Мани го ти Ми(у)е Китич, Ружо Румена, с неговото "Кило горе, кило доле", зная аз, че ако в Перник имахте "Арена Армеец", щяхте страшен концерт да му организирате, ама аз знам и двама много по-хубави от него. Бора Чорба (вокалист и създател на групата "Рибля чорба" и Желимир „Желко“ - Бебек от "Бjело дугме" ("Бяло копче")
Питали веднъж Бора що си е кръстил групата "Рибена чорба", а оня обяснявал - "Като ми хрумна, бях в един басейн пиян и напушен с трева, който беше пълен с жени. Почувствах се като в рибена чорба".
Сърбите наричат путката "риба" (както ние й викаме "слива"). Ние не знам що й викаме така, ама моментално разбрах що сърбите й викат "риба", докато го чух, разбрах що - оказа се, че носът ми никога не ме е лъгал - секретът (по научному даже) бил съвсем същият.
* * *
Влизам веднъж в кварталния магазин в Белградското предградие, дето квартирувах и от вратата виквам на продавачката зад щанда:
- Дай ми рибу! - в интерес на истината исках хек (ослич по тяхному) и скуша (по тяхному скумрия), за да си сготвя рибена чорба.
- Кою рибу? - пита оная, защото подценява сръбския ми.
- Твою рибу!
Всички много се смяха, а аз по-късно наистина й "изядох рибата". Ядох, та преядох, докато татко й не ме изгони с въздушната пушка (хубаво, че не ме уцели) и две насъскани немски овчарки (хубаво, че не ме догониха) на третото денонощие, като се прибра от село и разбра, че съм българин:
- Увек нама сте ви бугари набийели нож у леджа! - крещя, помня, докато прескачах по боксерки дувара.
А "ножът" не беше "набит" у "леджама" (в гръб), факт. Даже не беше и "у рибу", "него у устима", спомням си. Ама върви се обяснявай с ядосан сръбски селянин, пушката му и двете му злобни кучета.
* * *
А Желимир - "Желко" има една много хубава песен. "Селма" се казва. Изпращал я въпросната Селма от Сараево с влака за Белград и в припева я "предупреждава" - "Не осланяй се на прозор!" Така се провесвала да го гледа, че той се уплашил да не вземе да падне... За босненците сръбските вицове са като за нашите шопи - иронизират ги като тъпи.
Тъп, тъп Желко, ама симпатичен, не мислиш ли?! На мене ми е по-симпатичен от Бора Чорбата.
* * *
Не ми е добре, нали ти казах? Не, не разбирам жените. Ще ми ги "обясниш ли"??
* * *
"За добрим конйе прашина се диже - дай йош йедну цигарету пре спаванйа! Нека се деца на мене уче, йош йедну цигарету пре спаванйа!" (Бора Чорба")* * *
Тя беше от Северозапада, тъкмо на 18 станала, а аз на 25. Гостува ми преди много години във Варна. Аз пия бяло вино, щото няма червено. На плажа сме.
- Що пиеш? - пита ме, понеже беше протестантка и въздържателка.
- Харесва ми.
- И какво му е толкоз хубавото?! Все едно и също.
- О, - рекох й - има много различни начини да се пие!
- Нима?!
Вместо да й обяснявам, излях половината, останало в шишето, по раменете и гърдите й. Сетне се пресегнах с дясната ръка и вкарах показалеца и средния пръст в "пещерата на медените капки", дето се намира на два пръста разстояние от "двореца на шоколада" (където малко по-късно "въдворих" пък безименния и кутрето), докато с палец правих "магии" по една много особена... пъпчица малко по-нагоре под пубиса, обирайки с уста виното по гърдите й.
- Хм, - рече тя, като обра накрая с пръсти струйките вино, стекло се по слабините й и ги осмука - наистина не било лошо виното...
* * *
"Те ночи кад умрем, кад ме стижу потере - курве судбине и када уджем иззад Онога, као у Родбине" (Желимир - "Желко")Знам, че си поиска превод на Бане Кръстич от "Гарави сокак". Но не можах да намеря подходящ, намерих това в сърцето си.
Нали ти рекох вече, че не ми е добре?!
* * *
И двамата на по 27, аз пия, тя ме гледа влюбено. По едно време вкара ръка под колана ми. Очаквах нещо хубаво, а се оказах с пръста й в задника си. Тя се кикоти, а аз опулен - не смея не да кихна, а даже не мигам, за да не стане някоя "беля".
* * *
- Много ми е интересна темата с Антихриста, - вика ми С. - сигурно като дойде, ще почне да изнасилва нас християнките! - тя също беше православна, като предната - Но това няма да ни се брои за грях, щото ще е насила.
- Сигурен съм, че тебе лично ще те разцепи с големия си червен член! - казвам й, щото бях пиян.
- А защо червен? - полюбопиства.
- Щото Антихристът непременно ще е анархо-комунист.
- Ау! - викна, но в гласа й се четеше всичко друго, освен страх.
А мама в тоя миг стояла пред вратата на стаята ми, за да слуша, щото С. от самото начало не й вдъхнала доверие. Разви бушона, спирайки тока в стаята и рече, че къщата ни не е бардак, след което ни изгони.
"Само две жене че се пробуде - йедна йе моя мати, она че плакати, друга си ти, ти 'чеш ме клети" (Желко)* * *
Леля П. пък гонеше 40, докато аз пълнех 25. Беше римокатоличка от Дунава. Добре ни беше заедно, ама понякога ме плашеше. В определени моменти крещеше, виеше, блъскаше си главата във възглавницата и се въртеше като настъпена змия. Понявга съвсем реално се страхувах да не се извърти и да ми отхапе главата от раменете. От католици всичко можеш да очакваш. Затова я зарязах.
* * *
- Искам да стана мъничка, съвсем мъничка, като зпетайка, за да живея на... оная ти работа - рече ми Д., която пък смяташе, че е виждала нетварната светлина.
След такова "обяснение в любов" три денонощия мълчах и пих, без да кажа или да напиша нищичко, онемял като пред самата благодат, прости ми, Боже!
* * *
"Лако йе живети и умрети, тежко йе чекати возове, кои тумараю!" (Желко)
Няма коментари:
Публикуване на коментар