Вчера имах удоволствието да се разходя до Асеновград и Бачковския манастир. Там отново видях, макар отдалеко, Сиси Боата (дядо Сионий, епископ Велички) и се запознах наживо с някои мои нови приятели.
В изградената наскоро дървена барака тип "бира-скара" и наречена "Чардака", намираща се непосредствено преди калдаръмения път за манастира, срещу р-т "Водопада", от другата страна на паркинга, изпих една бира "Загорка", както се вижда на едната от приложените тука горе касови бележки. А до сладоледаджийницата изпратих две дечица, които да си купят нещо, дето им харесва, а на мене да донесат касовата бележка от покупката - другият касов бон сиреч, приложен тук.
С тези две касови бележки днес, след като много хубаво си отпочинах и отспах в Асеновград, слязох до Пловдив и в сградата на Търговския регистър, намиращ се срещу Съдебната Палата, срещу общо 14:00 лева такса, плюс 3:50 за банковия превод, се сдобих са подробна информация за фирмите (предмета на дейност и лицата, стоящи зад тях) съвсем официално "с подпис и печат", даже "син печат". Този отчет на харчовете си давам не за друго, а за да прочетат това новите ми "герои" и да разберат, че за колкото и силни или недосегаеми да се мислят, все-таки човек, познаващ закона и механизмите и подир някои консултации със сведущи приятели, може спокойно да ги "направи на пет стотинки" буквално за... 17:50 лв.
Собственик на бараката, занимаваща се с продажба на сладолед и намираща се почти непосредствено до манастирската врата (от дясната страна до празния шадраван) е някоя си г-жа Емилия Янкова Горова. Тя е управител и заедно с това едноличен собственик. Нейното ЕГН тук е заличено в сканирания вариант на документа, но на хартиения носител го има цялото и скоро предстои да разберем в каква точно връзка се намира с г-н Тошко Катранджиев, личен шофьор на Бачковския игумен еп. Сионий Велички, защото именно Тошко, според запознати, реално стои "зад тази барака".
С фирмата "Чардака - Бачково", стопанисваща споменатото заведение за бързо хранене и скара "Чардака", нещата също стоят доста интересно. Съдружници в нея са г-жа Жана Иванова Апостолова и г-н Георги Иванов Рачев, като Рачев същевременно е и управител. Коя е г-жа Апостолова и каква й е връзката с игумена е ясно - тя е леля (съпруга на брата на баща му) на секретаря на манастира и депутат от ПП ИТН Васил Апостолов.
Но кой е споменатият Рачев засега е енигма. Докато пих бирата си вчера в заведението им, си спомням, че пристигна един, когото наричаха Георги. Нещо повече, още със задаването на черният му "Мерцедес" спортен модел с номер "А 0008", ако не се лъжа и без да запомня последните две букви, всички видимо се стресираха от персонала. А когато Георги слезе от автомобила си и влезе в заведението, направи властна забележка на сервитьора и му забрани да го посреща, обръщайки се към него "по малко име". Но ние и неговото ЕГН имаме, да.
Въпросът, които задавам и тук писмено, както вчера по телефона го зададох на Васил Апостолов вербално, на номер 0895130330 е: "Дали лидерът на партията му г-н Слави Трифонов знае с какви дребни шмекерии се занимава неговият депутат Васил и лидер на организацията му в Асеновград?"
Заведението, което незаконно движат лелята на Васко и въпросният г-н Рачев, изникнало наскоро, се намира всъщност върху общинска земя, за функционирането му те не плащат никакъв наем.
Заедно с това имат претенции да обсебят от дългогодишния му наемател - собственика на р-т "Водопада" и мястото за паркиране на автомобили на гости на ресторанта. Мястото с около 20-ина паркоместа всъщност е част от стар Републикански път и представлява т. нар. "сервитат" - място за отбивка на автомобили. Собственикът на "Водопада" от десетилетия го наема от АПИ и стопанисва.
Сионий, Васко и леля му обаче наскоро успяват да се сдобият с нотариален акт за него. Нотариалният акт, според документите, които ще публикувам утре, е съставен по всички "правила за обсебване на чуждо имущество", използвани от т. нар. "имотна мафия" в България. Нотариус Стефка Кожухарова го съставя въз основа твърденията на "трима свидетели". Това е направено хитро от гледна точка на Кожухарова. Този акт съдебните органи просто могат да обявят за несъстоятелен (както и са сторили вече), но без други последици за конкретната нотариуска.
Но имотът всъщност не е просто чужд, той е държавен! Време е, мисля, да адресираме и запитаме г-жа Комитова, министърка на регионалното развитие и благоустройството от служебния министъерски съвет, какво мисли за това и знае ли въобще за него. Това и ще направим скоро в нарочно и лично писмо, както и ще попитаме ръководството на ПП ИТН какво мислят за действията (и съдействията) на депутата си Васил Апостолов.
* * *
На тази снимка се вижда заведението на леля Жана, вдигнато скоро и набързо срещу р-т "Водопада" от другата страма на паркинга:
А тук ще се запознаем в снимки, направени също лично от мене, с цялата лакомия и дребнавост на Сиониевата шайка.
Собствеността на манастира започва, по документи, от началото на калдаръмения път към манастира. В момента Сионий е вдигнал наема на павилионите и дюкяните по този път буквално петократно... Какво да го правиш - събира пари, както другаде казахме, за да става митрополит. Впрочем казват ми в тая връзка, че едва ли не през ден прескача до Сливенска митрополия, за да провери лично дали дядо Йоаникий там е още жив. Бърза да не го превари някой.
По средата на пътя виждаме пък тази дървена барака тип "контролно-пропусквателен пункт". Надписите говорят сами по себе си.
Вдясно, до празния шадраван, е сладоледажийницита на споменатия също Тошко Катранджиев. Зад клозета на Васко се намира и още еин, новонаправен манастирски паркинг, също платен.
Та питам кой всъщност е мутрата с нахална шайка, с държавен и юридически чадър над беззаконията си? Сионий "епископът" (Сиси Боата) или Георги Паунов, собственикът на "Водопада", наричан Жоро Манекена?!
Следва
П. П Днес цял ден получавам обаждания от скрити или непознати номера. Звънят ми, вдигам, отсреща се мълчи и диша тежко, сетне се затваря.
На тия плашипутарници, извинете ме дами за "френския", ще съобщя, че в момента времето в Пловдив е прохладно и "инспектирам" кръчмите из кв. "Кършака", допреди малко се разнасях пък из "Кючук Париж" със същите цели. Могат да ме проследят по пръднята ми. Мирише на десет кебапчета от будката за Горнооряховска скара в Асеновград - между х-л "Елеганс" и ЖП-гарата и на бяло вино "Керацуда"...
Но да имат предвид, че в сравнение с 2014-а година тука такситата са ужасно поскъпнали. Одраха ме жив!
Няма коментари:
Публикуване на коментар