Кучета

- Слез бе! Слез от джипа си да ти "дам пет-шест пъти" по мутрата, майка ти мръсна руска да еба! Слез и майка си да доведеш, за да я еба пред очите ти в гъза!

Стъпил бях с едната нога на територията на ЕС, на земята на Благословената Румъния, както я нарича Захари Стоянов, а с другия крак бях още в Украинското Карпатие. Падна ли в Румъния, ще съм пълношправен европейски гражданин, падна ли в Украйна обаче, майната му, кучета ме яли. Чаках го сиреч да слезе да ми плесне шамар, за да се реши на коя страна точно ще падна.

Не слезе. Ококори се първо, а след секунди натисна газта и "отлетя на Юг" през границата "Черневци-Сучава". Вероятно към България, за да маже в СПА-центровете ни задника си зиме с ароматни отвари, след като го е изпекал през лятото по плажовете ни, които нашите мутри продадоха на тази московска новобогаташка сган, която само търси къде да прилегне, докато руският народ яде на закуска елда, на обед гречка и за вечеря булгур. Със сланина.

А първом помолих както се моли брат. Пари даже исках да дам. Да ни преведе просто от бариерата пред Черневци, че бяха огромни чантите и ставаше бавно, а студ, където някак успяхме да стигнем с влакове, автобуси и таксита, ако не до Сучава, просто оттатък румънската бариера... Всичко "спрели" - автобуси, самолети, влакове, заради "ковида" си. Та реших да минем както можем и до където можем с каквото и да било, а накрая, потрябва ли и пеш... 

А тоя "брат"? Братя били те?! Ама само за софра!!

- Студено й е - соча с глава към Малката и чантите с багажа на около двадесетина метра.

Клати глава.

- Украинка е!

Подсмихва се иронично и ми вика:

- Имам "Калашников" под седалката!

Ох!

- Слез!!

Ох!!!

- Слез веднага, боклук русняшки!!!

Не слезе.

* * *

Границата

- Мужчина, въй где?!

Държи се за пистолета на кръста украинската граничарка.

- За България, пешком - отвръщам спокойно.

- А девойката с вас?

- Като стигнем, ще се оженим.

Погледна към нея.

- Да - кимна тя.

Разгледа набързо документите. Още по-набързо багажа, та чак ме доядя, задето не скрих под моминския чеиз два-три картона евтини украински цигари.

"Ех, жена си, затуй плачеш...." (Христо Ботйов)

Минахме. В 5:00 ч. сутринта.

На румънския пост подобен разговор на английски.

- Вървете към Сучава, - рече ми на изпроводяк Румънският Офицер - там има такси.

- След колко метра?

- Хънгред.

Ама аз нали все бъркам "хънгред" ту със сто, ту с хиляда, щото "знам" английски от филмите с Брус Уилис и песните на Елвис Пресли, питам на чист български:

- Сто метра ли?

- Да, сто метра - отвръща ми той пак на български.

Вървим сто метра с чантите и с куфара. Вървим двеста. Ни таксита, ни автобуси. А кучета. Няколко. Почти глутница, Налитат ми, докато съм с чантата на гръб... В такива случаи стратегията е "убий главатаря". Шут през муцуната на най-близкото. Глутницата е объркана. Но очевидно само за малко... 

Дали наистина това беше главатарят?

Ръмжат на кръв.

И изведнъж - автомобил. Точно до мен спира. В 5:30 ч. сутринта сред самата черна пустош!.

- Здравейте, - подема излезлият шофьор на развален руски - такси ли трябва?! До Сучава не мога да ви закарам за по-малко от 30 евро двамата, почти сто километра са все пак.

По-пътя си мърмори под носа: "Как за по-малко, не може за по-малко! Горивото е скъпо!".

Кой ли му е наредил да дойде пред Изгрев, а? И да ни вози за малко пари?! 

Е как кой бе?! 

Прабългарският дежурен офицер на Границата, разбира се. Някой от двамата. Или украинката, или от румънската страна.

Сигурно е с чин Капитан! Съвсем сигурно!

Следва