Таратор (Как замалко да удавим бабата)

"На раздяла ви целувам!" (рок-група БТР, "Спасение")

В два случая бабата германка повтаря неколкократно, мърморейки си, популярната немска ругатня "Шайсе! Шайсе!!" - буквално "Лайна! Лайна!!" 

Веднъж, когато с грозната й дъщеря я подготвяме в понеделнишките сутрини за еднодневния й ежеседмичен престой в центъра за социализация на лежащо болни старци в селото.

- Майне клайне, маузе, - умилно й говори женският крокодил щерката - хайде да те срешем и напарфюмираме, Съкровище мило, за да идеш да се позабавляваш с връстниците си!

А баба, която инак има страхотно мила усмивка, като у дете направо, се навъсва и почва да повтаря:

- Шайсе!

Хубавица е баба, още носи следите на отминала красота, както би казал Карл Май, пък той е разбирал от тези работи, като имаме предвид някои неща от биографията му - оргиите заедно с последната му съпруга с приятелски семейства имам на ума си. А баба е хубава при това не северняшки студено и грубо, ами някак с топла и нежна красота.

Втори път баба пустосва и ругае като донски казашки каруцар, когато с щерка й й даваме вечерята, хранейки я с лъжичка.

Вечерята съдържа: варени в мляко овесени ядки, колбас, гръцко прясно сирене, маргарин, щото женският крокодил се оказа и свидлив, та затова не е чисто масло, домат и... плодово пюре. И цялата тая помия пасирана заедно по рецепта от немския доктор. Без да го познавам, съм го кръстил "Доктор Смърт".

Нагледах се как баба страда и се мъчи и тъй като обедите й ги готвя по свое усмотрение и с каквито искам продукти, на следния ден й направих таратор. Чесън донесе от семейната градина в двора щерката. Четири скилидки, дребен, но толкова лют, колкото съм сигурен, че няма ни в Южна Африка, ни на Огнена Земя. Всичките ги накълцах в голямата чаша с таратор.

Баба дръпна една яка глътка. Първо се ококори, после се закашля и накрая грейна от задоволство.

- Всичкия чесън ли сложи, Светославе?! - шокира се щерката.

- Я! Я! Хо, хо, хо, вундаба! Тараторише, булгарише тараторише! - отговори вместо мене майка й, търсейки сама чашата по масата със здравата си ръка.

- Не е български таратор, мамо ле, - опита се да й обясни онази, защото била яла такова нещо в някакъв гръцки ресторант в Берлин - това е гръцко цицаки!

- Нет! - сряза я баба /Казах ли ви предния път, че не понякога на немски, в диалектите, освен ньой, ной или просто не е и нет?/ - Тараторише!

* * *

В последния топъл септемврийски ден заведохме с щерка й баба на разходка до малкото езеро между селото и гората.

Щерката поиска тя да държи инвалидната й количка максимално близо до водата на наклонения бряг, за да можела да й показва разни неща и да й говори.

Изведнъж по малките вълнички иззад храсталака се появи водна патица.

- Зеен, майне клайне маузе, енте! / Гледай, мое малко мишленце, патка! - викна ненормалницата и плесна с ръце, пускайки дръжките на количката, на чиито гуми не се беше сетила даже да сложи ръчните спирачки.

За секунди количката и баба се озоваха във водата, която тука се оказа малко по-дълбоко от кръста. Баба се приводни буквално по нос с отчаян писък.

- Ах, тъпа путко заспала! - изкрещях аз с все сила, докато за половин секунда обърнах джобовете си от телефони и цигари върху тревата и скочих с дрехите и обувките подир баба.

Вдигнах я над водата за яката на якето й. Баба се изхлузи от него обратно. Светкавично я извадих от езерото на ръце и я изнесох на брега, след нея и количката й.

Сложих я в количката, докато щерката се обаждаше по телефона на бърза помощ... Сетне клекна срещу нея и взе да я гали, повтаряйки колко много съжалява и че ужасно я обича, че тя е нейното съкровище. Баба я погледа около десет секунди втренчено с присвити очи и я наплю с водата, с която се беше нагълтала.

