Отворено писмо до попясващия отец Василий Шаган

Скъпи отче-духовниче, желая, като твой приятел и в Христос брат, да те предупредя, че тщестлавието и суетата, когато се превърнат в движещ поведението и решенията мотив, никому добро не са принесли истински, нито някого добре са украсили... Защото, прости, но аз не мога никак другояче да си обясня твоя категоричен отказ да ме допуснеш до сакраментално участие в светата литургия, освен с нараненото ти самолюбие и честолюбие.

Аз в този блог съм наричал през годините нисши и висши клирици как ли не (както и наяве очи в очи и в твое присъствие), обвинявал съм твои събратя от епархията ти (без да пестя краски и по адрес на попадиите им), както и от цялата БПЦ, включително собствения ни митрополит, "в осем от седем смъртни гряха". И при все това ти ме причастяваше на драго сърце.

И изведнъж някой "доброжелател" от подлеците и подлизурковците край тебе, с които се обграждаш, за да се извисяваш нравствено покрай тях, забелязал съм те от години да го правиш, както и обичаш антураж от глупци, за да блестиш интелектуално, ти "препратил моя публикация", според думите ти, която си прочел, па си се възмутил... Забелязал съм впрочем как никой не си признава, че следи блога, всеки "не го чете" и при все това всички сте прекрасно информирани какво пише вътре, което за мене е парадокс... Та в тая публикация си оприличен на "кагебейчик", а социалната инициатива на енорията ви, с която много се гордееш, е описана в истинската й гротескна форма и светлина.

Да почнем на обратно. Социалната ви инициатива по обхват и интензивност, както и по атмосфера и начин на провеждане е една гротеска. Ти често даваш за пример католишките монахини, но пропускаш да кажеш, че за разлика от тебе, тия твои "колежки" (защото те са представители на римокатолишкия клир, а не миряни, следователно са пример за теб, а не за миряните ви, на които обичаш да ги сочиш като пример на подражание) не просто участват лично и активно в самия обяд на хранещите се в безплатната им църковна кухня, но и лично им прислужват, съвсем по примера на първодяконите в Древната Църква, чието название значи именно "слуги, прислужници". Пропускаш да вземеш наум и че "братските трапези" на Древната Църква са място, където всички участват заедно - и имащи, и нямащи, където "хлябът се споделя" с другия, а не се подхвърля някому, затова и тези трапези са били също място за Богослужение, трапезата е преминавала в Богослужение и сама е била част от него.

А къде си ти по време на тая трапеза, попе? Къде си ти, наследнико на древните апостоли, дякони и презвитери?! Къде си, приятелю?!... След като "попееш на супата", отиваш да се затвориш в канцеларията си да дремеш интелигентно рошав и да се оглеждаш във възторг в собствената си ментална проекция, както неведнъж сам съм те виждал, отваряйки вратата, да се кокориш самичък в затъмненото помещение, като да "виждаш невидимото". 

А мястото ти е между тях с паницата в ръка. И чак тогава ще имаш право да разправяш самодоволно, че организираш и участваш в християнско милосърдие по дворища, стъгди и медии, където сме забелязали, че отколе любиш да слушаш името си и за великите си дела. Защото християнството е религия не на милостинята, а на милостивото сърце, не на подаянието, а на милосърдието, богослове.

* * *

А сега за първото... "Ние всички се чудим - казваш ми - какво да правим с тебе и как да ти помогнем". И ти реши да ми помогнеш, като ме спреш от причастие. Що лъжеш, човекоугоднико, притисна те просто тая пасмина селяндури, която в последно време е взела роля на "ментор в Църквата"... Момченцето с хулиганското поведение в расо от Максуда, шабленският селяк от мамулите, ченгета политически, дето до оня ден гониха вярващите и "грамотно" осмиваха вярата, а сега са "църковни възрожденци". До един подлеци, дето "по същество" пред мене в очите ми мълчат или шикалкавят, но откак ги помня "дебнещи да открият нещо в блога ми", за да го разпечатат и покажат, разобличавайки ме, "където трябва", което не е за първи път. Но навремето на площад "Св. св. Кирил и Методи" във Варна имаше Владика, а сега едно страхливо и завистливо отмъстително нещо седи там, дето би рекъл Ботев "Мъж ли е, жена ли е, хермафродит ли е се не знай" А то е всъщност "сърце в лой".

Ти не си никой, за да решаваш самочинно да ме спираш от причастие. Искам епитимия със съответната молитва. И при владиката ще ми посредничиш ти, а не да ме пращаш нагло сам да ходя. Тъй както той навремето ме повика за лична среща чрез свещеник, така и аз искам да чуя мнението му през свещеник. Явно така комуникира, щото на молбата ми да вземе отношение към навика на онова духовно недоразумение Фотакиев, което е тъй "преоблагодатено", че проклина чрез Светия Потир, още нямам отговор.

П. П. Колкото до хапливата ти забележка (дребнавата ти хапливост не съм я забелязал от вчера и тя е по всеки възможен повод, затова ти обръщам внимание да я забележиш и да се постараеш да я коригираш, понеже не краси, ами показва комплекси) дали знам руски, ще ти покажа един документ, който да погледнете с един наш общ приятел, твърдял за мене същото това лято в присъствие на други хора по служебен повод (че руски не знам, ами просто се "оправям"), вероятно съвсем същият, дето ти е препратил възмутителния за тебе текст. Мога да ти покажа "подписано и е подпечатано", че съм взел изпита по руски език и на двете нива с отлична оценка в православния Богословски Факултет в Белград, каквато имам и от Шуменския Университет преди това, а че съм се явил на изпит и в Белград, макар да съм имал вече "отличен" в Шумен и възможност изпита да ми бъде признат в Сърбия (както ми бе признат тоя по църковно-славянски), означава колко съм уверен, че зная руски, та не една, ами три каруци интернационални селяни да се съберат, за да ми повтарят, че не го знам, пак ще знам, че го знам. 

А за тeбе съм сигурен, че владееш прекрасен руски, но и пет заглавия на песни на Висоцки не можеш да изброиш, камоли да кажеш по памет и по половин четиристишие от Пушкин, Лермонтов или Есенин... В богословието си папагал (макар харизматичен), от езиците знаеш само руски и български (втория наскоро научен истински), а от философията (най-сродната на богословието наука) знаеш само един цитат от Фоербах, за който не знаеш даже и че е от Фоербах, но подобно на архим. Рафаил Карелин мислиш, че е от "древногръцките философи" - както тебе съм чувал да казваш, а него чел, щото и двамата сте го срещали на трета страница от една книга на прот. Александър Шмеман без посочка, че е на Фоербах, която трета страница и двамата не сте минали досега. 

И бъди мъж и християнин. Честно си кажи пред себе си, дали не от лицемерие и човекоугодничество не се представяш притеснен за мене, докато съслужението на един олтар с второбрачен свещеник с мутренско поведение, участие в греха на симонията и противоморална търговска дейност в Църквата изобщо не те притеснява.

Искам епитимия със съответната молитва по църковен чин. Нито ти, ни кой да е, сте някои, че да се разпореждате по мнение, прищявка и настроение с Потира. Ако ми откажеш, ще прочетем тука куп интересни неща за 15 години назад всички до един, едни изтрити със старата версия на блога, други не споменавани.

Честь имею!
/в текста, ще признаеш, няма нищо, което вчера не ти рекох и лично, високо и ясно в присъствието на множество народ/