвсем буквално и наистина й побеля оная работа. Същата даже тая, чиито приятелки във Фейсбук в началото на тая пролет те убеждаваха и предупреждаваха колко лош човек съм всъщност и какъв мор по жените. Нейната мъдрост впрочем се изразява и вижда не само в интимното й окосмение, но и в премъдрите статуси и кратки разкази, които почна да публикува във фейсбука с мен и след мен. Няма как да се е посребрила така, заради възрастта. Беше на 50, когато Премъдростта ни събра, за да я намери, а посребря на 51, няма кой друг да е причината, освен мен, тия неща по естествен път за година-време не стават. Друга ми рече, че съм потурчил младостта й и веднага след мене се омъжи наистина за... турчин, а турците, знаем, са справедлив и мъдър народ, както е казал за тях собственият ни народ - "Криво седи (имайки предвид крастосаната им стойка за седене), ама право съди". Мъдрост, справедливост, това нося със себе си аз, макар по необичаен начин. Освен това и въздигам духовно! Трета ми каза, че чрез страданията от мене се била приближила до Царството Божие, четвърта ми благодари, защото след моето опустошително въздействие решила да стане калугерка и да се посвети изцяло на Иисус Христос, затова искала сега за пръв и последен път да разбере какво е секс и само месец след това се омъжи за друг, роди няколко деца и не ще да ме види до края на живота си... Но пък имаше намерение да стане Христова Невеста, това е важното и най-важното е, че аз бях причината!
* * *
О, зная аз тяхната подлост прекрасно и че умеят да извъртат и да изпреварват, лошо преразказвайки думите ми, както се пее в оная Детска приспивна песен на Балашевич, дето ти я превеждах, Цвете Румено, обаче, я си кажи правичката, виждала ли си друг с такава шапка наживо, като тая моята на снимката най-горе, с която почти година се разнасях из Белград и знаеш ли друг да се обяснява така безхитростно и публично в любов?!
Няма коментари:
Публикуване на коментар