Дядо С. туря на всички... ред

продължава от "Летят кюфтетата"

...Николай изхвърли подноса с близо сто кюфтета през прозореца на приемната зала, без да съобрази, че на верандата един етаж по-надолу дядо С. си правеше самостоятелен, алтернативен купон. Събрал няколко монаси чужденци от съседни православни държави, ги напиваше (и надпиваше) от сутринта, буквално наливайки им в устите и при опит за отказ да пият, заплашвайки ги да ги анатемоса, като твърдеше, че няма да ги пусне да станат от масата му, докато не заявят как вече са осъзнали, че са чисти етнически българи.

Придремвайки за по няколко секунди, С. сънуваше, почти халюцинирайки, една съвсем реална ситуация отпреди няколко месеца, само че, в (...) манастир, абсолютно идентична, когато на масата му се озова и самият Портос, но тогава в подрасник и брада до гърдите, в битността си на нерегистрираният /недо/послушен послушник Светославчо, чувствайки се като Джак Спароу нагости при капитана на Кораба на Обречените. Ту му ставаше мило на С., като си спомняше техния разговор пред тамошните гости, сещайки се как си целуваха ръцете, опрощавайки се с Портос, ту се гневеше в съня-просъница не на шега, сещайки се разговорите им.

- Кой ти плати, Портосе, да пишеш, че съм педераст?!

- Никой не ми е плащал, Владико, по собствено мнение го написах!

- А защо го написа?!

- Че то не е новина, всички го мислят!

Спомняше си как посегна да го удари, но крошето се отклони, защото го виждаше вече троен, на Портос към рамото. Второто кроше Портос го отби и тихичко му сподели, за да не го излага пред гостите, разбиращи донейде български, че при трети такъв опит ще го хвърли от верандата, с което блъфираше, щото не е такъв иначе човек... Така всичко се успокои и накрая, след като Портос му изпя на ухо "Девойко мори, убава" и всички отидоха да спят, Портос събра и хубаво натъпка в стаята си пиене за около пет денонощия напред от опустялата владишка маса. А един от гостите, който вече не знаеше не само къде му е стаята, нито в коя държава е, но даже и на кой свят се намира, Портос на гръб занесе в стаята си, като пътьом заедно пяха сръбската песен: "Марширувала гвардията на крал Петър". След това Портос се върна и яде и пи на масата, както най-обича сам близо два още часа и пак пя "Девойко мори, убава", но за съвсем друга личност, която отдавна спеше няколко стаи по-нататъка.

И в тоя сей момент, тъкмо сънувайки, че Портос е по прашки и жартиери, посягайки да го целуне приятелски по... брадата (това вече съвсем въображаемо), от счупения прозорец над него падна, право върху главата му, хвърленият от Николай железен поднос, а по масата се посипаха кюфтета.

Всички онемяха, а С. хлъцна. Бързо се окопити обаче и почти тичешком се качи да види какво става горе. Влезе в приемната и онемя на свой ред. Живко спи, Николай си скубе косите, Неофит се върти в креслото си неуверено, Григорий и Игнатито се хванали подръка и се опитват да се измъкнат припряно покрай него от помещението. Киприан се е скрил под масата, а дядо Йоаникий се прави, че нищо не забелязва и чете собствената си книга - компилация от светоотечески мъдрости.

С. даде на всички по 1000 лева, на спящия Живко му ги мушна между чашките на сутиена под подрасника, а само на Арсений нищо не даде, ами му заби един шут в задника, защото, поради ниския му ръст, го помисли за градинско джужде кой знае как попаднало там. Така всичко си дойде на мястото, успокоени митрополитите ни се разотидоха по стаите си да спят, а само Живко Тинтявата остана да спи трети пиянски сън в креслото си, докато Тоше Проески продължаваше да пее от телефона му "Четири букви от името твое..."

Край и конец, Алилуя и Амин!