Спирам и виното. Окончателно. Не тръгна ли и днес за Кiев, ще ми изтече валидността на теста и пак ще ходя да им давам на тия мръсници медицински фашисти 30 лева, докато се карам с хората на опашката, че им се свидят пет. Едвам си събрах сърцето да се прибера. Един час да беше закъсняла да се покаже над Пирот Стара Планина и щях да издъхна сигурно.
А сега не мога гащите да си събера, че съм зает да лоча с шепите.
А ако изпукам парите, ще има пак писма и хвалби за дядо Антоний от типа на "Скъпи Владико, толкова си хубав и добър... Тъй съм се бил объркал, дето съм те псувал всеки ден по осем пъти близо пет години. Случи се нещастие. Стана пожар и парите ти изгоряха. Помагай, Христа ради, пак!"
А толкова я обичам Мъничката Галицийка, че за да я взема, може и да дам на Живко да се поцелуваме!... Майтап си правя за последното.
А сърбинът на рецепцията в Щутгарт съществуваше. И наистина след десет години там, си беше събрал багажа и след като ги нарече будали, на другия ден отлетя за Сърбия.
Обаче тия поляци колко само са страхливи! Седят им мирно на германците и ги гледат в очите като кучета, като да виждат починалата си майка, която се е върнала от оня свят да ги накърми! Срамота за Шляхтата, която е била турците под Виена!
Няма коментари:
Публикуване на коментар