* * *

Баба е добре, казват. Тия дни е в болницата под лекарско наблюдение...

Същата вечер седнахме заедно с дъщерята на масата. Тя си свари чай, а на мене собственоръчно отвори първата от двете бири, които ми купи от селския магазин.

- Ти си много добър човек, смел, силен, решителен и отговорен мъж! - започна издалеко тя - Съжалявам, задето първоначално те подценявах и малко ти се поскарвах! Не можех да разбера защо мама толкова те харесва. Какво впрочем означава на немски "путко заспала", това дето ми го изкрещя при езерото, преди да се хвърлиш след мама?

- Това е боен вик на гръцките цигани каракачани в България. Те освен с овчарство, се занимават и с планинско спасителство на доброволчески принцип, викът означава "Да умрем за невинните!" Аз съм половин каракачанин по лелина линия, на майкината ми сестра по мъж.

Повярва ми.

А свако Кольо, Бог да го прости, верно беше каракачанин. Казах й така, защото много мяза на него. Фигурата мъжка, очите рачешки, а носът като у кален в десетки битки и стотици пъти удрян с боздугани по главата в Картагенските войни римски центурион. Чак да се чудиш дали свако не я е правил, вместо татко й, Бог да го прости и него, който на портрета тука е хубавец, когато майка й е идвала на младини да летува в България.

- С моя помощ - рече - и под моето ръководство ще станеш съвършен болногледач. Ще проговориш литературен немски заедно с падежите. Ще ти епилираме корема, гърдите, раменете и гърба, за да не плашиш мама, когато я миеш в банята гол до кръста. Ще те заведем на лекар да разберем защо така обилно се потиш, да не би да имаш скрит диабет. Ще се ваксинираш срещу Ковид най-сетне. Ще се отучиш от това директно и често нетактично, нерядко почти цинично славянско говорене в очите. Ще започнеш да пикаеш седнал, както приучих и съпруга ми преди години още, за да не пръскаш случайно урина по тоалетната чиния и по пода.

Да пикая седнал и да се епилирам ли?! Че ако ни спипат талибаните-пришълци, да ебат и нея, и мене, че и мъжа й заедно с нас ли!!??

В тоя момент й звънна телефонът. От фирмата й съобщиха, че по мое желание още от ранния следобед ме разменят с някакъв поляк и ме местят по-вдругиден /понастоящем тоест утре/ сутринта при друго семейство в малък град до френската граница.

- О, не! - викна тя - Само не и поляк! Искам пак българин или поне унгарец!

Поляците и полякините болногледачи тука рядко изтрезнявали, мърляви били и пълни с претенции обясни ми сетне тя. За малко пари като българите въобще не се хващали.  Към немците били арогантни и надменни, а срещнат ли руснак, случвало се и да налетят на бой без предупреждение.

Загледа ме с болка и с разочарование. Сетне с омраза. Мисля, че ме прокле накрая наум, но от цяла душа, защото внезапно ме заболя силно, но кратко хуят.

* * *

Ех, ще ми липсва баба, мамка му! А колкото и странно да звучи, липсва ми вече даже и Бойко Борисов - Тиквата с искрящата му весела и безпардонна селяндурщина.

А Хаджигенов, Бабикян и Минеков, тия рафинирани и агресивни градски простаци, както и Мая Общата Манолова, колкото и да е странно, не ми липсват. Още по-малко скрития педал Христо Иванов от ДБ.

За Слави и шантавия рошльо хаджи-Тошко Йорданов обаче, дето каза на оная претенциозна и нафукана селска кофа Татяна Дончева да си седи мирно на дебелия гъз, леко се колебая.

А немският крокодил щерката поне знаеше английски! Ако сега попадна на някой 120-годишен ветеран от времето на Вермахта, жална ми майка с моите 15 изречения и 30 думи на лош немски!