- Приличаш ми на хулиган - сподели ми Господин Дядо, докато му масажирам глезените и прасците с готварско слънчогледово масло, понеже му е трудно навеждането, с остеопороза е, а с олио именно, защото не вярва на модерни кремове и балсами - и мисля, че не ме подвежда старият полицейски инстинкт, но заедно с това и ми изглеждаш добър човек, странна комбинация си... На компанията сирийци-бежанци, дето държат дюнерджийницата на центъра, можеш да се довериш...
Да бе! Пет евро един дюнер, ще им се доверя аз, ама друг път!... Пет евро е този дюнер, дето бихме го нарекли "голям" у нас, обаче съдържа почти само месо, освен сосовете, два резена лук, два от домат или от краставица, ако желаеш. У нас т. нар. "много голям дюнер" или "кралски" е 6.50 лева, обаче съдържанието е - 10 стърготини месо и всичко останало "по пет супени лъжици" - ориз, картофена салата, зелена салата, краставици, домати, лук, че често и варен кукуруз на зърна, щото бил ужким страшно полезен, плюс пържени картофи, за да си правят компания с варените картофи вероятно, разбира се и грах! Само леща и булгур няма вътре, ама то е, защото още не са се сетили, пази Боже! Що се нарича дюнер-кебап, а не тюрлю-гювеч или по-добре "манджа с грозде" и "лайнян петмез" това нашето, аз не зная, но и не съм много сигурен дали въобще искам да разбера!
Събрали се момчетата и отворили бизнес във Везел. Как не са ги спипали наште маймун-патриотари на българо-турската граница - Перата, Динко, Владо Русев и прочие нехранимайковци, че да им приберат парите, твърдейки, че са им дадени от Ал Кайда за тероризъм?! А Сирия доскоро беше почти социалистическа страна и хората побегнаха от там със спестяванията си, немалки, каквито бяха и нашите в началото на 90-те, преди да ни ги приберат финансовите "пирамиди" или да ги обезцени инфлацията, ако си спомняте.
- На онзи брадатия млад германски педераст от магазинчето на ъгъла обаче не се доверявай! - продължи с напътствията си дядо - Не пий бира на пейката пред магазина му. Пие с тебе, смее се на шегите ти, обаче после те одумва и те разнася, за нас двамата казвал пред хората, че се търкулнало гърнето, та си намерило похлупака. А градът ни не е много голям... Каква е тази мода новата бе?! Или се носят в тесни курвенски американски панталони целите епилирани като джендъри, или космясали като маймуни!
Модерно е тука впрочем мъжете между 20 и 30 годишните да носят гъсти и дълги, добре оформени бради. Не знам защо, вероятно са се маскирали като араби, за да не ги бият пришълците от Близкия Изток. Обаче масово мязат, без да го осъзнават, на евреи, така че, решат ли да се ядосат на етно-религиозен принцип арабите, първо тях ще пребият със сигурност, защото в повечето от половината случаи брадите им са... гарваново-черни, а те с млечно-бели лица, не знам защо, може и да ги боядисват брадите си!
Купих си първия ден две бири за вкъщи, като тихо и скромно вечерта си ги засмуках в стаята, подобно уморен гайдар ручилото си. На следващия ден Господин Дядо не се стърпя, чул ги щото как весело подрънкват в чантата при влизането ми в антрето.. Хвана ме под ръка и ме заведе право в избата си, а там поне десет касетки с бира и пет със сайдери. И се започна! През час взехме да се разминаваме по стълбището, всеки гушнал по една-две бири и със сайдер в задния джоб. Дъщеря му намина за за малко. Погледа ни, погледа, па рече през смях:
- Не съм сигурна тука кой кого от вас двамата трябва да наглежда и да пази да не би да припадне!
Сам си взима бирата, даже понякога и пътьом оставя по някоя в стаята ми, защото нямало нужда двамата да се морим да се разкарваме по тия вити стълби. Но точно в 15:45 ч. трябва да му сервирам в стаята кафето с точно определено количество захар, капки мляко и температура.
- Мога и сам да си го направя, приятелю, обаче държа да си ти, за да се знае чия все пак е там долу бирата в мазето!
* * *
Ходя направо с таблета в стаята му. Разговаряме през google translate. Пули се, не му се вярва.
- Какво е това бе?! Веднага ти превежда съвсем само! Ох, как е напреднала техниката! Шайсе!
Реших да му покажа, че даже мога да не го чета сам преведеното, че автоматичен глас може да го произнесе вместо мене. Съвсем се изблещи старецът.
* * *
Похлопа вчера около 20.00 ч. на вратата ми някак необичайно, почти празнично.
- Да?
Влезе. С парадната си офицерска полицейска униформа. Обувки, шапка, всичко!
- Слизай с мене към избата да ти покажа нещо искам с пълна тържественост, облякох се даже специално за случая!
Оказа се, че избата му е на два етажа, но долният етаж е здраво заключен. Той бръкна в джоба си да извади голям ключ и преди да отключи, ми рече:
- Този ключ седи само в мене, ще те водя тука единствено лично аз. Не те съветвам да го търсиш, докато спя. Трудно ще го намериш!
Зад вратата се оказа... виното. В невероятни количества. Голяма стая само с вина. Всякакви - червени, розета, бели.
Бях обдарен с една бутилка "Rouge de France". Ето с тази:
Няма коментари:
Публикуване на коментар