Извинение към отец Василий и самоопровержение

"А она мне сказала: "Я верю вам – И отдамся по сходной цене" (Висоцки, из "Гродской романс)

по повод "Вреш, не возмеш" I-ва част

Най-тържествено се извинявам на отец Василий Шаган и се самоопровергавам в неоснователните си и клеветнически твърдения, че (ми прилича на) агент или поне сътрудник на КГБ по линия на договореното между ДС и КГБ сътрудничество между България и Русия на църковно и културно ниво след 1990 година. Повявата на отец Василий (молдованец от български етнически произход и рускоговорящ) по препоръка на Великотърновски митрополит Григорий във Варна в горе-долу същия период, е чисто съвпадение. 

Правя го в името на истината, но също и защото, ако не го сторя, на кукуво лято, според собственото му обещание, ще видя повече изповед и свето причастие.

Отец Василий Шаган най-тържествено заявява (и аз безусловно му вярвам), че онези секретни срещи-семинари в IV-то  РПУ, организирани "по патриотично-църковничарска линия" от българските служби за сигурност и по моя информация от бивш началник на въпросното РПУ с цел "идеологическо подковаване на младите и активни свещеници" за духовно-обгрижваща дейност сред православния народ пак по онова време, са пак чисто случайно съвпадащи с неговото появяване във Варна и по никакъв начин не касаят неговата личност и свещеническо служение.

Отец Василий също се дистанцира и от публикацията в Двери бг., според която "два православни храма във Варна" предлагат кухня за бедни безплатна, без да уточняват, разбира се, че това е само веднъж седмично при "полеви условия". Отец Василий заявява, че от Двери бг. не са разбрали, че всъщност двата храма са на една и съща енория, че се намират на сто метра един от друг и че инициативата е обща и еднократна седмично. Че храмовете не отпускат и стотинка за инициативата, ами се поддържа от миряни-доброволци.

* * *

На въпросната социална инициатива днес обаче не успях да се наям хубаво.

- Може ли допълнително, моми хубави?

- Да, - усмихват се две мили момичета, нови доброволки - но ще ви сипем в същата пластмасова чаша, - после решават да се пошегуват - но ще ви отстъпим нова лъжица.

- Никаква нова лъжица! - виква отговорният дърт женски цербер с тяло и физиономия на хипопотам, дето не си е бръснал мустаците, откакто е "предал сърцето си на Иисус Христос".

- А да ползвам ли и същата салфетка? - питам плахо, но шегата ми увисва във въздуха неоценена.

Една пластмасова чаша струвала... 50 стотинки. Тъй пък чух предния път да обясняват на клошарите. Сигурно ги купуват от антиквар, щото от китайския магазин биха ги купували по 20 стотинки порцеланови. 

Върнах се да ми досипят от картофената супа.

- А може ли още една питка хляб?

- Не! По една на човек се пада...

Върнах им супата с усмивка:

- Я по-добре я дайте на някой друг...

А на "трапезата" пак не се появи свещеник, освен колкото да "опее чорбата". Едничкото църковно присъствие на самите маси бях... аз. После ще ми забраняват причастие!? Че в тая абсурдна атмосфера в БПЦ, ако ти не бъдеш "църква сам в себе си", църковност ще видиш през крив макарон. Такова ми е сега "богословието", не се оплаквайте - на абсурдна кранта, абсурден прът, да перифразираме народната мъдрост.

* * *

Това ни е, мили мои, благотворството в БПЦ.

Но нали се разбрахме, отец Василий няма нищо общо с КГБ!

* * *

- Опровергай се и си извини... публично - вика ми днеска.

- Добре.

- Не е късно много неща да се... променят...

Замислих се. Три секунди. И реших отново същото:

- Вреш, не возмеш!

...Гулял по Уралу Чапаев герой.

* * *

А всъщност и без ирония... Отец Василий е от единиците ни добри и сърцати свещеници във Варна, с автентично усещане за багочестие и църковност. И това е най-тъжното.