Папа vs Патриарх (Сърдити старчета - 2)

следва от "Михаил Келуарий срещу папа Лъв Девети"
автор Таня Мускетарката

Другото съчинение с полемичен характер (освен споменатото вече писмо на Архиепископ Лъв Охридски) съставя студийският монах Никита Пекторат, което е датирано след пристигането на пратениците на папата в Константинопол. Близко е до ума защо е предпочетен този монах да поведе полемиката. Студийският манастир е известен с близостта си с Рим, от което следва, че е нанесен голям удар на Рим - ако монах от този манастир се изправи срещу Рим, то ударът е много тежък. 

Първият аргумент в това произведение на полемичното изкуство е за безквасния хляб, употребяван от латиняните в Литургията и следват още два аргумента: за поста в съботния ден и срещу безбрачието на духовенството. 

Аргументите на монаха Никита са много интересни, защото демонстрират как могат да се сливат историческите факти за целите на риториката. Никита се позовава на правилата на Трулския събор през 692 година, като го нарича Шести вселенски събор и смесва двата събора (шестия и т.нар. пето-шести). Той смята Трулския събор от 692 година за свикан от император Константин IV Погонат и папа Агатон, само че и двамата са покойници по това време и прави извода: 

"Латинците настоявате в своите доводи, че сегашните ви обряди са на основата на апостолското предание, но защо тогава папа Агатон не се е възпротивил по време на Шестия вселенски събор на установяването на тези правила, осъждащи употребата на безквасен хляб, поста в съботния ден и целибата при вашето духовенство?"

Никита след това много непоследователно изкарва аргументи срещу латинците от Апостолските правила, които са всъщност осъдени и забранени за употреба от същия този събор през 692 година, като една от причините за това e т. нар. "дарение на Константин Велики за папата" - Дарствена грамота, споменатo в сборниците с Апостолски правила, според които св. имп. Константин Велики е подарил на римския папа пълната власт над цялата Вселенска Църква. 

Когато погледнем отвън структурата на това съчинение, то е написано много сдържано, без патос и плам. Тук трябва да отбележа, че той даже и добронамерено е настроен и нарича папските пратеници ,,най-мъдри и благородни от всички народи римляни". Относно споменатите от него ,,ужасни пороци" на латиняните, той използва апостолските думи, характеризиращи антихристите ,,От нас излязоха, но не бяха от нас; защото ако бяха от нас, щяха да си останат с нас; но излязоха, за да стане явно, че те всичките не са от нас" [1 Йоан 2:19], за ,,псетата" и ,,злите работници" [Филип. 3:2], за измамните духове и учението на бесовете, за двуличието на тези, ,,които говорят лъжа", за онези които имат нечиста съвест и издават забрани да се встъпва в брак и дават съвет за въздържание от ястия, които Бог е създал да се ядат с благодарност, също и онези които слушат "иудейските поучения и басни" [I Тимотей 4:1-5, Тит 1:14] 

Налице са две творби с обвинения спрямо Рим (на Архиепископ Лъв Охридски и на Никита Пекторат), които не са предизвикани в никакъв случай от Рим и не се споменава в тях нищо за най-важното от богословска гледна точка - за учението за изхождането на Светия Дух от Сина. От списъка с обвинения на Фотий се споменава само за поста в съботния ден и проблема за целибата, а всички останали обвинения са напълно в хармония с действията на патриарх Михаил спрямо латинеца Аргир и приготвянето на Евхаристията с безквасен хляб. Това обвинение е нещо ново и това е неуспешен опит на константинополския патриарх да е оригинален, по простата причина, че нещата, в които латинците са обвинявани, са стари като явление. 

