Младостарците в БПЦ и духовната шизофрения

"Вярвам само на онези свидетели, позволили да им прережат гърлата" (Блез Паскал)

Откровено, отявлено и безсрамно гешефтарски схеми, осъществявани чрез престъпни и мутренски методи и механизми на ниво енории, митрополии, патриаршия в съдействие с общински и правителствени организации и институции се "компенсират" и завоалират в една църковничарска и духовничарска активност, живяна в сектантски дух и образ от разни малки групи вярващи, обособени около енория или манастирска общност под водачеството и контрола на духовници, които изпълняват почти всички условия и имат всички белези в личността и служението си на младостарци и гурувци. 

Свешеници, едва навършили 30 години, са именувани духовни наставници от групи "чада", в мнозинството си даже не и монашестващи, ами миряни, а хора едва станали игумени и преминали 40-те, вече са "дядовци" (геронди). Колкото по-голяма е помията около тия църковничарстващи и духовничарстващи неосектанти, забъркана от "старците" им, толкоз по-голяма е и претенцията им, че носят нещо велико и уникално в своя съвместен религиозен живот и активност. Докато младостарецът им върти най-мръсните финансови схеми и най-долни вътрешноцърковни интриги, вие ще ги видите "чадата" му как обикалят край него, вперени в устата му и следящи всеки негов жест, като че, без да стъпват от свещена радост по земята.

Това за всяко неотровено от религиозната патология, която все търси начини да се самоекзалтира, съзнание е ниско и долно, болно и грозно, но както казахме неотдавна, хората обичат лъжата. Най-вече лъжата за себе си. Ако някой ги излъже, че са по-различни и по-добри от мнозина, те лесно биха го лъгали в отплата, че той пък е... Господ-Бог.

За горе-долу 15 години активен църковен живот в българските православни общности, колкото гурувци-младостарци срещнах, до един сякаш бяха "излезли от книга". По един и същи начин гледат - благо и отнесено, докато не ги настъпиш истински и тогава се сблъскваш с циничната адекватност до последен милиметър в тяхното меркантилно съзнание. Едни и същи общопознати формули ползват - "Милостив Бог..." и "Божията благодат спомогна...", даже жестовете им си приличат, а сближите ли се, оставаш потресен как в тесен кръг коментират събития и участието си в тях весело и с чувство за лично превъзходство, за които нормален човек чуе ли, предпочита в същия миг да ги забрави...

Младостарците се обграждат основно с няколко вида хора. Първо са тези, които лесно могат да убеждават и преубеждават, че са психически и личностно нестабилни, че даже клинично болни, така че постоянно се нуждаят от тяхното попечение и подкрепа - люде преживели и преминали някак-си през екзистенциална и личностна криза или катастрофа. Сетне идат ония с неизправими личностни дефекти, нравствено покварени, морално дефектирали, чиито дефекти гурувците лесно и често ползват в своя изгода. Има и наивници, неизлези от интелектуалния си пубертет, които мило за драго дават, за да вярват някому и в нещо "докрай и до последно". Накрая са няколко хитреци с дребни цели и потребности, с които гурувците са се споразумели. 

Здравата личност, която е здрава не по силата на множеството свои качества и минималния брой дефекти, ами по силата на своя вътрешен динамизъм, който е механизъм и начин са вътрешна регулация и самоизправление, самоочистване, дълго край гурувците не вирее, защото на младостарецът му е необходима "таргет-група" от хора, неумеещи и неискащи да се разделят със своята зависимост от него, "интегрирали" се в патологията си, която е среда за извисяването на неговото величие като "учител и наставник", а в тая схема неговите пороци и очевидни дефекти нямат никакво значение, защото тия са се фискирали в своите собствени - реални, въображаеми или привнесени им нарочно от самия техен гуру.

* * *

Мнозина през годините ми повтаряха: "Спри да се занимаваш със синод и с митрополии, дай да работим заедно за религиозното възраждане и за духовността на това първично ниво, на което се намираме, с хората и за хората"... Моля?! Ами то едното отразява другото, едно друго се подпират и се легитимират!

Ако ти поменаваш и богослужебно превъзнасяш едни епископи, митрополити и патриарси в Светата Литургия, за които даже на просяците пред храма им е ясно, че са гешефтари, често даже атеисти, крадци, а понякога и убийци, откъде да дойде моралната ти сила сам да бъдеш друг и различен? За каква светост ще говорим, за каква праведност на каквото и да е ниво? За каква "света, съборна и апостолска църква" в Символ Верую брътвим, освен преживявана на идеологическо, вместо онтологическо или социо-центрично, вместо теократично, Бого- и Христоцентично ниво?