Нощта на ужасите и лайното на Унгареца

Баба тази сутрин (вече тоест вчера) се прибра, по-точно я докараха от болницата. Ухилена, както винаги, до ушите, когато дъщеря й не се намира пред очите й. Така да се каже грейнала като слънчице, цъфнала като маруля.

Полякът, дето щеше да ме сменя, го докараха точно в 10:00 ч. сутринта с микробус. Подредихме се отвънка всичките да го посрещнем едва ли не с хляб и сол. Микробусът спря пред къщата, а той вътре сам, заедно с шофьора, на предната седалка. Още преди да спрат се оглеждаше през прозореца напрегнато и подозрително. Първо зърна щерката и веднага се изблещи от изненада, но щом се взря в баба, тутакси побесня. Без да слезе от буса, отвори джама и се разкрещя на някаква смесица между немски, полски, руски и английски: 

- По дяволите! Пак ли тука!? Тия ги помня, бях тук преди няколко години, седмица не изтърпях! Дъртата вещица ме мрази! Замеряше ме с пълни чаши чай, вода и сок, а тоя таласъм щерката искаше да ме ебе! 

 - Я, я!! Хо, хо, хо! - радваше се баба по особено зловещ и необичаен за нея начин. 

А споменатата като еблив таласъм щерка оставаше мълчалива и неподвижна, като вкаменена. Полякът вдигна мобилния си телефон на ухото и около пет минути разговаря с някого, крещейки. След него иззвъня телефонът на шофьора, който слуша някого около пет минути, мълчейки. След това потеглиха веднага наобратно, като в тоя момент звънна телефонът и на щерката.

Накрая всички се прибрахме обратно в къщата доста тъжни и объркани, всички освен баба, която весело си тананикаше и дяволито се подсмихваше.

* * *

Ако не беше преживяното снощи, никога не бих повярвал, че на бабината щерка й се ебе. Мислех си, че тая би се ебала само с дявола и обратното - че би я чукал само мъртво пиян сакат дявол нея.

Но...

Поканиха ме с мъжа й снощи на вечеря на горния етаж при тях. Започвал тука тия дни селският традиционен фестивал, а те по семейному го отбелязвали с вечеря и маскарад.

Качих се горе.  Пихме вино, бира, шнапс с различни ястия. Хапнахме, пийнахме, послушахме музика.

- Почакай ни тука да идем замалко в съседната стая, ще се върнем до двадесет минути, - рече тя - имаме изненада за теб.

Когато се върнаха, тя беше с кожени ботуши, кожен панталон, кожен елек, облечен и закопчан на голо и кожена шапка с... червена петолъчка на челото. А мъжът й - по високи черни чорапи... памперс и бебешка шапка с дантелки. За мене бяха приготвили американски цилиндър тип "Чичо Сам".

Помислих точно две секунди върху ситуацията и тутакси реших да ми "прилошее". Обясних на пресекулки, че ми е паднало кръвното налягане.

Тези добри хора почти буквално ме отнесоха, подпирайки ме, до кревата в стаята ми и ми оставиха до леглото отворени две бутилки германско вино розе, за да си "нормализирам" кръвното налягане. Ето тези, които аз набързо изсмуках, след като затвориха вратата. 

Вкусът беше интересен, леко стипчив, но виното твърде сладко за розе. Госпожата даже лично ми донесе стоящия инак само на двора пепелник, за да пуша в кревата.

* * *

Полякът си тръгна още преди да е пристигнал едва ли не. Но следобеда докараха един нищо неподозиращ унгарец. Висок, върлинест, с мустаци като у барон Мюнхаузен.

Когато пристигна, щерката беше на работа. Бяхме в къщата само аз и баба. С влизането си в стаята, отвори хладилника. Огледа го и попита възмутен:

- Абе вие какво въобще ядете тука?!

Бедничкият не знаеше къде е попаднал! Тук на петия ден щерката ме попита полуядосано къде са й петте яйца, дето ги била оставила, с които готвих и на баба, всичките ли съм ги бил изял и не ми ли било станало лошо!

Предложих му изпечените от мене за обед фрикадели. Първо ги огледа с подозрение, след което ги излапа всичките останали от мен и баба. Извади от торбата си питка с бял хляб, сряза я на две и мушна помежду половините всичкия кашкавал от хладилника, който щерката купува за мене и за баба за цяла седмица. Всичко на всичко шест резена!

Изплюска го с огромен кеф, а аз вътрешно се разсмях, като си представих физиономията на дъщерята, когато види, че кашкавалът липсва още насред вторника.

Тя се прибра. Запознаха се.

- Тая, - рече той, когато тя излезе - ще я еба!

Засука мустака. И веднага след това попита къде е тоалетната, защото му се било присрало зверски, както се изрази. Показах му я и той много хубаво се изсра, както сам сподели след срането.

Влязох след него скришом и повдигнах тоалетната чиния, за да видя какво е станало. Цялата беше в лайна, неизмити. Тогава чух, че идва моят микробус за Щутгарт. Бързо се изнесох, предвкусвайки шока на щерката, когато види унгарския "мармалад". Има ли друг мъж в къщата, тя през половин час проверява тоалетната чиния да не би седалката да е оставена вдигната "по мъжки" или да има пикня по нея.

На влизане в буса чух крясъка й към унгареца откъм къщата:

- Вас ис дас, швайне комунистише?! / Какво е това, свиньо комунистическа?!

Откакто й споделих, че по политически убеждения съм анархо-комунист, тя започна впрочем всичките от Източна Европа да ни таксува за комунисти. Микробусът потегли за Щутгарт, а аз облекчено въздъхнах и се прекръстих благодарствено!