Поп

Българското свещенство не умее да генерира нито интелектуално издържана, нито духовно динамична проповед по Евангелието. Те нямат нито умствен ресурс за това, нито душевна наклонност. А и да имат, нямат време и смелост да спрат да се занимават с интриги помежду си и с владишко гъзоолизване, Сърцата им тежат от тщестлавие, плътта им се дави в сластолюбие, а умът е дрогиран от сребролюбие. Умеят само да заплашват и надребно да манипулират хората.

Превърнали са храмове и манастири в шарлатански поликлиники. Още с влизането си ще чуете няколко неща. Колко е стар храмът, направо древен, което най-често е чиста лъжа, колцина известни личности и политици са били тука и са получили чудодейни изцеления и облекчения, където цари силното преувеличение, след това къде, на кое място и при коя икона да отидете, за да получите Божествена помощ за точно определен проблем, което е вече кощунство, защото така Бог, Богородица и светците са "задължени" да влязат в пакета им с опашати лъжи на промоция.

Народът вярва, защото е духовно неук или защото му се иска поне за нещо да се захване, за да не хване да ги пребие с камъни. Изискват респект към расото си, който получават проформа, защото тези, които се доближат до тях и се запознаят отблизо с навиците и делата им, разбират че тия сами нямат уважение към себе си, камоли към расото си.

Застанат ли пред някой от силните на мира сего, те говорят това, което усетят че отсреща се очаква да бъде чуто. В това е най-голямата им, даже единствена дарба - като цигани в кръчма с жива музика да свирят комуто на ухо каквото и колкото си поръча.

Имат ли насреща си бизнесмен и работодател, веднага са съгласни с него, че българският работник пет пари не струва, че даже минималната заплата, която му се дава, е десет пъти над изработеното реално от него. За политика имат други думи - народът е прост, материалът е калпав, затова не го дооценяват него, за журналиста трети - хората са неуки, духовно недъгави, те са глупави овце, затова каквото и да им се поднесе, какъвто и буламач да им се сервира в медиите, заслужават го и даже те са виновни, че журналистът (един толкова стойностен и благороден човек) трябва да свири по гайдата и да задоволява селяшкия им вкус.

Безкомпромисни и твърди са само със слабия, само с бедстващия. От тях ще чуе той за свои грехове, за чиито съществуване даже не е подозирал изобщо, като за грехове.

Ритал е кучето си, не си е хранил навреме котката, опитвал се е да си сложи оная работа на жена си в устата (пък тя с тая уста децата му ще целува, сякаш самият поп за една офикия владишка пишка не би лапал), презадоволявал е материално детето си. И докато на богаташа и известния червен килим постилат, колчем еднаж годишно се весне за пет минути в храма, за сиромаха са всичките кръгове на ада, задето ежеседмично не стои по три пъти на всичките им набожни театри на тия гробници варосани - отвън всечестни, а вътре пълни с лайна и мърша.