Пасха красная, Пасха Циганска!

Влизам днес в храмовия двор, а някой откъм беседката в дъното вика с цяло гърло:

- Аз съм, аз съм, ела да се видим!

Опитвам се да разпозная викащия. Трудно ми е отдалече... В сумрака почти нищо не различавам - просто някаква жена. Приближавам се и познавам "славянката"... 

Те са две иначе "славянките" ни - едната е месеста, води двете си деца при нас да се полюлеят на люлките в двора, другата е слабичка, суха и идва обикновено сама - чисти, шета... Тоя път е тая с децата... Казва се Маргарита и е родом от шуменските села. Копанарка... По-будна е и "по-курназ" от другата, всеки път, щом ги видя двете, им виквам: "Хей, славянки, как сте бе?!", а тя ми отговаря "Не сме славяни, българи сме, от по-мургавите!", докато другата гледа смутена в земята. Другата се казвала Емилия, разбирам чак днес от Маргарита.

Маргарита ми разказа за леля си. Лелята на Маргарита от Шуменско едно време много искала да иде на хорото - по онова време там на Великден всички танцували с дни през Светлата Неделя. Нямала обаче леля й обувки, затова си боядисала стъпалата с червена боя, все едно била обута с червени обуща и отишла все пак на хорото... Завалял дъжд. Боята се отмила, докато лелята танцувала... "Какво стана с обувките ти!?" я попитали, а тя: "Ами ето, на хорото дойдох, че ми се играеше, без обувки макар!" 

Разказа ми Маргарита и за съселянина си - Въртолета... Въртолетът се наричал тъй (не Иван, не Петран, ами именно Въртолет го знаели), защото в раждането му участвали два хеликоптера. Била зима, а майка му - първескиня. 1992 година. Започнала майката да ражда, а бил паднал сняг. Нямало как да я откарат до Шумен. Военните пробвали да изпратят танк (по онова време имаше още армия, даже и в Шумен), за да разчистят снега до съседното село, обаче танкът не успял. Тогава едновременно - от Шумен и от Варна - тръгнали към селото им два хеликоптера.... Маргарита си спомня, че варненският хеликоптер изненадващо изпреварил шуменския... Цялото село с копанари се втурнало да види какво е това хеликоптер. А маргаритиният татко, който според нея въобще не мязал на копанар - бил бял и рус и бил по едно време даже милиционер - се развикал:

- Недейте бе! Стойте отдалеко!

Щото знаел какво нещо е хеликоптерът... 

Циганска му работа обаче, не го послушал никой. Вятърът от перката ги насъбарял по земята и даже ги засмукал, натърколвайки ги под хеликоптера някои от тях... Маргарита ми разказа, че имала късмет - преди да падне самата тя на земята, паднала друга, почти стокилограмова, копанарка, та тя паднала отгоре й - "поне на меко", както се изрази.

Оттогава, че и до днес, на роденото така дете в селото викали не другояче, ами именно Въртолета.

- Ние сме християни - разказа ми семейната си легенда Маргарита - И сме българи. Когато румънците са ни гонили след като задържали цялата Северна Добруджа подир Балканските войни, баба ми и дядо ми с децата дошли в шуменско с волски впряг, защото отказали да се порумънчат... 

Да, да, говорили били на "нещо като румънски", ама бил някакъв-си "много твърд по изговор румънски" - направо "български" бил почти, говорили румънски твърдо, като българи.

Разбира се, че са българи... Защото тя, България, е там, откъдето почва Черно море и свършва с последния, който иска да е Българин, а на онзи пък, който се нарича Патриот, дълг е да я обича цялата, заедно с всички и всичко в нея... Национализмът не е патриотизъм. Защото патриотизмът е съборен и православен, докато национализмът е сектантски и сепаратистки. Патриотизмът приобщава, а национализмът разобщава и отчуждава... 

А слава Богу, в нашата енория циганите се върнаха, тъй както Христос воскресе...