Шайки в Ордата, шайки в Юртата (ченгета и икономисти)

"Мегданът празен, само Райна / блести сред него, като грош" (автоцитат от ТУК)

Държавата ни е територия, разпарцалена между шайки с обесници и единствената причина да стои цяла и да изглежда монолитна е договореността между шайките, легитимирани всячески на социално-политическо ниво, до къде на коя се простират пипалата и зоните на контрол. Ако имаме някакви що-годе нормални сравнително пътища, то е защото шайките се препитават и богатеят не от друго, ами от внос, разнос и износ на... боклуци, по-голямата част, от който с криминално естество и характер.... Всеки път, когато чуете от Софийската централна шайка на Бойко Борисов, че бюджетът страда от вноса и нелегалното производство на безбандеролни цигари, сетете се, моля ви се, че е публична тайна, дето трафика им държи и движи именно той. Както и на кокаина, според мнозина.

Тези шайки не са в състояние да произведат нито материален, нито културен или духовен продукт. Още по-малко пък обществен закон. Защото законите, които им трябват и които те ползват, са закони на паритет между "винкели" и страх между престъпници, на който се основава относителният обществен мир, закони на криминалния интерес.

Институционалната ни Църква е огледална проекция на обществената организация. Ако държавата функционира като монголска орда за поголовен взаимен вътрешен грабеж (защото отдавна сме изолирани от достъп до обществата с виждане за закон и ред), то Църквата е шаманската юрта, в която лъжата се опитва да простре пипалата си до Небесата, за целта "дрогира" народа с идеология, с мании, с фобии, с илюзии. 

А шайките в БПЦ се състоят от "бивши" мутри или полицаи (понякога "бивши" едновременно), като поп Силвестър Янакиев от Сливен например, които са се усетили навреме, че рекета и бабаитството в БПЦ е много по-доходен, безопасен и ненаказуем, отколкото в обществото, понеже насреща си имат не други "бухалки и винкели", ами хора с някакви задръжки, скрупули, ценности, а понякога и съвсем безпомощно психичноболни. 

Шайките в Църквата се състоят и от политикани интриганти и спекуланти, каквито са 99.9 % от "правоправещите" ни Архиереи. Сред шайките в БПЦ намираме и икономисти, които навреме са се усетили, че поради особения си законов статут в държавата и поради неориентираността и страхливостта, съчетана с подлост и продажност на водачите си, БПЦ е едно истинско Елдорадо за техните схеми, спекулации, операции и сметки.

Понякога гръмват уж войни между шайките в БПЦ, които обаче приключват бързо и без особени взаимни поражения. Защо ли, защото кучетата-червари и от двете страни знаят добре кои са и къде са на отсрещния "слабините". В тия войни няма "добри", няма "бели". Кажете ми, кои са "добрите" в бутафорната война, която е всъщност война за имоти и субсидии, между два манастира, единият, от които си е лепнал фирма на велика Атонска духовност, а всъщност е змиярник и котило на безсрамни и нагли гурувци, извор на мракобесие и религиозна патология, а от другия се опитват да ни убедят, миейки си ръцете "без вода", че мощта му е израстнала върху няколко десетки млеконадойни единици и две зеленчукови градини с компир?

Няма добри, няма лоши, само ние сме такива, каквито сме, съвсем недобри, не особено дори и хубави вече в средата на 40-те си. И няма какво да се прави друго, освен както "...Иисус, за да освети людете чрез Собствената Си кръв, пострада вън от градската порта, (така) нека (и ние да) излизаме към Него вън от стана, понасяйки позор за Него" (Евреи 13:12,13)