Вървя си аз днеска покрай Районния Съд във Варна и решавам да седна на една пейка в градинката пред него, за да... взема въздух. Ракията е 4 лева половинката (домашната при бабите край пътя, които я продават, докато предлагат връзки лук, ябълки или цветя), знаете (а ако не знаете, да знаете), а аз и 4 лева нямам свободни, нито даже 2, но пък има въздух в тоя шибан град, колкото си щеш.
Сядам, обръщам се встрани и... Книга! Забравена или захвърлена. "Бежещим през годините" на издателство "Христо Г. Данов" - Пловдив - сборник с автентично (записани) родопски мъдрости, истории и хумор. На страница 26-та се намира историята "Главен Даскал", разказана от Г. Чечев и записана от Г. Петков. Зачитам се.
Брат му на главния герой станал селски даскал (в турско време) в с. Ветрен Пазарджишко, а той се чудел какъв занаят да хване. От брата си знаел около 12 букви от българската азбука (горе-долу до половината азбука, както сам се изразява), затова отишъл в едно Самоковско село, срещнал се с местните чорбаджии и им казал, че също е даскал. Пазарили се колко гроша годишно да получава в добавка с по парче сланина, "когато заколят прасето", от всяка къща, желаеща да изучи децата си.
Така в Самоковско "преподавал" до Коледа, когато се "свършили буквите, дето ги знаел" и преди да разберат, че не знае и буква повече, решил да избяга. В една безснежна нощ нарамил цяла торба със сланина и тръгнал да излиза из селото. По пътя лавнали селските кучета. А той, за да ги умири, на всяко хвърлял по парче сланина и тъй се измъкнал.
По пътя от с. Белово за с. Ветрен го пресрещнал брат му, когото своевременно известил, че бяга при него. Дал му брата да облече неговите (даскалски) дрехи, а като стигнали Ветрен, известил чорбаджиите там, че води "главен даскал" нагости. Станал страхотен "купон" - хората го посрещнали не само със сланина и печено месо, ами с "менчета ракия и котлета с вино". Свършил "празникът" и нашият тръгнал пак за Белово. По пътя върнал на брат си "даскалските дрехи" (шото ентусиазираният от високото посещение народ го изпратил чак до нивята) и нахлузил пак своите чешири (потури). Така се свършил с неговия "даскаллък".
* * *
Същата история като с варненските ни попове днес. И те знаят по 12 (някои даже и само по три) букви от цялата "Азбука на вярата", обаче са си основали повсеместно секти на "Дванадесетте букви", щото и чорбаджиите ни продължават да са неграмотни във всичко друго, освен в алъш-вериша, така че и с топ не мож' ги мръдна от превзетите "села" местните ни "просветители", дето и съвест нямат, за разлика от оня, затова и знаят всичко, което не знаят, бедни мой, Сократе...
Няма коментари:
Публикуване на коментар