Трезвеници? (II-ро писмо до Трънско)

"Напият се сите вечер с ракия до смърт, па окат по телефоно Бърза Помощ да обясняват, че някой е припаднал. Ама от там даже и не тръгват, щото знаят они за какво ги викат" (свидетелство на трънчанин)

- Ау, тука как пият! От сутринта пият - изумява се жената на дърваря от Сливенско, който работи в гората над манастира за общината - Гледам го единия паднал на чаршията, а брат му го държи за ръката, мери пулс явно, а аз се постреснах, че сме с детето, а тоя ми вика завалвайки и както е клекнал се олюлява: "Нищо, нищо, шефке, минавай спокойно, брат ми просто припадна", а пред кръчмата го гледам трети с подуто, чак лилаво едно око, вика: "Паднах по едни стълби"

Ама хайде, мили мои, преди да обсъдим моя "алкохолизъм" с вас, дето даже мене каните да пия сутринта, да обсъдим друго нещо... Да, да, един от вас, мой приятел вече, дошъл ми нагости в предиобеда, след сто болести, които попрескочил, не смее да пие и ме подканя: "Хайде, пий де, почвай, пий отсега, поне да гледам, разправят, че това го умееш до съвършенство!". Но нека преди всичко това да си поприказваме за Чичо ви Е.

Другарят Настоятел (да не пропусна да подчертая - бивш), разправя за всичките свещеници, с които е имал досег, всичко, което чуе, знае, сети се, сънува или си измисли абсолютно навсякъде.

На о. К., който обгрижва десетки енории и храмове в района, имал навика да звъни рано сутрин, за да му раздава задачите през деня. Това с мене стори само веднъж в 7:00 и не повтори, даже до онзи ден не ми е звънял, докато не ми съобщи вчера, че трябва да си ходя. Защото лекият ми махмурлук в оная сутрин, в следствие на съвсем малко бяло вино с газирана вода - шприцер, ме беше поизнервил в комбинация с ранното обаждане, та без една обидна дума да му кажа или повиша глас, успях да го ядосам смъртоносно.

Работата почна с леля ви М., дето всички я гледахте на събора да седи да продава фалшивите им свещи, като магазинерка в бакалия - сакън да не грабне някой някоя свещ и да хукне да бяга, без да я плати. Същата, дето я видяхте събрала парите в найлонов джоб за листи А3 да влачи банкнотите накрая на деня, куцукайки към стъпалата, стиснала джоба за отвора, като удушена кокошка за гръкляна. Та привела се леля М. и ни пустосва, че свещите заупокой се палят в една тенекия на земята. А ние панахидарник нямахме още, сетне си направихме с подръчни средства - това е оня нисък свещник, където се пали заупокой на мъртвите. Казал съм, че нямаме, повторил съм, че нямаме. Жената обаче, продаваща цигански свещи като сирене в селски магазин, без да ме вижда, обяснява на висок глас, че съм правил "цигании". 

"Ти да видиш!", казвам си по вашенски наум, щото едната ми баба е от Трънско, а след малко по нашенски "Ей, с'я ши видиш ти!" Пред вас беше, съгласете се, аз мога да позволя доста своеволия на много хора в тесен кръг или насаме, както и съм позволявал на някои приятели на Чичо ви, ама пред вас не може, защото този подрасник не е чаршаф, нали се разбрахме миналия път?... И тя... видя.

Казах й, че вместо да купуват втора каса, дето по дизайн мяза на пощенска кутия, да бяха купили въпросния панахидарник. А втората каса, скъпи Трънски по баба, братя и сестри, беше май, защото заради посещението тая година на общественици и политици, те очакваха стълпотворение на събора и смятаха, че в касите ще има тестета от по 50 лева. Даже я изкараха пред чешмата по едно време едната каса, за да не би да пропуснете съществуването й и да не я напълните пощенската им кутия с писма до... Чичо Скрудж. И като й казах това, на другата сутрин рано-рано се наложи да го кажа и на Чичо ви по телефона, па и он... виде. И той... крещя, Бог знае, че крещя, а имам и свидетели.

Толкова по навиците на Чичо ви да звъни по телефона в 6:59. В негово оправдание ще кажа, че звъня, защото вярваше, че всяка сутрин в 7:00 аз бия камбаната (и вечер в 6:00) Следователно съм буден. А Чичо ви Е. знае за какво служи камбаната в манастира, колкото леля ви М. знае какво е панахидарник. Камбана се бие пред Богослужение, а клепалото известява започването на братската трапеза. Чичо ви обаче смята това за фирмена казарма, щото това знае и това е виждал през комунизма и в посткомунизма. Вие бихте ли били камбана за вълците, дето лятото са високо горе и за полуглухия си комшия бай Георги, за да им известите, че сте живи на 1200 метра височина под Големи връх?!

Чичо ви има навика да звъни и в 21:00. Така е звънял и на о. К., за да му нарежда да му носи някакви документи от единия до другия край на София. Звънна ми и на мене така. Веднъж и само веднъж. Звънна ми на 26 май, вечерта преди събора, да излезем с В. навън, горе към поляните да съберем свежи китки за масата в магерницата на високите му гости утре.

- Ако искаш. не излизай, - предложи В., засрамен заради Чичо ви от името на целия район - ще ида сам.

- Не, - викам - ще изляза, излезеш ли ти, ама после ще ми дадеш да му се обадя, че сега телефон нямам.

Събрахме китките, докато си тананиках "Съчки събирам, пръчки намирам!", обадих му се и викам отривисто:

- Чичо, намерихме жълта и бяла китка! Но, Господи, о, Боже мой, червена няма!

- Защо ти е червена, Славчо?! - попита с цялата си доверчивост, че ще чуе нещо хубаво и сериозно.

- За Партията Столетница!

В тоя случай, предхождащ описания вече следващ, не крещя, а онемя. Немя около 10 секунди и попита:

- Това е шега, нали?

- Шега е, разбира се - отвърнах, щото съм... тактичен.

Но стига сме говорили за себе си, аз дълго за себе си умея да разправям, че даже и сам на себе си за себе си... Ще ви кажа защо според Чичо и Родата о. К. е крадец и това се разправя на всеки из района. Защото преди време, за да се закупи църковна утвар, одежди и предмети, с пари от Дирекцията отпуснати пак, взел парите и отишъл в Църковен магазин, без моля ви се, да пита или информира... чичко ви. А планът на Чичо ви бил да ги вземе и да пазарува той. Това не се случило, затова впрочем сега имате хубав дървен клирос в храма, а не от велпапе... Ето, така К. от нине и довека ще бъде наричан крадец.

* * *

Наздраве и да живее България! Защото тука винаги е било и ще бъде България, да не ви лъжат някои. Не е тука, не е било и няма да бъде Сърбия. А още по-малко пък частен или фамилен манастир.

Следва:

1. Защо о. М. не ще и да разговаря с Чичо ви

1. Защо си тръгна отец Йосиф, царство му Небесно