Осмият Вселенски Събор - Първа част

следва от "Малка и Велика схизми - VIII Вселенски събор"

автор: Таня Мускетарката

...След това бил прочетен Символът на вярата без прибавката филиокве - "...и от Сина изходящ" и понататък четем в протоколите на заседанието: "Така мислим; в това изповядване на вярата бидохме кръстени; чрез тази вяра Словото на истината доказа, че всяка ерес е разбита и унищожена. Тези, които мислят по този начин, вписваме като братя и отци, и като сънаследници в книгата на небесния град. Ако обаче някои се осмели да напише и нарече "Правило на вярата" друго изложение, различно от това на свещения Символ, който дойде свише и стигна до нас от блажените и свещени отци; да открадне авторитета на изповеданието на тези божествени мъже, като вмъкне в него свои, собствено изобретени, изрази и предложи на вярващите или на онези, които се завръщат от някаква ерес, това като общо учение; ако прояви дързостта да подправи изцяло древността на това свещено и достопочтено определение с погрешни думи, прибавяния или изваждания -такъв, според вече преди нас обявеното гласуване на светите и вселенски събори, го изпращаме на пълно низвержение, ако е клирик, и на отлъчване, ако е мирянин".

Правилото, което се отнася за миряните, споменава император Карл Велики, който на събора в Аахен през 809 година е въвел Filioque, а франкските духовници-клирици и епископи под юрисдикцията на Карл Велики, са тези, които са въвели Символът на вярата с Filioque в своето служение и те са го разпространили в диоцеза на България.

Крайното решение на епископите, присъстващи на събора в Константинопол е било следното:

,,Така мислим, така вярваме, в това изповядване сме кръстени и сме станали достойни за ръкополагане в духовен сан. Затова ние смятаме за врагове на Бога и на истината онези, които мислят различно от това. Ако някой се осмели да напише отново друг символ, или заличи нещо от него, и прояви дързостта да нарече това Правило, такъв да бъде осъден и отлъчен от християнското общение. Защото изваждането на нещо или прибавянето на нещо към Светата и Единосъщна, и Неразделна Троица показва, че изповеданието, което сме имали винаги и до днес, е с нещо несъвършено. Подобно действие укорява Апостолското предание и учението на отците. Следователно, ако някой стигне до такова безразсъдство, че посмее да направи това, за което говорихме по-горе, ако издигне друг символ и го нарече Правило, или прибави или извади от този, който ни бе даден от първия велик, свет и вселенски събор в Никея, на такъв да бъде анатема"*

Ако съдим от тези извадки от протоколите на събора, на този събор станало очевидно, че в Римската църква все още не е била влязла в богослужението никаква прибавка и тя е била въведена постфактум, папските легати на папа Николай гласуват решението на събора, макар папа Йоан (папувал след Николай и Адриан) да не го приема впоследствие. И ако клирици на папа Николай са предавали учението за изхождането на Светия Дух от Сина, то е било по тяхно разсъждение и усмотрение, а не плод на някакво разпореждане на папата. Вижда се и от факта, че по време на събора през 869-870 година, свикан от наследникът на папа Николай - папа Адриан в Рим, е било направено съборно определение относно обновяването на Символът на вярата и нищо по-различно от това не са казали тези, които са го представили, подобно на ороса от Осмия Вселенски събор. 

Трябва да вземем под внимание, че тази прибавка в Символът на вярата е въведена от император Карл Велики през 809 г., тя е била наложена на духовниците, които са били под негова юрисдикция, а папа Лъв III се е противопоставил. И когато на папския престол се възкачва папа Сергий IV през 1009 година, който симпатизирал на франките, въвел Filioque в Символа на вярата и за това свидетелства записаното в диптисите, оттогава можем да говорим за пълното въвеждане на прибавката.

Друга обсъждана тема на събора е първенството на папата. От дискусията, която е проведена по време на събора, става ясно, че това първенство е било ограничено в рамките на 34-то Апостолско правило. И неговото първенство е само между предстоятелите вътре в нея, не е над самата Църквата. По този начин всеки архиерей, които не спазва духа на това апостолско правило, поставя себе си извън (и над) Църквата, бива низвергнат или отлъчен: папите не правят изключение.

На събора папските легати поддържали мнението, че Апостол Петър и папите, които са негови приемници, имат само те право на свещенство. И от което следва, че папата, като приемник на апостол Петър, е единствено източник на свещенството и на всяка духовна власт, каквато в случая имал и Константинополският патриарх Фотий, но тя нямала произход от неговото служение на архиерей на Фотий, а единствено и само от папата.

Патриарх Фотий и отците на Събора поддържали тезата, че свещенослужението, като необходимо начало за опазване на чистотата и единството на цялата вселенска Църква, според презвитерската чест. Според това опазването на единството не било прието от тях като насилие от страна на един, който бил първи, който се намира над Църквата по авторитет. Тази позиция е ясно изразена в едно послание на Фотий, в което той подчертава православното тълкуване на евангелския цитат от Матея глава 16, стих 18-19 - "и аз ти казвам: ти си Петър, и на тоя камък ще съградя църквата Си ,и портите адови няма да и надделеят; и ще дам ключовете на царството небесно, и каквото свържеш на земята, ще бъде свързано на небесата; и каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небето ".

Това тълкуване дава необходимото разбиране, че всеки епископ е равен по чест по отношение на своето архиерество. Папата може да има предимство по чест и трябва да спазва каноните, като това му предимство трябва да е в Духа на тези свещени правила. Това означава, че папата няма духовна власт над другите църковни територии. Когато папата не спазва светите канони и поставя себе си над другите в рамките на Църквата, тогава той може да бъде отлъчен. И за това папа Николай е бил отлъчен заради намесата си работите на Константинополската църква и в България. Първенството на папата, според Западната църква, не се поставя на канонично и църковно ниво, на догматичните основа. 

Папските легати са се опитвали да наложат западното схващане за за положението на папата в християнството. Но е надделяла тезата на Източната църква, която се основава на съборността в Църквата и на ненамесата на една църква е живота на друга и по-точно в живота на църковните йерархии. Показателно е първото правило, което Събора е съставил. То защитава правото на автономия на всяка църковна йерархия по въпроси, отнасящи се до ред и йерархичност. Според това правило, ако епископ, клирик или мирянин, който е под юрисдикцията на папата, бъде наказан от него, то трябва да получи наказание и от константинополския патриарх. Четем в неговото заключение "в нищо няма предимство светейшият престол на Римската църква, нито нейният предстоятел изобщо и няма право]да извършва нововъведения нито сега, нито в бъдеще". Приема се, че съборната система е водеща и че първенството на папата не е първенство по власт, а по чест, от което следва, че той не е глава на Църквата, не е извор на свещенство и няма право да се меси в работата на други Църкви.

Йоан Зонара дава следното тълкуване на въпроса: "Не се различават един синод спрямо друг, в случая презвитерството на Римския папа от това на Констанополския патриарх, защото са равни по слава и чест".

........................................

* Според мен т.е. следва, че е осъдено не самото филиокве като теологумен, богословско мнение, ами добавянето му в Символа на вярата всъщност (бел. на Светослав Ангелов)

Следва