Още една причина да бъда... взет

продължава от "Хубавецът"

Причината, която вече ме прави наистина незаменим за... взимане е, че съм много и дълбоко вярващ в Бога човек. По принцип мъжете не сме толкоз вярващи, колкото жените, защото религията, особено монотеистичните религии и в частност християнската ни, е малко "женска работа". От Небето има Един (в нашия случай даже Троица), дето непрестанно не само те слуша и наблюдава, но следи даже мислите ти, че и сънищата ти. А защо аз, макар и мъж, съм толкоз вярващ ли, при все, че не съм особено религиозен пък?! Не знам, може би се дължи на моята специфично женска чувствителност, за която говори и фактът, че се влюбвам почти винаги, след като правя секс, понякога даже и само след целувка!

Дълбоко и истински вярвам например (и това сега е без ирония), че Господ е много добър, човечен и милостив, че Той не просто обича, но е постоянно влюбен, че даже обожава хората и не просто хората, ами всеки човек конкретно. И заедно с това съм сигурен, че Бог мрази поповете. Вероятно защото, като се овъртолят във всичките си пищимали, не си личи, че са хора, ами мязат на черни улични котки. Или ако и да не ги чак мрази Бог, то най-малкото Му е извънредно трудно да ги понася, защото, съгласи се, че човек, който живее с постоянно и ярко усещане за абсолютна и неотменима Богопомазаност, е ненормален, затова и нетърпим.

Живеейки следователно с тази вяра, че Бог не харесва поповете, мога да си позволя с тях почти всичко. Ако си с мене значи, няма никакъв шанс поп да ти развали празника, като ти вгорчи с трезвенически разсъждения пиенето и яденето, защото както сърбите казват: "Аjде, прота (попе, протойерею), преко плота (изчезвай през плета)!". Няма шанс да ти се рови из прането и зяпа в чаршафите или в кухнята, няма шанс да ти забрани ни едно от нещата, които харесваш и обичаш. За тези неща гарантираме лично Господ-Бог и аз, защото както пак сърбите казват: "Послао сам га код Милог Бога" - "Пратил съм го да върви при Драгия ни Бог".

Не могат, Цвете Ситно, даже да ни прокълнат, защото съм изпреварващо бърз в тия неща. Един веднъж за малко да отвори уста да ме прокълне, а аз само докато чух "Поркл...", не го оставих да довърши, а викнах: "О, ще кълнеш ли, врачко черна!?" и онзи се стъписа, гък повече не успя да каже. Мисля че, оттогава започна и да заеква. Една от жените ми даже, онази същата с литературните упражнения и премъдростите във Фейсбук, за която ти споменах миналия път, не смееше по едно време носа да си покаже в храмовете из своя град, докато живеехме заедно. Щото, ха се е завъртял край нея по-наблизо някой поп, за да я учи на туй-онуй, аз се появявах, често на две мастики и виквах: "Марш! Да върви кой откъдето е и всички по къщите си!". Поповете в онзи град по едно време тикове почнаха да получават, видят ли ме на отсрещния тротоар.

* * *

Но кажи ми, Месечке, не е ли смешно, като четем Евангелието и съпоставяме? Иисус Христос влезе в престолния град на баща си по плът цар Давид бос и възседнал магаренце, при това чуждо, взето назаем, напът за Дома на Небесния Си Отец - Храма на Соломон. А тия навлекли едни византийски патрициански одежди, застанали в каменните "замъци", при това строени не от тях, ами от моя и твоя дядо, лев даже не влагат в поддръжката им, ами прибират половината поне от това, което ние им дадем за "козметични ремонти и реставрации", а издават заповеди?! Мразят, пустосват, чак кълнат всеки, който не им се подчини. 

Джипът му трябвал?! Трябвала му лимузината му?! Навремето, ти едва ли помниш, но като видехме човек с джипка в града, се шегувахме, че горският е излязал от гората, за да си купи хляб... Но остави това, ами кажи ми, прочети ми, моля те (не, че сам не мога, но обичам да ти слушам гласа, затова те моля), кога Христос каза "Трябва"? Веднъж само - за онова магаре, но даже и тогава не каза "Трябва Ми!", ами рече на Апостолите си да кажат на собственика Му - "На Господа трябва". На Христос това магаренце Му "трябваше", за да види цял Йерусалим, че влиза в града кротко, че това "трябва" само Богу. А за какъв дявол им трябват тогава на тях палати и лимузини?!

Помисли и ми кажи - Този ли Бог ще чуе и ще се съобрази с техните клетви, Който прокле само веднъж и то прокле едно дърво, една смокиня, а Другото Дърво, което докато се Възправи на Него беше проклето - кръстният уред за изтезание и умъртвяване, чрез Него и след Него стана извор на благословия и благодат, стана Животворящ Кръст?! 

Бог слуша само благословиите им. Но не тези, с които благославят даващите им, не благословиите от празната им (взимаща) ръка, ами тези благословии, при които ръката им е пълна, даваща.

* * *

Вземи ме, с мене няма да пропаднеш, нито ще се изгубиш! Гарантира ти го и отец Стоян от снимката най-горе... надявам се...