В блог "Лирика" - "Ней"

 "Філософські статті" в Аудіоформат  ТУК

в блог "Богословие" - Библия и Общество

17 октомври 2018

Митрополит Тони Тинтявата в руската салата



- Искам да вдигна тост!

Това викна +Живко Манекенът и погледна Неофит в очите. Неофит се усмихна благо и някак си, простете ме, сенилно, а Ачо Младенов плесна от радост кокетно с ръце. Живко видя тая интимна идилия и се разплака за Тинтявата, една моя приятелка, която веднъж му пусна, а той завинаги обикна...

- О, Тинтяво и о, ти родно Старозагорско село Мъглиж, да не бях се раждал в теб, да ме беше изяло магарето на чичо Али!

Срути се на стола и се разхлипа.  Докато се срутваше на стола, с лакът перна една чиния с руска салата, която подскочи и се обърна върху главата на митрополита (няма да ви кажа кой, защото съм му наблизо), който в тоя момент, изял вече 96-тото си кебапче, преминаваше към кюфтетата.

Ачо Младенов изпищя, а всички останали се приведоха по-наблизо, за да не изпуснат нищо от това, което се случва. Киприан, вече изял шоколада си, използва една сянка, под чието добро прикритие от тена си (заради гена си) успя да се присламчи най-близо.

Без да обръща внимание на съсредоточено любопитните погледи, Живко извади мобилния си апарат и започна да й пише SMS в рими на Тинтявата, защото в БПЦ даже и педерастите знаят, че любовната лирика е неустоима:
"Помня аз, Тинтяво, лицето ти бяло, / твоите очи, между тях нослето ти стърчи, / ханша твой широк и топъл, чуй Тинтяво моя Вопъл, / аз не съм Портос, нито Софокъл, но надървен съм кат' кокал!"
Стихотворението на Живко не беше нещо особено, даже може да се каже, че бе нещо не просто бездарно, ами направо страшно тъпо, обаче хем това му беше първи опит, хем не беше взимал дори половин урок при мене. Когато натисна копчето за send обаче, стана страшна грешка. Вместо на Тинтявата, натисна го да се изпрати към номера на митр. Николай, щото с Тинтявата му бяха в списъка за "предпочитани номера" и даже в категорията "честни сини тинтявести очи".

* * *

Когато получи електронното съобщение от митр. Живко, митр. Николай се беше усамотил в една килия в Троянския манастир, за да се моли пред портрета на Тодор Живков горещо да не би Бойко Борисов един ден да предпочете друг, вместо него, за патриарх...

Следва

Няма коментари:

Публикуване на коментар