Може би Михаил Келуарий не е правил разлика между догмат и обряд. За византийците въпросите на култа винаги са имали голямо значение. Още по време на заседанията на Трулския събор е имало дискусия за налагането на гръцкия обряд на Западната църква, но никога на Западната църква не й се е искало да наложи обряда си на Източната църква. Ако патриарх Михаил е отлъчвал от причастие заради безквасния хляб, ако църквите от латински обряд са закривани в Константинопол, ако в писмото на Лъв Охридски западната църква е подканяна да се покае и поправи, да приеме източния обряд с цел да спаси душите си, то това е свидетелство каква е била важността, според патриарха, на темата за използването на безквасния хляб по време на Евхаристията. А поредицата от отлъчванията на латинеца Аргир можем да обясним съвсем просто: Аргир е нападал и хулел гръцкия обряд и се е стараел да препоръчва латинския обряд, даже когато се е черкувал в източна църква, той е настоявал да го причастяват с безквасен хляб. 

Това което е останало в историческите извори за личността на Аргир, свидетелства за една развита личност, интелигентен човек, невероятен дипломат, но не и човек, който обича риска и едва ли би ритал срещу ръжена, като прави агитация за използването на безквасния хляб. Има данни за личен разговор между него и патриарха, в който единият е защитил употребата на безквасния хляб, а другият употребата на квасния хляб. След този разговор, който бил публичен - по време на богослужение в църквата ,,Света София" - Аргир е бил изгонен и недопуснат до причастие.

Може би Михаил Келуарий е знаел, че народът не би обърнал съществено внимание на догматите, които били неясни на повечето хора, колкото ако става въпрос за обряд, по простата причина, че всички актове на политическия и духовен живот във Византия са били подчинени на един строг етикет, който не правил разлика в ранг, класа, образование. В обществото онзи, който не смятал да спазва тоя строг етикет, се е считал за нецивилизован .

Има и още нещо, което прави впечатление - Михаил Келуарий наистина е атакувал с оръжието, което е смятал за най-силно, латинците. А Патриарх Петър Антиохийски лично е познавал латинския обряд и съвсем сериозно е написал на Доминик Венециански, че патриархът в Константинопол смята латинците за вярващи християни, които бъркат само в употребата на безквасния хляб. Това е плод на ниската култура впрочем на константинополския патриарх - с неговата личност ще се запознаем отделно. 

Започвайки войната с Рим, Михаил Келуарий разбрал, че Петър Антиохийски е започнал да поддържа контакти с Римската църква. Петър Антиохийски, според стария обичай установен в църквата, изпраща известие за своето възкачване на престола на патриаршеската катедра в Антиохия. Тук трябва да отбележим, че дълги години Антиохия е била под владичеството на неверниците и е била отвоювана от император Никифор Фока, затова нищо невероятно няма в това да изпрати, според този обичай, известието за интронизацията си в Константинопол. Това е и начин да се укрепи почвата на помирителната политика на император Константин IX Мономах, затова Келуарий се стремял да привлече на своя страна Петър и му написал писмо, което било без повод или питане от страна на антиохийския патриарх, относно конфликта си с Рим. Впрочем това писмо е писано след пристигането на папските легати, но ще видим какво става през това време в Рим.

В Рим папа Лъв Девети през това време вече бил получил писмото на Архиепископ Лъв Охридски, прочел превода на кардинал Хумберт и разбрал кой е инициатор на всичко и какви са стремежите му. Михаил Келуарий не оспорвал първенството на папата, но осъждал Западната църква, призовавайки я да се покае и поправи. Папа Лъв написал отговор до константинополския патриарх, опровергавайки неговите обвинения. Той не предлага аргументи в защита на западния обряд. Папа Лъв е бил учуден на невероятната дързост, с която патриарх Михаил и Лъв Охридски обвиняват западната църква в неправилната употреба на безквасен хляб. Нека да прочетем част от писмото му:

