Ще познаете, че на летището в Меминген слизат българите, идващи в Югозападна Германия, по фасовете на земята пред главния вход.
Персоналът на самолета предвидливо предупреждава, че на територията на летището не се пуши.
Та слизаме от самолета, нареждаме се за багажа си, взимаме го и след като излезем от летището, се скупчваме. Около три минути се оглеждаме ту на всички посоки, ту едни други. И тогава някой първи вади и пали цигара. След десет секунди всички пушим, загърнати в облак от дим. Немците са свикнали, никой не прави забележка. Ще изметат след нас, каква им е работата!
Всеки от нас гледа другия сякаш се кани да го измами или обере. Солидарни и помежду си, и с нас са само българските цигани. И с телефона си ще ти услужи циганинът да се обадиш безплатно, ако се наложи, ще те почерпи даже и кафе.
В автобуса за Щутгарт три български болногледачки завързват разговор, наблюдавайки нивята край пътя и селата, край които минаваме. Нивята от край до край в царевица, тикви, овощни градини с капково напояване, баирите в лозя. Не като у нас - цяла Мизия само в жито, за да кълват на Иван Градуса проскубаните бройлери, та да ги продава в Дубай, а нас да храни с одрани норки или невестулки, както разбрахме наскоро.
Селата чисти, подредени, с огромни черкви и обществени сгради. Къщите каменни или тухлени с външна дървена ламперия, на по три ката, като в старите български села. Зад всяка къща градини, оранжерии, овошки, добитък по кооперативните ферми.
- Хубаво, ама еднообразно! - обажда се едната болногледачка.
- Да! - съгласява се другата.
А аз си викам: Разбира се, друго си е в българските села! Разнообразие и шарения за радост на окото и душата! Насред чаршията дими изсрано прясно огромното лайно на единствената в селото крава. В едното село се срутила черквата, в другото училището. Кметът и разсилния гледат през пукнатия прозорец на кметския кабинет как две полудиви магарета, завързани за съседни електрически стълбове, се хапят помежду си пред затворения от по- по- по-лани смесен магазин и залагат кое ще победи, докато пият домашна ракия...
- Само ние българите - подзема пак първата - сме така топли и сърдечни! Никога няма да оставим старите си родители да ги гледа някой друг!
- Да, да! - съгласяват се другите две.
Ама разбира се, викам си аз, пращим от човещина и почти Небесна Добрина, та чак ще се пръснем! Ако баба не е при нас с пенсията си, как нашите подрастващи келеши биха си купували всеки ден цигари?!
А ако баба (или мама) живее сама на село, щото дядо (или тате) отдавна се е споминал от гренясала сланина с некачествена домашна ракия, ще идем да я навестим около Коледа в полусрутената й къщурка. Ще й занесем лекарствата за месеца лично, дето инак цяла година сме й ги изпращали по Еконт или по роднини за по-евтино и ще приберем направеното от нея кисело зеле, домашната ракия и бурканите с месото от прясно закланата отгоена от нея свиня, след като седнем на масата пред мамината погача, кюфтета и сарми.
В началото ще я укоряваме, че тя на тези години не си почива, ами продължава да се блъска. А като се напием, ще почнем да я потупваме по гърбицата, та чак очилата й да задрънчат и сантиментално да й се възхищаваме с думите:
- Мама е корава, мама е Пичага!
* * *
От друга страна обаче... Немците са луди. А най-луди са немкините! Нещо повече, живеят без никаква самокритичност, камоли съзнание за собствената си лудост.
Около петдесетгодишни жени наемат (по-точно наема за тях Държавата им, оказвайки им и материална помощ отделно) болногледачи за престарелите си родители, за да им помагат да си ги гледат вкъщи. То хубаво, даже много хубаво, ама...
От малки тия работят и учат, усвояват социални правила, верни явно на призива на Хитлер при влизането му в бункера през 1945-та: Германски мъже, воювайте, германски жени, работете!
И когато родителите им престареят, те най--сетне си намират уж хуманна причина да си играят с тях, вместо с кукли, да наваксат детството си!
Сутрин, обед и вечер минимум по половин час целувки и прегръдки:
- О, мами, о майне клайне маузе!
И това е жена с няколко деца и функциониращ мъж при това, а не стара мома "на шнапс с лексотани"!
А клайне маузе, сиреч 94-годишното малко мишленце, като се изпърди, заради предписаната от доктора разнообразна диета като казак, трепе и мухите в къщата, и котките на двора, и вълците, колчем ги има, в близката гора.
Мама е с тежка деменция, не се знае знае ли, че съществува изобщо, още по-малко името си, но според щерката имала любима купичка и любима лъжичка. Мажем я с крем срещу бръчки и пред разходка из селската чаршия я гиздим с шалчета и дантелени, сякаш ще я омъжваме.
По някое време бабичката, в редките моменти като дойде на себе си, я погледне щерка си и с пълна сериозност й заяви в очите:
- Ти си психично-болна!
Разбира се, бабата е от старите германки, дето идваха в България преди 1989 г. лете на курорт, за да пиянстват, да танцуват и да се ебат по хотели, плажове и храсти, а не да се лигавят или да събират разделно боклуци. А самата тя е същинско златно слънце, весела, усмихната, направя ли на щерка й зад гърба "дълъг нос", с глас се смее.
Пея й на бабата руски песни, на "Катюша" се радва с глас и даже барабани и потропва. Тя тогава е била на около 20 и сигурно се е радвала на влизащите в Берлин казаци през 1945-та - весели и подпийнали, а не налудничаво трезвени и сериозни като хитлеристите. Щерка й обаче изпада в ужас от руснаците, живеещи днес тук. Като ги видела в супермаркета с маски срещу Ковид под носа, по това и се познавали, бягала като от чума. Обясних й, че този руски стил е конформистки всъщност, че българите ги носим под брадичката. Задави се с кафето, почти се умопомрачи от стрес...
В езика им тука, особено в диалекта, има много славянски думи. Например не, когато не е ньой или ной, си е не, а да си е да. Мале (от мамо ле, майнольо) е Мами ле, а отпуснат ли се, става си директно Мамо ле.
А бе дали не са прави някои алтернативни историци, че тия са крайно, чак безкрайно, успешно латинизирани славяни? Толкова успешно, та чак са вампирясали приживе!
Няма коментари:
Публикуване на коментар