Сън с исон "по копанарски"

"Mi Nislije, meraklije, ne mozemo bez rakije / Bez rakije sljivovice i bez mlade Cigancice!" (из "Нишка баня", Сладжана Ристич)

Пием днес бира с една красива циганка и моя приятелка... Влахиня де, добре де, влахиня беше, не беше копанарка! Нека да е нейната!... И се разговаряме.

- Сънувах снощи смъртта си. Беше много смешно.

Наостря уши. Не знам дали знаете, ама те, циганите, много обичат да сънуват и да тълкуват сънища.

- Пътувахме в един автобус заедно с всичките ми познати и приятели, - продължих - когато на един мост автобусът кататрофира и се обърна в някаква река. "Спасявайте жените, особено бременните!" разкрещях се аз, но никого не можахме да спасим. До един измряхме. 

И след като измряхме, се озовахме на някаква поляна край реката...

- Хубав сън е това, - прекъсна ме циганката - той значи, че ще се събереш с някого, например с тази, която много обичаш...

-  Дано... Но на поляната, като се оказах, - продължих - реших да простра на земята един пешкир, за да легна да се припека край реката на шарено слънчице. Съблякох се. Последваха примера ми, събличайки се, всички останали от "умрелите". Гледахме се един-друг, гледах ме се, па като взехме, че му хвърлихме едно яко всеобщо ебане! Работата стана "кой когото хване".

Разсмя се циганката ми и продължих:

- ...А пред нашата поляна някакъв портал, железен, оказа се, че там разни живи наши приятели можели да ни идват на свиждане с предварителна заявка.

Тя стана тъжна и много сериозна:

- Налудничавите сънища не са на хубаво.

- О, това е просто един от всичките ми през годините, последният от снощи! Искаш ли да ти разкажа някой от другите?!

- Недей!