,,Римската църква съществува повече от хиляда години след страданията на Спасителя и внезапно се оказва, че Отец, Който е на небесата, е скрил от Петър - княза на апостолите, култа или обряда на видимата жертва - от същия Петър, комуто Христос, Синът на Живия Бог, е казал ,,блажен си, Симоне, сине Йонин, защото не плът и кръв ти откри това, но Моят отец, който е на небесата" и върху когото Христос е основал Църквата с обещанието, че портите адови няма да й надделеят. Същият онзи, за когото Христос се е молел да не оскъднее вярата му, на когото е поръчал да пасе Неговите овци и когото удостоил със Своето особено явяване в деня на Възкресението. Същият, по чието предложение е било възпълнен и броя на 12-те апостоли, който пръв излязъл с проповед пред юдеите и също пръв се е удостоил с видение за приемането на езичниците. Колко ереси заглуши Римската църква - възкликва папата. - Евсевий, Македоний, Евдоксий, Демофил, Максим Циник, Аполинарий, Несторий, Евтихий, Акакий, Антим Горделивия, Йоан, нарекъл се вселенски, Пир,Сергий, Кир и Павел?! Всички те са Константинополски еретици, от чиито ереси Римската църква е спасила християнството. Още Константин Велики, заедно с папа Силвестър, са провъзгласили, че първата катедра не подлежи на ничий съд."

След всичко това папата заема аргументи от сборника с Лъжеисидоровите декреталии, в който върховната власт на Рим е утвърдена на вселенските събори. Папа Лъв изразява съмнение и относно носенето на титлата ,,вселенски патриах" от константинополските патриарси, а конкретно обвинява Михаил Келуарий за грешка, допусната при неговото посвещение. Както и го обвинява за затварянето на храмовете на латинците в столицата на империята, давайки му да разбере, че в Рим свободно си функционират църквите и манастирите от източен обряд и на никого не пречи да следва преданията и обичаите си.

Папското послание е пристигнало в Константинопол по частен път, а не по официален. Това писмо пристигнало навреме и е имало голям ефект, на наш език казано, било сензация. Следващите две послания от римския първосвещеник - едно до император Константин и второ до архиепископ Михаил, дават нова посока на настроенията на Михаил Келуарий. Причината за тази промяна е бил император Константин Мономах, дотолкова, че патриархът изпраща едно помирително послание в Рим, което е писал лично. За това послание няма данни да е запазено, но научаваме за него от писмата на Михаил Келуарий до патриарх Петър Антиохийски - тъй като се бил наслушал за добрите качества на папа Лъв, той му написал едно послание пропито с внимание и умереност, пише до патриарх Петър Келуарий. Всичко това било резултат от един разговор между патриарха и император Константин, в който императорът повишил доста тона. И отговорът на папата не закъснял: 

"Ти ни писа, че ако Римската църква, чрез нашето посредничество, приеме твоето име, то и нашето име, чрез твоето посредничество, би било прието в цялата вселена... Нима това не е чудовищно, любезни брате? Римската църква - глава и майка на Църквите - да няма членове и дъщеря? Че как тогава тя може да се нарича глава и майка?!"

Повече от ясно е, че Михаил Келуарий е искал да бъде независим от Рим. При изпълнение на тези очаквания, той е бил съгласен да прослави Римската църква в цялата вселена, т.е да признае папското върховенство (подобно на днешните "икуменически инициативи на "вселенски" патриарх Вартоломей - бел. Св. Анг.). Само че, папата не можел да изпълни това желание на патриарха. В началото на второто си писмо той хвали смирението на Михаил, след това говори за нарушението на каноните при скорострелното издигане на патриарха от обикновен мирянин до епископската катедра, за честолюбието, което го кара да отнеме от александрийския и антиохийски патриарси привилегии, притежавани от дълбока древност и да ги подчини на своята власт, говори за извършено светотатство от страна на патриарха, като присвоява титлата "вселенски", защото видите ли, сам апостол Петър не е наричал сам себе си вселенски апостол, а папа Лъв Велики е отказал титлата, когато му е била предлагана. В отговора на папата император Константин IX е възхвален за неговото благочестие и миротворство, той бил достоен да носи името на Константин Велики и .Лъв Девети го моли да върне привилегиите на Римската църква, подарени навремето от Константин Велики и се оплаква от патриарха, който започнал гонение срещу Западната църква и не се побоял да анатемосва всички, които приемали Светите тайнства от латиняните и как иска да заграби привилегиите на останалите източни патриарси...

Следва